Решение № 294 от 16.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201090 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимия В. Ц. К., срещу въззивно решение № 179/09.10.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 94/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Срещу същия въззивен съдебен акт е подадена жалба и от защитника на подсъдимия – адвокат Тошкова. В жалбата на подсъдимия и писменото допълнение към нея, както и в жалбата на защитника, се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 НПК, като се прави искане за оправдаване на подсъдимия, поради отсъствието на доказателства, подкрепящи обвинението.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата поддържа касационните жалби, отново подробно акцентира върху всички съображения, изложени в тях и пледира за уважаването им.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане за оставяне на въззивния съдебен акт в сила, поради отсъствието на заявените от жалбоподателите касационни основания.

Подсъдимият поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като в предоставената му от съда последна дума моли да бъде оправдан, поради недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение.

1

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 69/28.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1598/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият В. Ц. К. е признат за виновен в това, че на 15.05.2016 г. в гр.

Пловдив умишлено умъртвил повече от едно лице - майка си Б.К. и баща си Ц. К., като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. с чл. 115, вр. с чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор при специален режим на изтърпяване.

Със същата присъда съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства, приобщени в хода на наказателното производство.

По протест на Окръжна прокуратура - Пловдив и жалби на подсъдимия и защитника му първоинстанционната присъда е проверена от АС - Пловдив, който с въззивно решение № 260058/27.11.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 46/2019 г., е изменил същата по отношение приложението на чл. 59 НК и я потвърдил в останалата й част.

С решение № 83/25.05.2021 г., постановено по н. д. № 200/2021 г., ВКС, НК, І – во н. о. е отменил посоченото въззивно решение и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане.

При повторното въззивно разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 103/17.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 290/2021 г., с което АС - Пловдив отново е потвърдил първоинстанционната присъда. Този въззивен съдебен акт е отменен с решение № 50004/06.03.2023 г., по н. д. № 619/2022 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ - то н. о., с което делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

При третата по ред въззивна проверка е постановено въззивно решение № 179/09.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 94/2023 г. по описа на АС - Пловдив, предмет на настоящия касационен контрол. С това решение е изменена първоинстанционната присъда, като на основание чл.

59, ал. 2, вр. с ал.1 НК от наложеното наказание е приспаднато времето, през което подс. К. е бил задържан на 17.05.2016 г. за срок от 24 часа по ЗМВР; времето от 04.06.2016 г. до 23.02.2023 г., през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, и времето от 23.02.2023 г. до влизане на присъдата в сила, през което е с мярка за неотклонение „Домашен арест“. В останалата част присъдата на ОС - Пловдив е потвърдена.

Настоящото касационно производство е трето поред и е образувано по касационни жалби, подадени от подсъдимия и неговия защитник, срещу последното въззивно решение.

Жалбите са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 НПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

2

В касационната жалба на подс. К. се твърди, че въззивният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. При неговото постановяване въззивната инстанция не изпълнила указанията, дадени в предходното касационно решение, да осъществи задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и да провери достоверността на косвените доказателства.

Въззивният съд не дал отговор на многобройните възражения и доводи на защитата за невиновността на подсъдимия, изложени: в трите жалби до предходния състав на ВКС; в защитната пледоария при предходното въззивно производство; в жалбата на подсъдимия, състояща се от 1300 листа, събрани в 10 бр. саморъчно написани тетрадки; в първоначалните обяснения на подсъдимия на досъдебното производство и на тези пред първоинстанционния съд, както и в защитната му реч пред последния въззивен съдебен състав. Излагат се твърдения за това, че контролираният съд е основал своите изводи на негодни доказателства, приобщени в нарушение на процесуалните правила. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу обосноваността на въззивното решение. Твърди се, че същото е постановено при отсъствие на доказателства, подкрепящи обвинението, въз основа единствено на косвени доказателства, които не били достатъчни, за да се направи несъмнен извод относно авторството на деянието. Заключенията на въззивния съд се основавали на догадки, вероятности и превратно тълкуване на житейски обстоятелства, а не на обективно установени факти. Изцяло на базата на предположения въззивният съд приел фактически положения, свързани с: времето на извършване на престъплението; авторството на деянието; начина на придвижване на подсъдимия до местопрестъплението и влизането му в имота; предварителната му подготовка - набавянето на оръжие, боеприпаси и заглушител за него, както и ръкавици, за да прикрие следите си; оттеглянето му от мястото на извършване на деянието. Въззивният съд не отговорил на възраженията на защитата относно негодността на протокола за оглед на касата в кабинета на подсъдимия и не обсъдил възможността за пренос на намерената по дръжката на чантата му микрочастица от барутно вещество; не дал мотивирано обяснение за намерената 9 -та гилза на местопрестъплението, както и на факта, че са открити следи - ДНК материал върху скъсания синджир от входната врата на оградата на двора на пострадалите и ДНК върху металната щанга „кози крак“, с която е разбита входната врата на жилището им, сочещи на двама извършители на деянието, различни от подсъдимия. Не било категорично установено и че вратата е разбита именно с този „кози крак“ и че той принадлежи на подсъдимия.

