Решение № 30 от 22.05.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Карнобат, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно наказателно дело № 20232130200016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Г. И. М., ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, ул. „*****“ **чрез адв. Т. Р. с адрес за призоваване : гр. София, ул. „Княз Борис I”№83, ет. 3, ап. 3 срещу наказателно постановление № 28/14.10.2022 г. на Директора на ОДБХ гр. Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 23, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ /Закон за храните/.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Излагат се бланкетни твърдения за нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и нарушения на материалият закон, които водели до незаконосъобразността на НП. Изтъква се, че липсвали каквито и да било доказателства, че жалбоподателката транспортирала сурово мляко в посоченото МПС. Евентуално моли нарушението да бъде прието за малозначително.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред КРС, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р.. Последният поддържа жалбата на изложените в нея твърдения, развива становището, че не било доказано по безспорен начин, че продаваният продукт представлявал мляко, тъй като не било изследвано и впоследствие било изхвърлено. Претендира отмяна на НП.

Административно – наказващият орган, редовно призован, се представляват от юриск.

Николова. Последната иска съдът да потвърди наказателното постановление, като твърди, че същото е законосъобразно и следва жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално 1 допустима.

Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.05.2022 г. към 10.30 чл. е извършена проверка от свид. д-р Д. Н. Т. , на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храни и граничен контрол" при ОДБХ - Бургас, в присъствието на д-р К. П., д-р В. Б., д-р Я. М., гл. инспектори при ОДБХ Бургас и И. Н. и М.

А. – полицейски инспектори при РУ Карнобат по сигнал от РУ Карнобат, че за търговия се предлага на улицата пред магазин сурово мляко в пластмасови бутилки. Проверяващите органи установили МПС с рег. № ******* на ул. „Кирил и Методий“ пред магазин „***“, като свид. Т. поискал да си закупи от лицето Г. И. М. сурово краве мляко 1, 5 л. в пластмасова бутилка, за което заплатил 1, 80 лв. След като получил пластмасовата бутилка с мляко, свид. Т. казал на лицето, че извършва нерегламентирана продажба на хранителни продукти, тъй като не е вписано в регистъра и му съставил АУАН в присъствието на свидетелите Я. М. и И. Н. и на жалбоподателката. Констатациите от проверката били описани в Констативен протокол № 0006677 от 16.05.2022 г. Констатациите в АУАН са квалифицирани като нарушение на чл. 23 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Срещу АУАН № 0001035/16.05.2022 г. в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е постъпило писмено възражение от страна на нарушителя, а в раздел "Обяснения или възражения на нарушителя" в АУАН е посочено " Имам възражения". На база горните констатации наказващият орган достигнал до извода за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 23 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ и издал обжалваното НП. В него възприема същата фактическа обстановка както и в АУАН, както и същата правна квалификация, като на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ налага на жалбоподателката глоба в размер на 2 хил. лв.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства (констативен протокол, АУАН, НП) , както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Т. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран писмен доказателствен материал, непротиворечиви и обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона , а съгл. чл. 24, ал. 1 от З Х Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните въвежда общото правило, че производство и търговия с храни в страната може да се извършва само в обекти, регистрирани или одобрени по реда на закона, като последващите членове със съответните алинеи в закона, предвиждат различни условия за регистрация на обекти за производство и продажба на храни в страната.

