Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 18.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 393/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
18.01.2024
В сила
18.01.2024
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. К.а като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500393 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпили въззивна жалба подадена от И. Б. Г., чрез пълномощника адв. Б. И. от АК – Перник, със съдебен адрес: п.к. 1505, гр. София, ул.

*** и въззивна жалба подадена от В. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

***, участваща в първоинстанционното производство като трето лице помагач на страната на И. Г., насочени против Решение № 30 от 13.01.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 337/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че И. Б. Г. дължи и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: 1 452,08 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 149,65 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.09.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 29,89 лв.– главница за периода от м.

05.2019г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,00 лв. – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 674/15.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 2293/2021г. от описа на КРС, като е отхвърлил исковете за главница за неплатена топлинна енергия за горницата над 1 452,08 лв. до пълно претендирания такъв от 1 490,68 лв. и иска за мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 20.09.2021 г . за горницата над 149,65 лв. до пълния претендиран размер от 153,64 лв. като неоснователни и недоказани.

1

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ Е., както и при участието на трето лице- помагач на страната на ответника – В. Н. В..

Решението се обжалва в частта, с която са уважени исковете, а в останалата част то е влязло в сила като необжалвано.

Въззивницата И. Г. навежда аргументи за неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт, доколкото решаващият съд при постановяването му се е позовал на невярна съдебно- техническа експертиза. Подчертава, базирайки се на писмените доказателства по делото, че за адреса на ответницата Г. на ул. *** следвало да има друг абонатен номер. Твърди се, че предвид възникналия спор относно идентичност на адреса на топлоснабдения имот, вещото лице е следвало задължително да посети на място обекта, за който се изготвя заключението. Това не било изпълнено като вещото лице работило само по документи за имоти с различни адреси, без да съобрази действителното положение, които изследвани документи били предоставени единствено от ищцовата страна и не представлявали доказателство за удостоверените в тях обстоятелства. Оспорва истинност на обстоятелствата, отразени от вещото лице в заключението и смята, че тъй като е представена информация за адрес ул. *** и заедно с това информация за абонатен № 22735, който е с адрес ул. ***, ***, то експертизата е изцяло невярна и не отразява точния размер на задължението нито за процесния имот, нито за адрес ул. ***, ***. Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД чрез процесуалния му представител, в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания като необосновани. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице- помагач на страна на ответника – В.

Н. В. е депозирала становище, с което не възразява срещу депозираната въззивна жалба.

С въззивната си жалба В. Н. В. обжалва изцяло първоинстанционното решение поради неговата неправилност. Акцентира върху липсата на неоспорими доказателства по делото, доказващи в съвкупност идентичност на адрес и абонатен номер за имота – собственост на ответницата Г.. Изразява становище, че експертиза е невярна, тъй като е изготвена въз основа на документи за два различни имоти и не би следвало да се ползва с доказателствена сила. Допълва, че липсват доказателства цитираните в СТЕ писма от 17.01.2013 г. и 22.07.2014 г. да са получени от В., Г. или от предишния собственик на апартамента Ч.С., респ . не следва да бъдат кредитирани от съда.. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД чрез процесуалния му представител, в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания като необосновани. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба.

При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивните жалби са подадени от надлежни страни в първоинстанционното производство, насочени са срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на 2 въззивна проверка и са постъпили в срок, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно, допустимо поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността му само по наведените оплаквания в жалбата.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че решението в обжалваната част е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Пред районен съд по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата И. Г. дължи и следва да заплати на ищцовото дружество „Топлофикация София“ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Оборище“, ул. ***, ***, апартамент, а именно: общо за 1 679,21 лв., от които: 1 490,68 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 153,64 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 20.09.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 29,89 лв. – главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,00 лв. – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.09.2021 г.

Районен съд е уважил исковете частично, приемайки, че ответницата Г. притежава качеството „потребител на толинна енергия“ по смисъла на закона като собственик на топлоснабдения имот и че е установена изправността на дружеството по облигационното отношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.

Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях. Отделно от това съдът излага и следните правни съображения:

Основният спор във въззивната инстанция е свързан с въпроса за идентичността на посочения в исковата молба адрес на топлоснабдявания имот и в тази връзка въззивниците оспорват истинността на обстоятелствата, отразени от вещото лице в заключението на съдебно- техническата експертиза като се твърдят, че доколкото на експерта е предоставена информация за адрес: ул. *** и заедно с това информация за аб.№ 22 735, който е с адрес: ул. ***, ***, то експертизата не отразява точния размер на задължението на процесния имот. В тази връзка следва да се посочи следното:

3

Съдебно- техническата експертиза е назначена по искане на „Топлофикация София“ ЕАД с оглед установяване факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и касаещи ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС, съответствието на извършеното разпределение с нормативната уредба, стойността на изготвените изравнителни сметки, размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответницата и пр. Експертизата е изпълнена от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания и е приета в съдебно заседание на 04.01.2023 г. от районен съд.

Процесуалният представител на въззивницата Г. я е оспорил, твърдейки, че вещото лице е работило по документи, които са неотносими към процесния имот, а са за друг адрес, но не е поискал назначаването на повторна или допълнителна експертиза. Не е било направено и искане за посещение на вещото лице в процесния имот. В съдебно заседание експертът, който е работил по документи, предоставени му от ищцовото дружество и от „Т. сървис“, е категоричен, че абонаментния номер- 22 735 се отнася за процесния имот собственост на И. Г., както и че изравнителните сметки също касаят нейния имот. Съдът намира, че изводите на експерта се потвърждават от приложените по делото доказателства. С приложеното по делото Писмо изх. № Т-8832/22.07.2014 г., изходящо от „Топлофикация София“ ЕАД до въззивницата Г. дружеството я уведомява, че доколкото след придобиване на собствеността върху апартамент, находящ се на адрес: ул. ***, със застроена площ 97.26 кв.м., не е предприела действия за откриване на партида, то на основание чл. 61, ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на нейно име е открита партида с аб. № 22 735 за заплащане на топлинна енергия. Видно от приетата съдебно- техническа експертиза вещото лице е работило по данните отнасящи се за аб. № 22 735 и клиент И. Г.. Този абонатен номер е вписан и в съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г., отнасяща се за процесния отчетен период, а също и в всички други фактури, приложени на л. 62- 74 от делото на КнРС, в които като получател е посочена И. Б. Г..

От друга страна от Констативен протокол № 2431/20.12.2013 г., който е съставен за установяване на идентичност между номерацията на отделните имоти (апартаменти) на адрес: ул. ***, вх.А по първичен списък и номерацията на същите в информационната система на „ Топлофикация София“ ЕАД се установява, че апартамент на третия етаж в средата по първичен списък е идентичен с *** от информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, т.е. на Г.. Въззивницата Г. не е ангажирала доказателства, които да опровергават съдържанието на този документ, а преценен ведно с останалите доказателства по делото води до извода, че абонаментния номер се отнася до апартамента собственост на Г. и отразява ползваната от нея топлоенергия.

Вземайки предвид посочените по- горе доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, независимо, че вещото лице не е посетило процесния имот, то въз основа на представените му писмени доказателства е изготвило вярно заключение, отразяващо дължимите суми за доставена топлинна енергия за процесния период и отнасящи се за аб. № 22 735 и клиент И. Г.