Решение № 1422 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100509406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на П. П. К., чрез процесуален представител адв. М. П., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 7 789/01.05.2025 г. на СРС, 29 състав, постановено по гр.д.

17 843/2023 г., с което е осъдена да заплати по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ал.1 ЗЕ и чл.

86 ал.1 от ЗЗД сумата от 543, 26 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 304434, сумата от 4, 54 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г.

– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 140, 73 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена за доставена топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 17.03.2023 г., както и сумата от 598, 83 лв. – съдебни разноски.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е 1 неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Заявени са твърдения, че въпреки, че писменият отговор бил подаден извън срока по чл.

131 от ГПК това не преклудирало възможността да бъдат наведени твърдения, относими до доказателствата и основателността на исковете. Липсвало произнасяне от съда по това, че претендираните от ищеца суми не са прецизирани по периоди, с главници и лихви, както и че не е посочено разпределението на главниците по различните им компоненти. Не се установявало, че ответника е потребител на топлинна енергия и не били приложени никакви доказателства за потребено количество топлинна енергия.

Не бил представен документ от ищеца, който да доказва, че ответника е собственик или ползвател на имота. Не било доказано и качеството наследник.

Липсвала отправена покана, поради което искът за лихва бил неоснователен.

Не било разгледано твърдението, че не са получавани фактури, издадени от ищцовото дружество. Неправилно не било разгледано възражението за изтекла погасителна давност.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в който са заявени съображения за правилност на първоинстанционното решение, в неговата обжалвана част и искане за потвърждаване на същото.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира 2 следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ал.1 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Видно от данните по делото, указанията по реда на чл. 131 от ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата – въззивник лично на 06.06.2024 г. /стр. 88 в делото на СРС/.

Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК от същата не е постъпвал. На 11.02.2025 г. е постъпила молба от процесуалния й представител – адв. П., в която с ръкописен текст е заявено, че се оспорва доставката на топлинна енергия за процесния период. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност, което е преклудирано като заявено след срока по чл. 131 от ГПК, поради което правилно не е разгледано от състава на първоинстанционния съд.

Страните не са формирали спор, че въззивника – ответник в първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през процесния период, предвид настъпило наследствено правоприемство.

Възраженията, заявени в тази връзка са релевирани за първи път с въззивната жалба, поради което са преклудирани.

Нормата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването .

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за 3 топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имотите и за БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.

Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Директ” ЕООД, предвид представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г.

Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности, съобразно чл. 71 от Наредба Е-РД-04-1 с годишно изравняване. Въз основа на тези прогнозни стойности на битовия клиент са съставяни месечни фактури, а след края на отоплителния период са изготвяни и изравнителни сметки, въз основа на снети отчети от показанията на уредите за 3 броя радиатори и 1 щранг - лира. Вещото лице е посочило в рамките на приетата СТЕ начина на разпределение на количеството топлинна енергия, касаещо всеки един компонент от задължението като е посочило, че в процесния случай същото е извършено в съответствие с нормативните изисквания. Посочени са и приспаднатите технологични разходи на месечна база за целия процесен период като е обоснован извод, че същите са определени в съответствие с разпоредбата на чл. 58 ал.2 от Наредба Е-РД-041. При тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав възприема като неоснователно заявеното възражение във въззивната жалба, касаещо липса на доказателства за доставена топлинна енергия.

Останалите възражения във въззивната жалба са заявени за първи път със същата пред настоящия съдебен състав поради което са преклудирани, въпреки субективната увереност на въззивника, че такива са заявени и в производството пред СРС, доколкото доказателства, подкрепящи тези му твърдения не се съдържат по делото.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата обжалвана част.

Предвид Закона за въвеждане на еврото в РБ, процесната сума следва 4 да бъде посочена в нейното еврово изражение.

При този изход на спора и липсата на осъществено процесуално представителство, на въззиваемата страна не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 789/01.05.2025 г. на СРС, 29 състав, постановено по гр.д. 17 843/2023 г., с което П. П. К. е осъдена да заплати по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ал.1 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 277, 76 евро/543, 26 лв./ – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 304434, сумата от 2, 32 евро/4, 54 лв./ – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 71, 95 евро /140, 73 лв./ – мораторна лихва върху главницата за цена за доставена топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 17.03.2023 г., както и в частта за присъдените съдебни разноски.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, ЕИК121125435.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6