Контролираният съд игнорирал доказателствата, свързани с неприемливото, агресивно и неискрено поведение на пострадалите към техния син; не съобразил специалното отношение на разследващите към подсъдимия и доказаното укриване от тяхна страна на записи от камерите в района на ул. „Й. Гавазов“, ул. „Солунска“ и от сградата на „Консулт П.“ ООД. Като не отговорил на доводите на защитата и подсъдимия, въззивният съд постановил немотивирано решение и осъдил подсъдимия без каквито и доказателства за неговата виновност. В пространно писмено допълнение към касационната жалба са изложени подробни доводи в подкрепа на така изложените оплаквания.

В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия, се сочи наличието на същите 3 касационни основания. На първо място се твърди, че при постановяване на въззивното решение е допуснато нарушение от категорията на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК - липса на мотиви. Твърдението се аргументира с доводи за: отсъствие на описание на фактическа обстановка, такава каквато въззивният съд е приел; използване на техниката „копи – пейст“, чрез която са заимствани части от мотивите на първоинстанционната присъда и от предходните въззивни решения; не извършване на обективен, всестранен и пълен анализ на целия наличен доказателствен материал, а не само на доказателства, обслужващи обвинителната теза; липса на отговор на възраженията и доводите на защитата. На следващо място, в подкрепа на заявеното с касационната жалба основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, се отправят упреци срещу качеството на доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция, като се оспорва годността на отделни доказателства и доказателствени средства и се претендира за тяхното изключване от доказателствената съвкупност. Твърди се, че приетите от въззивния съд фактически положения не се основават на годни доказателства, а на недопустими за наказателния процес предположения, на житейската логика и на субективни декларации. Сочи се и че въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени с предходните отменителни касационни решения, като не е анализирал подробно, прецизно и задълбочено доказателствената съвкупност и по този начин е достигнал до грешни фактически изводи и незаконосъобразни правни заключения.

Настоящият съдебен състав преди да премине към обсъждане на всяко от така изложените оплаквания намира за нужно да отбележи, че въпреки значителния обем на касационната жалба на подсъдимия и писменото допълнение към нея, голяма част от изложените от този касатор твърдения се отнасят до съдържанието и качеството на въззивните решения, постановени при провеждане на предходните въззивни производства. В тази връзка следва да се посочи, че последният въззивен състав е бил длъжен да отговори на онези възражения на подсъдимия и защитника му, направени пред него - във въззивната жалба, с която е сезиран и в съдебните прения. Това очертава и рамките на настоящия касационен контрол да се провери дали последният въззивен състав се е съобразил с изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК и е дал отговор на възраженията на подсъдимия и защитника му заявени пред него.

На следващо място следва да бъде отбелязано и че в значителна част от жалбата на подсъдимия се възпроизвежда съдържанието на отделни експертизи, протоколи за оглед, протоколи за следствени експерименти, части от изготвени веществени доказателствени средства /ВДС/, получени при използване на специални разузнавателни средства /СРС/, съдебни протоколи и записани в тях разпити на свидетели и вещи лица, протоколи за предупреждения, заповеди по ЗМВР, докладни записки и протоколи за разпити на свидетели по други наказателни производства и преписки и т. н. На много места в процесуалния документ, с който е сезиран касационния съд, се повтарят едни и същи доводи и възражения, отнасящи се до годността на определени доказателствени източници, като се оспорват не изводите на контролирания съд относно отделни факти и обстоятелства, а такива направени от представителите на държавното обвинение в хода на досъдебното 4 производство, заявени от тях в пледоариите им при разглеждането на делата, свързани с вземането или обжалването на мярката за неотклонение на подсъдимия. Изразява се недоволство от приемането на определени фактически положения, които обаче не са счетени за установени от контролирания съд, а от първоинстанционния съд или от предходните въззивни съдебни състави. Описаният начин на формулиране на оплакванията в касационната жалба на подсъдимия, затруднява последователната проверка и отговор на отделните възражения по реда, в който са изложени в нея. От друга страна в голямата си част възраженията срещу доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция, посочени в касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник, се припокриват. Това дава възможност, с цел прегледност, точност, изчерпателност и яснота на касационното решение, да се отговори на възраженията на касаторите, като се следва логичната последователност на фактите, включени в предмета на доказване, обусловена от естеството на конкретния казус.