Решение № 140 от 07.06.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Карнобат, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20222130100371 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадената искова молба вх.

№ 1672 / 15. 04. 2022 г., от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., с която са предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.79 и чл. 86 ЗЗД срещу С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ЕИК 812115210, сумата от 147.82 лева, за което задължение са издадени фактури в периода от 25. 02. 2019г. до 25. 07. 2019г., които произтичат от потребени В и К услуги- доставена, отведена и пречистена вода, с отчетния период по фактури от 13. 12. 2018г. до 01. 07. 2019 г., както и че дължи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на 31. 32 лв., дължимо за периода от 27. 03. 2019г. до 11. 11. 2021 г., както и лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 558 / 23. 11. 2021 г.

Ищецът посочен по-горе, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , както и направените от дружеството съдебни разноски по заповедното производство.

1

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като моли съда да допусне, изиска и приложи и други такива.

В законовият преклузивен срок ответника С. К. Д., чрез назначеният му особен представител на основание чл. 131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който отговор е оспорил изцяло така предявения иск със следните съображения:

В ОИМ се твърди, че предявените с исковата молба обективно кумулативно съединени главна и акцесорна искови претенции са допустими, но неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и размер и счита, че следва да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като се твърди, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по заповедното производство, същата е изтекла. Счита се, че ищцовото дружество не е доказало, че ответника е абонат ва „ВиК“ ЕАД и респективно собственик или ползвател на водоснабдения имот.

Посочва, че ищцовото дружество не е уточнило ответника, от коя дата е потребител на ВиК услуги и страна по облигационно правоотношение за конкретния имот. Посочва се, че представените първични счетоводни документи– фактури са частни документи изхождащи от ищцовото дружество и не доказват собственост на ответника, тъй като са документи изхождащи от ищцовото дружество и не носят подписа на ответника. Сочи се, че ако ответника Д. няма собственически права върху имота, той не е в облигационни правоотношения с „ВиК“ ЕАД и не може да отговаря за плащане на сумите , дължими за потребената вода. Твърди, се че липсват доказателства за твърдените, предоставени от ищцовото дружество услуги.

Оспорва се законосъобразността на отчитането, като се излагат твърдения, че количеството на потребената вода не е доказано и ответника не дължи заплащане на фактурираните суми. Твърди се, че ответника не дължи обезщетение за забава, тъй като не е бил надлежно уведомен за съставените фактури.

В последствие след ОИМ са представени становища, както от ищцовото дружество, така и от особения представител на ответника, с които се поддържа исковата молба и се поясняват и уточняват изложените в нея твърдения, като се обосновава правото на собственост на ответника върху процесния водоснабден имот, направени са доказателствени искания за изискване на документи от ЧСИ и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи от Община Карнобат. Желае се също така допускането на съдебно техническа експертиза за установяване на обема на консумираната вода и други съотносими към спора въпроси. Приложен е и списък с разноските.

С представеното становище особеният представител на ответника желае да бъдат отхвърлени направените от ищцовото дружество доказателствени искания като недопустими. Желае се исковите претенции да бъдат 2 отхвърлени.

В първото заседание по делото страните не се явяват, както и не се явява назначения на ответника особен представител. Същите са поискали при липсата на процесуални пречки съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие.

От ищцовото дружество са представени писмени доказателства и е допусната исканата от същото съдебно техническа експертиза.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 20212130101336 по описа на КРС за 2021г., се установява , че на 19. 11. 2021 г. с вх. № 3331 в КбРС е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З. срещу С. К. Д., ЕГН **********, с а д р е с : гр.

***********, с което се желае срещу длъжника Д. да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 147.82 лева главница , ведно със законната лихва от 18. 11. 2021 до изплащане на вземането, лихва в размер на 31, 32 лева за периода от 27. 03. 2019 г. до 11. 11. 2021 г. , както и за разноски в размер на 75 лева, от които 25 лв. държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така подаденото заявление съдът е издал заповед № 558 /23. 11. 2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника С. К.

Д. да заплати на кредитора „ВиК“ ЕАД, ЕИК:812115210, претендираните суми.

Издадената заповед не е била връчена на длъжника, поради отсъствието му от известните адреси и съдът е изискал справка от ТД на НАП Бургас относно регистрираните трудови договори на същия. Установен е бил трудов договор, но призовката изпратена по месторабота е върната невръчена с отметка, че лицето не работи от 2007 г. по данни на управителя В.В.. С оглед това обстоятелство, съдът е намерил, че съобщението до длъжника следва да се счита редовно връчено на основание чл. 47, ал. 7 от ГПК и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, е указал на заявителя кредитор, че може да предяви иска си относно претендираното вземане в едномесечен срок, считано от съобщаването му, като довнесе дължимата се държавна такса. В преклузивния едномесечен срок, заявителят е представил доказателства за предявен иск за същото вземане пред КбРС, по който иск е образувано и настоящото производство.

