Решение № 390 от 04.12.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Костинброд, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от “ТС” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу З. А. Г., ЕГН**********, с правно основание чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който е поискано да се признае за установено съществуване на вземане за следните суми: сумата 4308,22 лева, представляваща главница- незаплатена топлинна енергия за период от 01.05.21г. до 30.04.23 г., ведно със законната лихва от 10.12.24 г. до изплащане на вземането; сумата 927,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.22г. до 28.11.24 г.; сумата 38,05 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за период от 01.10.21г. до 30.04.23 г., ведно със законната лихва от 10.12.24 г. до изплащане на вземането; сумата 10, 55 лева, представляваща друга лихва за период от 16.12.21г. до 28.11.24 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №49/25 г. по описа на КРС, както направените разноски в хода на заповедното производство.

Ищецът сочи, че вземането произтича от това, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово 1 разпределение за топлоснабден имот, находящ се гр. С., с аб. № 421362, инсталация 4000069008 за периода от 01.05.21г. до 30.04.23г.

Претендират се и разноски, които са сторени в хода и исковото производство.

Ответникът не оспорва размера на начислените суми за топлинна енергия за процесния период, както и начина по който е била начислена същата. Релевира възражение, че за процесния период от време имотът не е бил в негова фактическа власт, поради противоправното поведение на К. М.

Г./починал/ и неговата преживяла съпруга Х. П. Г.. Навеждат се твърдения, че владението на процесния имот е било получено едва през 2023г., когато е бил извършен въвод във владение.

Релевира и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Трето лице помагач на страната на ответника– Х. П. Г., н е изразява становище и не взема участие в съдебно заседание.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Т. С.“ ЕАД срещу З. А. Г., с правна квалификация по чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е приложено ч.гр.д. №49/25 г. по описа на КРС, от което е видно, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца срещу ответника по настоящото дело, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №31/25 г., по реда на чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника, да заплати на кредитора „ТС“ ЕАД посочените в исковата молба суми.

В срок е подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство, поради което са били дадени указания на заявителя за предявяване на претенция спрямо длъжника за претендираните суми.

В срок е подадена настоящото искова молба, поради което съдът намира, че производството по делото е допустимо.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за периода от 01.05.21 г. до 30.04.23 г., за топлоснабден имот, находящ се гр. С., с аб. № 421362, инсталация 4000069008, е доставената топлинна енергия, за която е била начислена сумата от 4308,22 лева, представляваща главница, както и сумата от 38,05 лева, 2 представляваща дължима сума за дялово разпределение за период от 01.10.21г. до 30.04.23 г. По делото не е спорно и обстоятелството, че ответникът се явява собственик на процесния топлоснабден имот, поради което съдът намира, че тези обстоятелства, с оглед приобщените доказателства в тази насока не следва да се обсъждат детайлно.

При това положение спорно в производството по делото е дали ответникът е разполагал с фактическа власт върху процесния топлоснабден имот, както и чия следва да бъде отговорността за дължимите суми за доставена топлинна енергия в имота за посочения период от време.

От приобщените по делото писмени доказателства- сред които преписи от договор за наем, изпълнителен лист, постановление за въвод във владение, може да се извлече извод, че ответникът по делото е имал договорни отношения с К. М. Г. и неговата преживяла съпруга Х. П. Г.. Същите са се изразявали в това, че през 2010г., е бил предоставен под наем процесния недвижим имот от ответника. Срокът в договора е изтекъл съобразно определения срок, като след това не е бил подновяван или определян нов срок за действие. Ответникът е образувал и водил дело, за да получи обратно владението върху имота спрямо Х. Г., като през 2023г., е бил извършен въвод във владение в полза на ответника по настоящото дело.

По делото не се ангажираха доказателства от които да е видно, че ответникът е бил декларирал/заявил, че трето лице ползва или обитава процесния имот за посочения период, както и това, че е бил лишен от владението му пред ищеца. По тази причина, съдът намира, че в тази ситуация следва да се приеме, че задължено лице за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период от време следва да се възложат в тежест на ответника. Последният от своя страна има право да претендира посочените суми от участвалото в хода на настоящото производство дело – трето лице помагач.

Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което искане съдът намира частично за основателно , тъй като вземанията на ищеца за посочения период в заявлението и ИМ са погасени за периода от 05.21г. до 10.21г.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж 3 настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.12.24 г., следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б", пр. І ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В този случай намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия за целия период 05.21- 04.23 г., въз основа на действителното потребление по реда Общите условия в две фактури, не променя момента на изискуемостта на прогнозните месечни вноски.

Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ, няма действие по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.

Ето защо съдът намира, че вземане за периода от 05.21 г. до 10.21 г., включително е погасено по давност, тъй като е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а задължението за незаплатена топлинна енергия за тези след този период не е погасено.

Доколкото искът е установен по своето основание, съдът намира, че следва да определи размера му по своя преценка, която е сформирана по следния начин на основание чл.162 ГПК:

-в окончателната фактура от 11.08.22 г., е отразена обща дължима сума в размер на 1772, 80 лева, за периода от 05.21 до 04.22г. Видно от документите към нея се установява, че не са включени сумите за месеците от 05.21г. до 09.21 г./видно от счетоводното извлечение към нея/. Това 4 обстоятелство се подкрепя и от прогнозните стойности във фактурата, които са общ размер на 2488, 06 лева. Ищецът не е включил в сумата от 1772, 80 лева, дължимите суми за периода- 05.21 г. до 09.21 г. Съдът намира, че от последната сума следва да се извади сумата от 103, 26 лева, представляваща сума за подгряване на вода за периода от 01.05.21г. до 30.06.21г., отразена в окончателната фактура, като погасена по давност. С последната сума следва да се намали общо претендираната такава за посочения период в общ размер на 1772, 80 лева, поради което да се определи, че за този период следва да се дължи общо сума в размер на 1 669,54 лева.

Съдът намира, че по отношение на останалите суми в общ размер на 2472, 07 лева, начислени за периода от 01.05.22г. до 30.06.22г., не е настъпила погасителна давност. При това положение следва да се уважи претенцията за главница в общ размер на 4 141,61 лева, като се отхвърли над тази сума до пълния претендиран размер от 4308, 22 лева.

По претенцията по чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45 дневният срок за изпадане на длъжника в забава тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.

В настоящия случай фактурите, обективираща задълженията за периода от 01.05.21г. до 30.04.23 г. , са издадени на 11.08.22 г. и 10.08.23г. и 45 дневния срок е изтекъл на 26.08.22 г. и на 25.09.23 или ответната страна е изпаднала в забава от тези дати.

5

Съдът намира, че доколкото е уважен частично предявения иск за дължима главница, в размер на 4141,61 лева, то начислената върху тази сума за посочения период законна лихва, е в размер на 1165.39 лева/изчислена чрез онлайн калкулатор/. При това положение доколкото се претендира сума в по- нисък размер от посочената, то претенцията следва да се уважи до претендиранта сума от 927, 68 лева.

Съдът намира, че не са събрани доказателства за претендираната и начислена сума за дялово разпределение в размер на 38,05 лева, за периода от 01.10.21 г. до 30.04.23 г., поради което следва да се остави същата без уважение, като неоснователна.

По отношение за лихвата за забава върху претендираната главница за такса дялово разпределение съдът намира следното: Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в размер 10, 55 лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.