Определение № 4610 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4610 гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002102144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощника й по делото юрк. К. З., в качеството й на трето лице- помагач на страната на ответника „Групова практика за първична медицинска помощ Вигор”ООД, ЕИК 130218671, против Решение №748 от 06.02.2025г. по в. гр. д. №2585/2023г. по описа на Софийския градски съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното Решение № 20055193/27.08.2022г. по гр.д. №2711/2021г. по описа на Софийски районен съд, 58-ми състав, „Групова практика за първична медицинска помощ Вигор”ООД, ЕИК 130218671, е било осъдено да заплати на К. П. С., ЕГН **********, на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 20000лв., ведно със законната лихва от 18.01.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.06.2020г.; и сумата от 1138,89 лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.06.2020г. до 17.01.2021г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.1 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се 1 позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ищцата К.

П. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Д. Н., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника „Групова практика за първична медицинска помощ - Вигор”ООД, ЕИК 130218671, чрез пълномощника му по делото адв. Н. К., с който се изразява становище, че няма правен интерес от по- нататъшно участие в производството по делото, тъй като е заплатил изцяло на ищцата присъдената й с въззивното решение сума.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между ищцата К. П. С. и ответника „Групова практика за първична медицинска помощ - Вигор”ООД, е съществувало трудово правоотношение, като на 28.06.2020г., в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, при връщане от работа по обичайния й път към дома си ищцата е паднала на тротоара, в резултат на което е претърпяла множествени счупвания на подбедрицата. Посоченият инцидент е бил признат за трудова злополука с разпореждане, издадено от компетентен орган- ТП на НОИСофия- град, след подадена за същото декларация от 10.07.2020г. от името на работодателя.

Влезлият в сила индивидуален административен акт, постановен в процедурата по чл. 57 и сл. от КСО установява елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ и е задължителен за съда, разглеждащ иска по чл.200 от КТ, относно характера на злополуката. Работодателят е бил страна в производството по издаването на този индивидуален административен акт, а твърдението му, че декларацията за трудовата злополука била подадена от негово име от лице без представителна власт е можело да се релевира в административното 2 производство, което не е било направено. Авторството на декларацията за трудова злополука не се отразява на валидността на разпореждането на НОИ, като в случая освен нея е бил съставен и протокол за трудова злополука, също подписан от името на работодателя. По тези съображения съдът е приел за неоснователни доводите на ответното дружество за нищожност на разпореждането на НОИ, като е посочил и че съгласно чл.17 от ГПК не разполага с правомощия да се произнася по законосъобразността му, защото работодателят е участвал в производството по издаването му.

По възраженията на ответника с правно основание чл.201, ал.1 и 2 от КТ за липса на основание за ангажиране на отговорността му, респ. за намаляване на последната, поради съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като падането й на тротоара се дължи на загуба на равновесие поради нарушена вестибуларна функция, съдът е приел, че по делото се установява от писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза, че трудовата злополука е настъпила в момент, в който ищцата се е прибирала след работа към дома си и е „стъпила накриво”, при което усукала глезенна става. По делото не е установено по несъмнен начин, че този инцидент се дължи на загуба на равновесие поради нарушение на вестибуларната функция на ищцата, както се твърди от ответника. От приетия по делото болничен лист се установява, че такова е било състоянието й при извършения й преглед на 22.06.2020г., поради което е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 23.06.2020г. до 26.06.2020г. По делото обаче не е установено това състояние да е продължило и към 28.06.2020г., когато е настъпила процесната трудова злополука, тъй като при липса на доказателства за противното предписаният срок за домашно амбулаторно лечение на установеното на 22.06.2020г. състояние на ищцата следва де се приеме за подходящ за възстановяването й. Събраните по делото доказателства не установяват състояние на ищцата на 28.06.2020г., което да обоснове извод, че и тогава е имала нарушение на вестибуларната функция.

Св. Д., разпитан през въззивната инстанция, е посочил, че в ранните часове на 28.06.2020г.– около 5ч. сутринта, ищцата била разчорлена, сякаш е спала, и си помислил че е пияна, защото жена му казала, че видяла в стаята й бутилка с жълта течност, но в последствие полицаите, които пристигнали по негов сигнал и говорили с ищцата казали, че не е пияна. Според съда въз основа тези показания не може да се приеме, че ищцата е проявявала признаци на 3 нарушена вестибуларна функция. Съмненията на св. Д., че ищцата е била пияна, са се дължали на посоченото от съпругата му, че е видяла бутилка, а не на конкретно нейно поведение, свързано с възможността й да пази равновесие. Житейски оправдано е да се приеме, че в 5ч. сутринта ищцата, която е била дежурна при ответника, е изглеждала сякаш е спала, като нежеланието й да прегледа пациент в този момент не доказва, че е имала нарушена вестибуларна функция. Показанията на св. Уваков също не позволяват извод, че на 28.06.2020г. ищцата е имала нарушение на вестибуларната функция, тъй като не е посочил поведение и състояние на ищцата при дежурството й на 27.06. срещу 28.06.2020г., свързани с невъзможност или затруднение да пази равновесие, със световъртежи или друго, а отбелязаната от свидетеля бледност на ищцата не може да се приеме за доказателство за такова състояние. На 28.06.2020г. ищцата е била приета в болница за лечение, тогава й е направена и операция, но нито в анамнезата, нито обективно е установено нарушение на вестибуларната й функция. По посочените съображения съдът е приел, че по делото не е установено към 28.06.2020г. ищцата да е имала нарушение на вестибуларната функция, която да е станала причина или да е допринесла за загуба на равновесие и „стъпване на криво”. Обстоятелството дали е преглеждала пациенти няма връзка със състоянието на вестибуларната й функция, защото не е установено то да е било причина за това. Доказателства, че ищцата е проявила невнимание при придвижването си, каквито са твърденията на третото лице- помагач Столична община също не са били ангажирани. Ето защо съдът е приел възраженията на работодателя по чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ за неоснователни.

