Определение № 484 от 06.07.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 288/2026
- Вид
- Определение № 484
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484 гр. Габрово, 06.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500288 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- ************, срещу Разпореждане №895/13.05.2026г., по ч.гр.д. № 577/2026г. на PC- Севлиево, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. К. Б., ЕГН: **********, от ************.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411 ал.2 т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава. Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се, че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП. Твърди се, че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Сочи се, че претендираната лихва за забава е дължима. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се, че процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.
1
Претендира се отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания- главница, договорно възнаграждение и мораторна лихва.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да отхвърли заявлението за претендираните в същото суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Прието е, че неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство- чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит "профи кредит стандарт" № ************ от 17.09.2024г., сключен между Н. Б.- кредитополучател, и "Профи Кредит България" ЕООДкредитодател, дружеството се е задължило да предостави на посоченото физическо лице потребителски кредит в размер на сумата 4000 лева, за срок от 36 месеца, ГПР 49,17%, ГЛП 41,00 %, размер на вноска- 192,22 лева.
Посочено е, че дължимата сума по кредита е 6919.06 лева. След закупените „допълнителни услуги" общото задължение по кредита става в размер на 11879.06 лева, а размера на вноската- 330 лева.
В случая, както правилно е посочено и от първата инстанция, налице е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като претендираната сума за "допълнителни услуги" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такива, а разхода за „пакет допълнителни услуги“, който е пряко свързан с 2 предоставения по договора паричен кредит съгласно гореизложените императивни разпоредби на чл.19 ал.1 ЗПК и пар.1 т.1 от ДР на ЗПК, не е включен при изчисляване размера на ГПР /изрично посочено в т.5.2 от ОУ към договора/. Както е посочил и първоинстанционният съд, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част /обжалва се в частта за главница, договорна лихва и мораторна лихва/, е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид констатираното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.
22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, както е приел РС- Севлиево, което не е оспорено в частната жалба, не е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.
На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
577/2026г. на PC- Севлиево.
Определението е окончателно.
№895/13.05.2026г. по ч.гр.д.
№
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3