Определение № 274 от 11.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Благоевград , 10.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500182 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена частна жалба от Р. Г. А. против разпореждане № 90019/4.1.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 560/2018 г. описа на РС-Благоевград.

Според жалбоподателят разпореждането е незаконосъобразно и необосновано.

Изводите на съда не кореспондират с обективната действителност. Посоченото лице, което е приело заповедта за изпълнение и изпълнителния лист П.К.А. не е майка му, тъй като майка му се казвала Ф.К.А..С нея не са били в едно домакинство, тъй като тя е живяла на приземния етаж, а той със съпругата си на първия етаж, който родителите му са дарили.

Освен това майка му при връчването на книжата е била на 77 години и е страдала от тежко заболяване, което й се е отразило на психиката, заради което и поради други обстоятелства с нея не са имали адекватна комуникация. Психичното и физическото й състояние се е влошило до такава степен, че в края на м. септември, 2020 г. същата се самоубива, хвърляйки се от сграда в гр. С.. Сочи, че за образуваното изпълнително дело е научил на 4.12.2020 г. случайно от счетоводителката на предприятието, в което е работил преди това, която е върнала запорното съобщение на ЧСИ, тъй като към момента не е бил техен служител. След справка на 8.12.2020 г. от упълномощения от него адвокат, същият го е уведомил за данните касаещи връчването на поканата за доброволно изпълнение. Подал е възражение до РС, което счита че неправилно е прието за просрочено.

Ответната страна изразява становище за недопустимост на жалбата, което ако не се приеме, изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че от справката на ЧСИ в НБД „Население“ се установява, че адреса на жалбоподателя и на майка му е един и същ, поради което тезата на жалбоподателя, че с майка му не са в едно домакинство е невярна.

Освен това видно от справката разписката към поканата същата е връчена не на П., а на Ф.К.А..

БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения от закона срок.

Същата е неоснователна предвид следното:

С атакуваното разпореждане РС по арг. от чл. 414, ал. 2 от ГПК не е приел и е върнал като просрочено, подаденото от Р. Г. А. възражение с вх. № 905738 от 30.12.2020 г.

1 срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2125/2.3.3018 г. по ч.гр.д. 560/2018 г. по описа на РС-Благоевград.

За да го постанови, РС е съобразил изпратеното му от ЧСИ доказателство за връчването на длъжника Р. Г. А. по образуваното изп.д. 351/2018 г. на поканата за доброволно изпълнение, от съдържанието на която е видно, че към нея е приложена за връчване и заповедта за изпълнение. Според разписката връчването е осъществено на 16.09.2018 г. като за получател е вписано лицето П.К.А.; отразено е, че получилото книжата лице е майка на длъжника Р. Г. А., като е посочен и адреса й - гр. С., ул. „О.“, *, като лицето се е и подписало. Въз основа на така оформената разписка за връчване на заповедта за изпълнение РС е счел, че същото е редовно, поради което двуседмичния срок по чл. 414, ал.

2 от ГПК, според действащата му радакцията му към датата на връчване на заповедта за изпълнение, до подаване на възражението на 30.12.2020 г. е изтекъл, поради което възражението като просрочено го е върнал на длъжника.

Постановеното разпореждане БлОС счита за законосъобразно.

Според чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса; като лицето, чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде книжата на адресата. В случая така разписаните правила за връчване са спазени. Длъжникът Р.А. не оспорва, че живее на адреса, на който живее и майка му Ф.К.А., която е посочена от призовкаря за лицето, което е получило книжата. След като живеят на един и същ адрес за редовното връчване не е необходимо да са и в едно домакинство. „Друго лице“ по см. на чл.

46, ал. 2 ГПК може да е всяко лице, което живее /фактически пребивава/ на адреса – вж. в тази насока Решение № 25 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2799/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 196 от 9.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 967/2019 г., II т. о, Решение № 362/4.11.2014 г. по гр.д. 4953/2014 г.

Обстоятелството, че личното име на майка му е сгрешено - вместо Ф. е отразено П., не означава, че тя не е получила книжата, предвид не оспорване на подписа й и съвпадането на останалите две имена/бащино и фамилно/. Очевидно е наличието на техническа грешка при изписване на собственото й име.

Според чл. 46, ал. 4 от ГПК с получаването на съобщението от „друго лице“ по см. на чл. 46, ал. 2 от ГПК се смята, че връчването е извършено на адресата. Следователно в случая е налице редовно от външна страна връчване, тъй като са спазени разписаните правила в цитираните по-горе норми. Съдът намира за необходимо отбележи, че наведените в жалбата доводи касаят нарушение на правилата за връчване, с твърдението, че отразените от призовката при връчването факти не отговарят на действителното положение и затова не е имал възможността а оспори вземането. Това оспорване обаче има отношение доколко осъщественото връчване е надлежно и защитата е по друг ред – този по т. 1 на чл. 423, ал. 1 от ГПК. В тази насока съдът съобрази т. 6 от Тр4/2018 г. по т.д.4/13 г. на ОСГТК, според което когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /напр. защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд. Ето защо атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава разпореждане № 90019/4.1.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 560/2018 г. описа на РС-Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3