Решение № 3555 от 04.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33868/2021
- Вид
- Решение № 3555
- Подписан
- 04.11.2021
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Други актове по делото
- Определение № 1434 от 30.06.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Разпореждане № 4858 от 30.06.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Определение № 3862 от 31.08.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Протокол № 853 от 12.10.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Протокол № 1840 от 08.11.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Разпореждане № 32351 от 17.11.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
- Решение № 4458 от 07.12.2021 · КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ *555
ГРАД, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 202111101**868 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит, сключен на 04.08.2017 г., поради противоречие със закона, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.08.2017 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лв., платими на *6 месечни вноски, за рефинансиране на задължения на ищеца към същото дружество в размер на *616,85 лв. Остатъчната сума от 1*8*,15 лв. била преведена по сметка на А. по личната му банкова сметка. В договора бил посочен годишен процент на разходите 49,89% и годишен лихвен процент от 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11%, месечна погасителна вноска от по 24*,98 лв. всяка, платима на 2-ро число от месеца, общо задължение по кредита от 878*,28 лв. Посочено било, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги клиентът дължал възнаграждение в размер на *14*,52 лв., платимо на вноски от по 87,*2 лв. месечно или общият размер на двете вноски бил **1,*0 лв., с падеж 2-ри ден от месеца. Ищецът – заемополучател извършил плащания по договора за заем за периода 19.10.2017 г. – *0.05.2020 г. в общ размер на 10 72*,40 лв. В случая било видно, че договора за потребителски кредит от 04.08.2017 г. бил сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени договорни клаузи. Доколкото самият договор бил бланков, счита, че същият не бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало извод, че ищецът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието му. Поддържа, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно нормата на чл.
2* ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължал да възстанови на кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай, с оглед недействителност на договора за кредит, недействителна се явявала и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, която се явявала прекомерна и не отговаряла на изискванията на закона и добрите нрави. С оглед изложените събражения за нищожност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 2* ЗПК, ищецът дължал връщане единствено на главницата по договора, която била в размер на 5000 лв., като 1 недължимо събрана се явявала сумата от 572*,40 лв. за заплащане на договорни лихви и такса за допълнителен пакет услуги.
В срока за отговор ответникът оспорва иска за прогласяване на процесния договор за кредит за недействителен с твърдения, че бил недопустим, тъй като липсвал правен интерес от предявяването му, предвид предявения осъдителен иск. Поддържа, че непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит на ищеца била предоставена цялата информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които ответното дружество предлагало на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП документи, ищецът получил и допълнителна преддоговорна информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлагало и от които потребителите могли да се възползват. Твърди, че параметрите на предложението, посочено в стандартния европейски формуляр, било направено въз основа на конкретно искане на ищеца, като кредитополучателят сам пожелал и сключил споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В исковата молба неоснователно се твърдяло, че договорът за потребителски кредит бил недействителен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 2*5 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК:
По делото е представено искане от A.K. А. до „Профи Кредит България“ ЕООД за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********* (л.61-62 от делото), в което освен индивидуализиращите белези на ищеца са посочени и параметрите на кредита - за сумата от 5000 лв. - главница за срок от *6 месеца, погасявана на равни месечни вноски от по **1,*0 лв. на второ число всеки месец. Клиентът-ищец е посочил с отметка, че иска да се ползва от възможност за закупуване на пакет за допълнителни услуги "Екстра", за който е посочено, че включва: приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж, както и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Документът е подписан на всяка страница, като ищецът е декларирал, че му е предоставена информация за кредита във формата на стандартен европейски формуляр, че е получил подробна информация за всичките му параметри, за да прецени дали погасяването му е във финансовите му възможности.
Представен е и договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ************, съдържащ вече описаните по - горе параметри с допълнение, от което е видно, че годишният процент разходи е в размер на 49.89%, годишният лихвен процент е 41.17 %, а дневната лихва е 11%. Дължимата сума по кредита е определена на 878*,28 лв.
Отделно е посочено, че възнаграждението за закупен пакет от дъпълнителни услуги е *14*,52 лв., която следва да бъде върната на месечни вноски от по 87,*2 лв., т.е. общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е определено на 11 926,80 лв.
Подписано е и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а към договора са приложени и Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД версия 08/27.01.2017 г., които са неразделна част от него, погасителен план към договора.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Получаването на последните два 2 документа на 04.08.2017 г. ищецът е удостоверил с подписа си. Към отговора на исковата молба са приложени и анекси от 21.12.2017 г. и 10.07.2020 г., както и нови погасителни планове, видно от които ищецът е поискал отлагане на плащането на вноски по кредита.
Безспорно е между страните по делото, че в периода 19.10.2017 г. – *0.05.2020 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 10 72*,40 лв. по сключения договор за потребителски кредит, от които 5000 лв. – главница, 2579,88 лв. – договорни лихва и *14*,52 лв. – възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги.
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи", според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. *2, ал. 4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя (възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от компонентите на ГПР, а останалите, както беше посочено, са онези предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. В този смисъл при липса на други разходи, различни от възнаградителната лихва, законът (чл.19, ал. 4 от ЗПК) следва да се тълкува в смисъл, че посоченият пределен размер не може да бъде законово основание за уговаряне на лихва равна на пет пъти размера на законната лихва. Такава уговорка би натоварила неоправдано потребителя с несъразмерно висока цена за ползваната услуга, поради което направеното в тази насока възражение на ответника съдът намира неоснователно.
За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 2 от ДР на ЗПК), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на 3 цената. В случай че кредитодателят прикрива разходи, които ако бъдат включени в годишния процент на разходите, той би надхвърлил императивно уредения минимум, тези разходи са недължими по аргумент от чл. 19, ал. 6 ЗПК. Следователно, договор за потребителски кредит, при който действителните общи разходи надхвърлят максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е недействителен, а недължими са онези разходи, които са над обявения и уговорен процент.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 41.17 %, описани са условията за прилагането му - чл. 4 от ОУ на договора, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, посочен е ГПР - 49.89 %, който е в границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5.2 от ОУ на договора. Не се спори, а и се установява, че ищецът е получил преддоговорна информация в Стандартизиран европейски формуляр, в която са посочени всички параметри на договора, включително и дължимите лихви. Това е станало на 0*.08.2017 г., което макар и един ден преди сключването на договора, е дало възможност на ищеца да прецени своите възможности за погасяване на заемната сума. При сключването на договора той е положил подписа си под текст, който съдържа основни параметри - идентични с тези в преддоговорната информация, което не дава основание да се счита, че ищецът е бил изненадан от съдържанието му. Същественото по спора е каква е окончателната воля на кредитополучателя, а тя е конкретизирана с полагането на подпис на всяка една от страниците на договор за потребителски Профи кредит Стандарт с ************, което обстоятелство не се оспорва от страните. Налице са и другите изисквания ЗПК - изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (подписан от ищеца) - изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.
Разпечатката съдържа 24 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eae78979-7132-4915-82cd-aaf76d929e28