От представените към исковата молба писмени доказателства, както и от представените допълнителни такива, както и изисканите от съда такива, а именно материали от изп. дело № 20117030400628 на ЧСИ Георги Михалев, 3 рег. № 703, с район на действие, района на ОС Бургас безспорно се установява, че до 04. 02. 2020 г. собственик на недвижим имот с административен адрес: гр. ******* е бил ответника С. К. Д.. С постановление от 03. 01. 2020 г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703, в сила от 04. 02. 2020 г, недвижимият имот е бил възложен на М.Х.Х. от гр. ****т.

По искане на ищецът по делото са приобщени копия от издадени от Община Карнобат Приложение № 1 към данъчна декларация по ЗМДТ, както и копие от НА за дарение на недвижим имот № 47, том.ІV, рег. № 2614, дело № 382 от 2003 г. на нотариус Т. Великов, рег. № 323 на НК, с район на действие- района на РС- Карнобат. От представеният нотариален акт, който е документ за собственост е видно, че на 06. 06. 2003 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който дарителя К.М.К., действащ със съгласието на съпругата си М.Н.Д. а е дарил на сина си – ответника по настоящото дело С. К. Д., свой недвижим имот находящ се в гр. ***, а именно 1/ 2 ид. ч. от дворно място с площ от 436 кв. м. съставляващо урегулиран поземлен имот индивидуализиран с граници и съседи, съгласно действащия застроителен и регулационен /ПУП/ план на града, заедно с първи жилищен етаж от построената в гореописаното дворно място двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, който етаж представлява самостоятелно жилище с отделен вход със застроена площ от 64 кв. м. , ведно с принадлежащите ид. части от общите части на сградата, заедно с южно отделение на масивна лятна кухня, складово помещение и хамбар. Въпросните доказателства не са оспорени от особения представител на ответника и съдът ги цени съобразно разпоредбите на чл. 178- 180 от ГПК.

Като доказателства по делото са представени общо 6 бр. фактури за отчетни периоди от 13. 12. 2019 г. до 25. 07. 2019 г. и краен срок за плащане от 27. 03. 2019 г. до 24. 08. 2019. Всички фактури са издадени за абонат 722091 С. К. Д. и адрес: гр. *** ет. 1.

В хода на делото по искане на ищеца е допусната и прието заключението на назначената съдебно техническа експертиза, която съдът цени като компетентно съставено, последователно и непротиворечиво на останалия доказателствен материал.

В заключението на назначената техническа експертиза подробно е описан начина на отчитане на водомера- визуално, устройството с което той се отчита-мобилен промишлен компютър, в който се вкарват данните ръчно, които данни нанесени в мобилния компютър веднъж не могат да се променят от оператора/инкасатора / и подлежат на електронно трансфериране в програмата на водния оператор. В мобилното устройство данните се съхраняват до шест месеца. В експертизата също е посочено, че представената справка извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определен период. Електронният карнет е изготвен от програмата на водния оператори и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен 4 компютър, с който е отчетено съответното измервателно устройство.

В заключението на експертизата е описан и процесния имот, представляващ апартамент на първия етаж в двуфамилна сграда на калкан с административен адрес: гр. ***, която през процесния период 13. 12. 2018 г. – 01. 07. 2019 г. е бил собственост на ответника Д., като в последствие е продаден и към момента е с нов собственик. За процесният период е имало открита партида в програмата на водния оператор- ищцовото дружество с № 722091, като според заключението административния адрес и абонатния номер еднозначно индивидуализират водоснабдявания обект. Титуляр на партидата е ответника. За преминалато през измервателното устройство за посочения период, количество вода е посочено, че същото е 66 куб. метра.

Посочено е също, че всички цени в издадените за периода фактури отговарят на одобрените цени за периода с Решение на КЕВР.

Условията за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД - гр.Бургас са публично известни и се намират на страницата в интернет на водния оператор.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита за доказано при условията на пълно и главно доказване, че към претендираният период с исковата молба, ответника С. К. Д. е бил собственик на недвижим имот идеална част от двор и първи жилищен етаж от построената в гореописаното дворно място двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, който етаж представлява самостоятелно жилище с отделен вход със застроена площ от 64 кв. м. , ведно с принадлежащите ид. части от общите части на сградата. Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.