Решение № 289 от 21.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000306 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, ЕИК 000695089, подадена чрез Гл. юрк. Л. Т., срещу решение № 95/16.03.2022г., постановено по т. д. № 336/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивната агенция е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, сумата от 30 000 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице И И А, ЕГН **********, за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с участието на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, управляван от Д П С, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014г. – 18.05.2015г., което обезщетение е присъдено с влязло в сила решение № 5188/13.07.2017г., постановено по гр.д. № 14746/2015 год. по описа на СГС, 16-ти състав, ведно със законната лихва от предявяване на 1 исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се твърди неправилност на решението. Поддържат се съображенията и доводите, изложени в първата инстанция, а именно, че вина за настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие има водачът на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД– гр. София по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, в частност на чл. 20 от ЗДвП, поради което не следва да се счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има вина за настъпване на произшествието и последвалия трагичен резултат. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ответника за поставена пътна сигнализация на процесния участък от магистралата, така както се твърди в исковата молба. В евентуалност се претендира отхвърляне на иска за част от платената от застрахователя сума, по съображения, че когато вредоносният резултат се дължи на противоправно поведение на повече от едно лице и е налице съпричиняване по смисъла на чл. 53 ЗЗД изплатилият обезщетението застраховател има възможност да търси от съизвършителя съответната част от платеното. Отделно се сочи, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК окръжният съд не е изложил никакви мотиви относно размера на обезщетението, а изплатеното от ищеца обезщетение на отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед степента и характера на претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано по пълномощие от адв. Е. С. от ВАК, е представило отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи. Иска се потвърждаване на решението, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

2

В проведеното открито съдебно заседание представителите на главните страни поддържат жалбата и отговора

Третото лице – помагач „ Инжстройинженеринг” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 813103524, на което е редовно връчен препис от жалбата, не представя писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК. В съдебно заседание представителя на дружеството заявява, че се присъединява към становището на подпомаганата страна Агенция „Пътна инфраструктура“.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с регресен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ/ отм./, предявен от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за присъждане на сумата 30 000 лв., представляваща изплатено от дружество – ищец застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице И И А за претърпени от него болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 г. на автомагистрала „Хемус“, участък в посока Варна-Шумен при км 387, с участието на управляван от Д П С лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014г. – 18.05.2015 г.

Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди в исковата молба, че възползвайки се от правото си по чл. 53 ЗЗД / при непозволено увреждане от неколцина/, пострадалият в резултат на пътно – транспортно произшествие И И А е предявил иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ срещу дружеството в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, за сумата 35 000лв. Сочи се, че с влязло в сила решение по гр. д. № 14746/2015 г. по описа на СГС, 16 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на пострадалото лице сумата 30 000лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от посоченото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на увреждането. По съображения, че вина за ПТП няма застрахованият водач, тъй като ПТП е причинено от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на автомагистрала „Хемус“, стопанисвана от АПИ, по регресния суброгационен 3 иск се претендира присъждане на пълния размер от 30 000 лв. на заплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” изразява становище за неоснователност на иска. Признава, че процесният участък, на който е настъпило ПТП, представлява част от републиканската пътна мрежа, като управлението и поддържането му се осъществява от агенцията, чрез специализираните й звена, на основание съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата. Въз основа на механизма на процесното ПТП се твърди, че основната причина за настъпването му е поведението на водача на лекия автомобил, който не е спазил правилата за движение по пътищата и се е движил с несъобразена скорост с оглед конкретните атмосферни условия – мокър път с неравности, облачно време, която не му е позволила да овладее МПС. Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия като сочи, че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан - следователно твърди се нарушение на чл. 137а от ЗДвП, довело до телесни увреждания от попадане в багажното отделение автомобила, които не биха настъпили в същия обем и вид, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан.

Третото лице помагач „Инжстройинженеринг” ЕООД също оспорва иска по основание. Твърди че участъкът от пътя е бил отремонтиран и приведен в съответствие с техническите изисквания, гарантиращи безопасността на участниците в движението.

Обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете са уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд” извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Предвид конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по част от посочените от ищеца факти и 4 обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, които се установяват и от съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно:

Не се спори между страните, че на 06.12.2014г. на автомагистрала „Хемус“, посока Варна-Шумен при км 387, е настъпило ПТП /самокатастрофа/, при което л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, управляван от Д П С, преминавайки с левите гуми през дупка на пътното платно, намираща се върху дясната и аварийната лента, губи устойчивост, завърта се в посока на часовниковата стрелка, при което настъпват два последователни удара в задна лява част на автомобила и приплъзване върху дясната мантинела на пътното платно. В резултат на ПТП са причинени вреди на седящия на задната седалка пътник И И А.

Прието за безспорно в отношенията между страните е и наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ХХХХХХХХ, сключен между собственика на автомобила и застрахователното дружество – ищец, обективиран в застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014 год. – 18.05.2015г.

Не се спори също и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че пострадалият в резултат на пътно – транспортно произшествие И И А е предявил пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ срещу ЗД „Бул Инс“ АД в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, за сумата 35 000лв., че с влязло в сила решение № 5188/13.07.2017г., постановено по гр. д. № 14746/2015 г. по описа на СГС, 16 – ти състав, потвърдено с решение № 928/17.04.2018 год., постановено по в. гр. д. № 5010/2017 год. по описа на САС, 2-ри състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на пострадалото лице сумата 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от посоченото застрахователно събитие, виновно причинено от Д П С, при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, както и че застрахователят е изплатил на пострадалия пълния размер на присъденото обезщетение по образуваното производство по принудително изпълнение изп. дело № 20187870400118 по описа на ЧСИ М Д.

Видно от представените с отговора на исковата молба писмени 5 доказателства, към датата 06.12.2014г. поддържането на процесния пътен участък, в който е настъпило ПТП, е било възложено от АПИ на ДЗЗД „Североизток груп“ за срок от 48 месеца въз основа на договор № Д22/30.05.2011г., с който третото лице - помагач се е задължило да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности в добро експлоатационно състояние

Ищецът е предприел пред първоинстанционния съд доказване на спорните релевантни обстоятелства, за които носи доказателствена тежест, чрез допустими и годни, съобразно предмета на спора, доказателствени средства, които подлежат на преценка както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Във връзка с предприетото с отговора на исковата молба оспорване на механизма на ПТП и релевираното възражение за съпричиняване по делото е допуснато провеждане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението по която, дадено от експерти с необходимите специалности и квалификация за изпълнение на задачите, се кредитира от съда изцяло. Установява се от експертизата в техническата й част, че п ри движение на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ , управляван от Д П С със скорост от около 124 км/ч, в дясна пътна лента на автомагистрала „Хемус“, посока Варна - Шумен при км 387, превозното средство попада в необозначена неравност на пътното платно със значителна дълбочина и отвесен ръб от страната на напускане на неравността, в дясна част на заеманата пътна лента от автомобила; в резултат на преминаване през тази неравност автомобилният водач губи управление над поведението на технически неизправния вече автомобил. Неизправността на автомобила настъпва спрямо ляво предно и задно колело, преминали през неравността.