Определение № 3616 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100502228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 252 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 16251/19.05.2026 г. от адвокат А. Д. пълномощник на въззиваемата ищца Г. А. К., ЕГН **********, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 484/04.05.2026 г. в частта му за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на въззивника – ответник в първоинстанционното производство разноски за адвокатски възнаграждения.

Според молителя присъдените адвокатски възнаграждения в размери от по 245,42 евро (480 лв.), са прекомерни с оглед извършените процесуални действия, липсата на значителна фактическа и правна сложност на делото и наличието на трайна и еднозначна съдебна практика по спорните въпроси.

Позовава се и на факта, че с първоинстанционното решение, с което исковите претенции са били уважени в цялост, съдът е присъдил възнаграждение в размер на 100 лева за адвокатския труд на представителя на ищеца. Моли за уважаване на молбата и намаляване на адвокатските възнаграждения до размер от по 50 евро за всяка от инстанциите.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна – въззивникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, е депозирала отговор вх. № 19823/17.06.2026 г., в който чрез процесуалния си представител адвокат Х. М., САК, изразява становище за неоснователност на молбата. Като сочи, че уговорените от страната адвокатски възнаграждения, за плащането на които са представени доказателства със списъците по чл.80 ГПК, съответстват по размер на платените от насрещната страна и претендирани като сторен разход по делото адвокатски възнаграждения, и позовавайки се на актуалната редакция на чл.78, ал.5 ГПК, въззиваемият счита, че не е налице основание за допускане на исканото изменение на решението в частта му за разноските.

1

Постановеното от въззивния Варненски окръжен съд решение № 484/04.05.2026 г. по настоящото в.гр.д. №2228/2025г. не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК. Молбата за неговото изменение в частта му за разноските е подадена на 19.05.2026 г., т.е. в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Ето защо молбата се преценява като подадена в срок и допустима за разглеждане.

За да се произнесе по същество на същата, въззивният Варненски окръжен съд съобрази следното:

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Х. М., САК, срещу решение № 2953/05.08.2025 г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. № 2211/2025 г. по описа на ВРС. С обжалваното решение са били уважени в цялост предявените от ищцата Г. А.

К., ЕГН **********, от град *******, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на сумата от 35.25 лева като платена при начална липса на основание. Съответно на това в полза на ищцата са били присъдени разноски, в т.ч. и част от платеното адвокатско възнаграждение (цялото в размер на 480 лева) след уважено възражение за прекомерност.

При произнасянето си по отговорността на страните за разноски въззивният съд пререшава въпроса за дължимостта на същите съобразно изхода на делото във въззивната инстанция. В случая с въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното решение по същество са отхвърлени всички искове на ищеца срещу противната страна. В този смисъл изводът на съда, че ответникът има право на разноски в пълен размер съответства на закона – чл.78, ал.3 ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло разбирането, намерило траен израз в наложилата се след решение на СЕС по дело С438/2022г. съдебна практика, че при преценката по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от страна по делото адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от заложените в Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери, а следва да извърши собствена преценка, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, предприетите процесуални действия по защита на възложения интерес, вида и количеството на извършената работа, като отчита и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо възмезден. Същевременно, съдът е съобразил, че сам ищецът е претендирал като разходи за първоинстанционното и въззивното производства платените адвокатски възнаграждения в размери от по 400 лева (480 лева с ДДС) за защитата му във всяка инстанция. В тази връзка настоящия съдебен състав споделя напълно изразеното в определение №3/05.01.2015г. по гр.д.

2

№7153/2014г. на ВКС, ІV г.о., разбиране, че фактическата и правна сложност на делото е еднаква (или поне съотносима) за двете страни в процеса, поради което и при съответност (еднаквост) по размер на платените и от двете страни адвокатски възнаграждения не може разумно и обосновано да се защитава довод за прекомерност на насрещно претендирания от другата страна разход за адвокатско възнаграждение. Понастоящем това разбиране е изрично закрепено в закона - чл.78, ал.5, изр.посл. ГПК. Съгласно посочената законова разпоредба съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Въз основа на изложеното съдът заключава, че подадената молба за изменение на постановеното въззивно решение като се намали размера на присъдените в полза на въззивника – ответник в първоинстанционното производство като сторени разходи адвокатски възнаграждения, е неоснователна, поради което се оставя без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16251/19.05.2026 г. на Г. А. К., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адвокат А. Д., ВАК, за изменение на решение № 484/04.05.2026 г., постановено по настоящото в.гр.д.

№2228/2025г. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3