Определение № 20471 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20471 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 02.04.2026 г. на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД срещу определение № 11415/23.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 48386/2025 г. на Софийския районен съд, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 2030/03.02.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая била налице злоупотреба с процесуални права. Ищецът завел срещу ответника девет броя дела със сходен предмет - за установяване недействителност на девет договора за кредит, основани на едни и същи фактически твърдения /предвид идентичното съдържание на договорите/, и за връщане на дадени без основание суми във връзка с изпълнение на несъществуващи задължения по всеки договор. С тези си действия целял да се обогати за сметка на ответника с размера на получените по всяко дело разноски. Ето защо ищецът имал право на разноски единствено по първото заведено дело. Освен това, присъденото на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение било прекомерно.

Моли съда да отмени обжалвания акт и да уважи искането, като измени решението в частта за разноските и го отмени в частта, с която на ищеца и на неговия процесуален представител са присъдени такива, евентуално – да намали техния размер.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

1

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното по гражданско дело № 48386/2025 г. на Софийския районен съд, 26 състав решение са уважени следните претенции на В.И.К. срещу „СИТИ КЕШ" ООД: 1/ главен иск по 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на сключен между страните Договор за паричен заем № 656915 от 31.03.2022 г. на основание чл. 22 вр. чл. 19, ал. 3 вр. чл. 10а вр. чл. 11, ал. 1, т. 10-11 ЗПК; 2/ по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 140,53 евро /274.86 лева/, заедно със законната лихва от 08.10.2025 г. до погасяване. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за ССчЕ в размер на 616.86 евро, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв – на адвоката на ищеца сумата 245.42 евро, представляваща възнаграждение за осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗАдв безплатна правна помощ.

В срок ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските /съдържаща доводи и искане, идентични с изложените в частната жалба/. С обжалвания акт съдът я е оставил без уважение. Определението е правилно поради следното:

Първо, противно на доводите в жалбата, въззивният съд намира, че не е налице злоупотреба с процесуални права. Фактът, че между страните са сключени и други договори за кредит, за установяване недействителността на които са заведени и други дела, сам по себе си не обосновава извод за такава.

Не е и основание да е не се присъждат разноски по следващите първото дела.

Такива не се присъждат, когато претенция от едно и също правоотношение, съществувала към момента на завеждане на първия иск, е предявена с повече от една искова молба /например за отделни периоди или с няколко частични иска/. В случая такова поведение не е налице – ищецът е потърсил съдебна защита на накърнените си граждански права, като исковете му са основателни /т.е. правото на иск поначало е упражнено добросъвестно/. Противно на изложеното в жалбата, ответникът не е бил в невъзможност – при добросъвестно от негова страна упражняване на правата си, да се освободи от задълженията за разноски. Сам той сочи, че е запознат със съдебната практика по „идентичните“ на настоящото съдебни дела и че не е бил поканен извънсъдебно за уреждане на спора. Ето защо е могъл в срока по чл. 131 ГПК да признае исковете /основателността на които е предвидима за ответника, с оглед добре познатата му и константна за съдилищата съдебна практика/, да върне недължимо дадената сума и така да се освободи от отговорността за разноски /с оглед текста на чл. 78, ал. 2 ГПК/. Предвид липсата на такива действия от страна на ответника и с оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, респ. възнаграждение следва да бъде присъдено на неговия 2 адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.

Второ, при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. Критериите за преценка прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение /както и на това, което се присъжда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв/ са посочени в чл. 78, ал. 5 ГПК /в приложимата към момента на приключване на устните състезания редакция на текста/ и са фактическата и правна сложност на делото. Размерът на цената на иска не е сред тях, поради което и ако тя не се отразява на законоустановените критерии, не следва да бъде вземана предвид.

За определяне размера на възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ по всеки от двата иска въззивният съд съобразява следните обстоятелства: спорът и по двата иска не се отличава с фактическа сложност – ищецът по иска по чл. 26 ЗЗД следва да докаже сключването на договора и съдържанието му, а по иска по чл. 55 ЗЗД – предаването на сумата; и по двата иска са събрани писмени доказателства и заключение на ССчЕ; проведено е едно съдебно заседание, на което не се е явил адвокат – нито за ищеца, нито за ответника; производството е приключило в кратък срок; спорът и по двата иска е в област, в която е формирана константна практика по прилагането на закона, което обуславя липсата и на правна сложност. Следва да се посочи, че по иска по чл. 26 ЗЗД съдът следи и служебно за валидността на договора, доколкото се касае за потребителска защита. Макар делото да не е с фактическа и правна сложност определеното възнаграждение от 480 лева не е прекомерно, като следва да се посочи, че то е в размера, идентичен с претендирания и платен от ответника.

Предвид изложеното основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските не е налице. Обжалваното определение е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 02.04.2026 г. на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД срещу определение № 11415/23.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 48386/2025 г. на Софийския районен съд, 26 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4