Решение № 34 от 26.10.2021, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Административно наказателно дело 157/2021
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 26.10.2021
- В сила
- 20.01.2022
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл.63, ал.4 · Закон за здравето
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Поморие, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20212160200157 по описа за 2021 година взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН и е образувано по изпратено по подсъдност НАХД № 3266/2021 г. по описа на РС – Бургас, образувано по жалба от Д. ИВ. Д. от гр.Поморие против наказателно постановление (НП) № 251а-34/10.06.2021 г. на директора на ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр.с чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. т. І, подточка 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването (МЗ), за това, че на 08.03.2021 г., около 16.25 ч., се намирала в закрито обществено място – в гр...., магазин за бельо, без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата.
В жалбата се иска от съда да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира присъждане на разноските по делото.
АНО, чрез процесуален представител – юрисконсулт, представя писмено становище, с което прави искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от субекта, посочен в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа и правна страна следното.
1
На посочената в обжалваното НП дата и час – 08.03.2021 г., около 16.25 ч., полицейски органи, в лицето на служители на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, а именно свидетелите в настоящото производство Т.Д.Н. и В.Н.И., извършили проверка в търговски обект – магазин за бельо, находящ се в гр...., представляващ закрито обществено място, по смисъла на §1а, б.в от ДР на ЗЗ, вр.с §1, т.41 от ДР на ЗДДС. При проверката било установено, че в обекта се намира жалбоподателката, в качеството на продавач-консултант, като същата била без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата.
За установеното при проверката св.Н. съставил АУАН бл.№ 775614/08.03.2021 г., въз основа на който е издадено и процесното НП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания.
Посочената от съда фактическа обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателката и се установява безспорно от събраните по делото доказателства, в това число от показанията на свидетелите и очевидци на нарушението Н. и И., които съдът кредитира изцяло, като последователни, безпротиворечиви и логични.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
По силата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ, са въведени противоепидемични мерки, като по силата на т. І, подточка 7 от Заповедта, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3, а именно маската да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
Нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, въвежда санкция в размер от 300 до 1000 лв., за всеки субект на административнонаказателна отговорност – физическо лице, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление или нарушението е извършено повторно.
2
Според настоящия съдебен състав деянието на жалбоподателката осъществява от обективна и субективна страна признаците на посоченото в НП административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността й по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за извършването на същото.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Нарушената заповед е издадена в условията на световна пандемия, застрашаваща живота и здравето на хората, поради което неизпълнението на задължението за спазване въведените противоепидемични мерки, по принцип няма основание да бъде считано за маловажно, а в тази насока, следва да се отчитат конкретните обстоятелства при извършване на деянието. В случая жалбоподателката е установена на обществено място – търговски обект, в който е имало клиенти, видно от показанията на св.И., като с неносенето на предпазна маска жалбоподателката е поставила в опасност техният живот и здраве. Ето защо, не би могло да се приеме, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. При тези конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е издал процесното наказателно постановление, с което е наложил предвиденото по вид и размер административно наказание на лицето. Изрично в този смисъл Решение № 1031/12.07.2021 г. по к. а. н. д. № 1239/2021 г. на АдмС – Бургас.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че отговорността и е следвало да бъде ангажирана по чл.209а, ал.2 от ЗЗ, в качеството й на едноличен търговец, стопанисващ процесния търговски обект, тъй като задължението за носене на предпазна маска в закритите обществени места е по естеството си такова с адресат всички субекти – физически лица.
Безспорно установеното по делото влошено здравословно състояние на жалбоподателката, дължащо се на онкологично заболяване, не е основание за освобождаване й от отговорност, а е смекчаващо такова, което е отчетено от наказващия орган, наложил предвидената от закона санкция в минимален размер, който като такъв не може да бъде намаляван от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН
Предвид посоченото съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както е в случая.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
3
По силата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на конкретното дължимото възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.
С оглед изхода от делото на жалбоподателката не се дължат разноски, поради което искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 251а-34/10.06.2021 г.
ОДМВР – Бургас. на директора на
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр...., да заплати на ОДМВР – Бургас сума в размер 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. ИВ. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4