Текстът на параграф 1, т. 6 от ДР на Закона за храните предвижда, че "дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни, т. е., дали е описано, че от МПС, намиращо се пред 2 магазин „***“ в гр. Карнобат “се съхраняват с цел продажба на клиенти хранителни стоки", или "че се извършва търговска дейност с храни", или "че се извършва търговия с храни", описанието на нарушението обосновава от обективна страна подробни факти на осъществяването на "дистрибуция". Макар поначало това да не е прецизно, контекстът, в който е употребен глаголът в словосъчетанието и "извършва търговия" не оставя място за съмнение относно естеството на изпълнителното деяние, а именно "дистрибуцията на храни". При граматическото му формулиране юридически коректно би било да се посочи, че нарушителят извършва дейност по дистрибуция на храни, като търгува с мляко и млечни продукти, но и в настоящия вид изпълнителното деяние е достатъчно ясно формулирано, за да разбере наказаният естеството на обвинението.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и свидетеля посочен в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, в който е посочено "имам възражения", без реално да са изложени такива, поради което и в достатъчна степен е охранено правото на защита на наказания субект. АУАН е съставен от компетентен орган (арг. от чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ) и в сроковете по ЗАНН. В АУАН е посочено точното място на нарушението и датата на същото, както и е на лице единство и между словесно описание и правна квалификация на нарушението.

Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Посочена е датата и мястото на нарушението и са описани фактите и обстоятелствата при които същото е извършено. Посочена е и правната квалификация на нарушението, както и санкционната разпоредба. НП е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му (чл. 139, т. 1 вр. С чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ) и в сроковете по ЗАНН. Препис от наказателното постановление по реда на чл. 58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.

Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение. От писмените доказателства по делото и свидетелските показания на свид. Т. , безспорно се установява, че жалбоподателката е предлагала с търговска цел сурово краве мляко в пластмасови бутилки от МПС с рег. № *******. На процесната дата на проверката 16.05.2022 г. обектът е посетен по сигнал на полицесйки служители с представители на РУ Карнобат. Възраженията се концентрират върху това, че продаваното от жалбоподателката изобщо не представлявало мляко и че тя не била извършвала продажба. Последното се опровергава от свид. показания на актосъставителя, които съдът кредитира като логични и последователни, а и съответстващи на отразеното в писмените доказателства (констативен протокол). В ОСЗ от 26.04.2023 г. свид. Т. е заявил, че е отишъл при жалбоподателката, поискал е да си купи мляко, съответно е закупил 1,5 л. хранителен продукт, който предвид професионалната му квалификация и по мирис, и вкус му позолявал да го отъждестви с млечен продукт, за което заплатил 1, 80 лв. (съгл. Констативен протокол). Следователно 3 продажбата с търговска цел и окачествяването на продавания продукт като млечен такъв се установява еднозначно от свидетелските показания.

В този смисъл и предвид текстовете на параграф 1 от ДР на ЗХ, съгл. Т. 5 от който т.

"Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място и т. 6.

"Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни”то безспорно се установява, че жалбоподателката е извършвала дейност по дистрибуция на млечни продукти по описания в Н П начин. И не на последно място жалбоподателката, посочена в конст. протокол като земеделски производител, не е била вписана, регистрирана или одобрена по реда, предвиден в чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Тази регистрация е следвало да стане в регистърът по чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Тоест от описаното в НП безспорно се доказва, че жалбоподателката е извършила описаното нарушение което е квалифицирано по чл. 23, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Тук следва да се отбележи, че според ЗХ дистрибуцията на храни следва да се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона, която регистрация става по реда на чл. 24, ал.

1 от ЗХ. Тази правна квалификация на нарушението според настоящият състав на съда е правилна и не създава проблеми с това жалбоподателят да разбере в какво е обвинен. На практика разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ само пояснява кой създава и поддържа регистъра, в който е следвало да се впише/регистрира обекта си жалбоподателката преди да започне дейност по дистрибуция на хранителни продукти. Тоест чл. 24, ал. 1 от ЗХ не създава задължения за жалбоподателя, те са описани в чл. 23, ал. 1 от ЗХ, а в чл. 24, ал. 1 е посочен регистъра в който следва да стана самата регистрация. Тоест двата текста няма как да съставляват отделни нарушения. Освен това самата санкционна разпоредба съдържа в себе си и правилото за поведение, което е нарушено (“Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: т. 3. извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2”). Тоест и в текста на санкционната разпоредба се съдържа нарушението, извършено от Г. М..