По отношение на размера на дължимото на ищцата обезщетение съдът е посочил, че в следствие на процесната трудова злополука ищцата, която е била на възраст от 51г., е претърпяла травматично увреждане, наложило оперативно лечение /веднъж за фиксация на фрактурите, а след това за изваждане на остеосинтезния материал/; имала е дълъг период на възстановяване, през който е била в отпуск поради временна нетрудоспособност; била е обездвижена, ползвала е за придвижване първоначално две патерици, а след това– една патерица; провела е 10 процедури на рехабилитация; имала е нужда от чужда помощ за пазаруване и плащане на сметки, която й е била оказвана от трето лице, както и за 4 обичайните й ежедневни нужди в дома й, който й оказвало малолетното й дете; изпитвала е силни болки в началото; към ноември 2021г. има ограничен обем на движения в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре– дорзална флексия от 20 градуса, при норма от 30 градуса, както и оперативни белези в областта на дясната глезенна става. Съдът е кредитирал показанията на св. Митев като резултат от личните му впечатления, логични и последователни, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Същият е посочил, че видял ищцата още в деня на инцидента, когато й помогнал да си вземе багаж за болницата, че след това бил при изписването й и помогнал да се прибере в дома й, че в първите 3-4 месеца след инцидента пазарувал вместо нея и плащал сметките й, че са приятели и се виждат 1-2 пъти месечно, че ищцата имала син на възраст от 11г.-12г., който й помагал, а тя не можела да се грижи за сина си. Така дадените показания обосновават извод, че впечатленията на свидетеля са резултат от постоянните му лични наблюдения върху ищеца по време на възстановяването й. Няма основание да не се кредитират тези показания, тъй като житейски оправдано е преки наблюдения върху състоянието на ищцата да имат близките й хора. В случая тези показания не са опровергани от останалите доказателства по делото и следва да се кредитират. При така установените факти и при съобразяване на социално-икономическите условия в страната към 2020г. съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата вреди е 20 000лв. За да определи този размер на обезщетението, съдът е съобразил, че физическите травми са били тежки-бималеорално /двуглезенно/ счупване на дясна глезенна става, операциите са били две и болките при тях са били интензивни, ищцата е била в невъзможност да се движи без помощни средства за около година, била е в отпуск поради временна нетрудоспособност за много дълъг период от време- 1 година и 2 месеца, като и след този период е имала невъзстановен напълно обем на движенията в областта на глезенната става и се наложило провеждане на рехабилитация. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразил и обстоятелството, че в случая ищцата е имала и малолетен син, за когото е следвало да се грижи, а не е била способна да го прави, и е изпитвала обичайните терзания от невъзможността да се грижи пълноценно за детето си. Съобразил е и обичайните неудобства от невъзможността сама да задоволява битовите си ежедневни нужди, чувството за безпомощност, страха от възможността да не се възстанови 5 напълно. В случая приетите по делото епикризи, амбулаторни листове, писмо от НОИ, а и констатации на вещото лице при прегледа на ищеца през ноември 2021г., установяват, че при ищцата възстановителният период е продължил значително повече от обичайното, че е имало болки, ограничени движения много след обичайния период на възстановяване, че е била в отпуск поради болест основан на претърпяваната трудова злополука за 14 месеца. Ето защо съдът приел, че в случая при ищцата травмата е причинила страдания за период, значително по-дълъг от обичайния, поради което и размерът на дължимото й обезщетение следва да се съобразно с действителния период на възстановяване. Сочената от ответника и третото лице- помагач съдебна практика при определяне на обезщетения на други лица, съдът е приел, че в случая не е от естество да обоснове извод за по- нисък размер на обезщетението, защото няма идентичност на хипотезите. По изложените съображения съдът е уважил изцяло предявения иск, както и претенцията за заплащане на обезщетение за забава до датата на подаване на исковата молба в предявения размер от 1138,89лв.