Решение № 380 от 14.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601012 по описа за 2024 година

С Присъда, постановена на 04.07.2024 год. по н. о. х. дело №2481/2024 год. по описа на СГС, съдът е признал подсъдимия А. М. А. за виновен по чл. 343, ал. 3, пр. 2 алт. 2 и пр. 5 буква „б“ алт. 1 във вр. ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 2 вр. чл.54 ал. 1 от НК за това, че на 08.05.2023 год., около 00,17 ч. в гр. София, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „КА“, с рег. № ********, по бул.“Сливница“ с посока на движение от ул. „Мелник“ към бул. „Константин Величков“, в района на кръстовището с ул.

„Русе“, на пешеходна пътека /обозначена с пътна маркировка М8.2 съгласно ППЗДвП/, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория В – 50 км/ч в населено място“ и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:

„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като се е движел със скорост от 106 км/ч, не предприел действия за намаляване на скоростта или спиране на автомобила и не пропуснал пресичащите по пешеходната пътека, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходци Я. П. С. с ЕГН:********** и А.-М. П. М. с ЕГН:********** при което реализирал ПТП с пешеходците и по непредпазливост причинил смъртта на Я. П. С., който починал на място в следствие на получената при ПТП несъвместима с живота тежка съчетана травма и смъртта на А.-М. П. М., която починала на мястото вследствие на 1 получената при ПТП несъвместима с живота тежка съчетана травма, като деянието е извършено на пешеходна пътека и от него е настъпила смърт на повече от едно лице.

В предвид на приетото, съдът го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от девет години, чиито размер на осн. чл. 58А, ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е намалил с една трета и е постановил подсъдимият да търпи наказание шест години „Лишаване от свобода“, при първоначален „Общ“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. От така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, на осн. чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, съдът е приспаднал времето през което подсъдимият А. е бил задържан за 72 часа, както и времето през което е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно от 08.05.2023 год. до 08.07.2023 год.

С присъдата, на осн. чл. 343г от НК във вр. чл. 49, ал. 2 от НК, съдът е лишил подсъдимия А. и от право да управлява МПС за срок от девет години, като на осн. чл. 59, ал.

4 във вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен от това право в хода на досъдебното производство.

С оглед изхода на делото, подс. А. е бил осъден да заплати и направените разноски в размер на 7 887,99 лв. в полза на бюджета на СДВР.

Против постановената присъда е постъпил протест от СГП, с който се иска въззивната инстанция да постанови решение, с което да я измени в частта й относно размера на наложените на подсъдимия А. М. А. наказания девет години, като бъдат увеличени размерите както на наказанието „Лишаване от свобода“, така и на „Лишаване от право да управлява МПС“. Доказателствени искания в протеста не са направени.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба от защитника на подс. А.

М. А. – адв. Д. М.. По изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови присъда, с която да измени присъдата на първата инстанция в частта относно размера на наказанията, като лишаването от свобода бъде намалено под или в минималния размер, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 от НК, съответно бъде редуциран и размерът на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Прави се искане подс. А. да бъде оправдан за повдигнатото обвинение във вр. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложените доводите в жалбата са за нарушение на материалния закон, в частта относно индивидуализацията на наказанието и приложението на чл. 58а от НК, при преценката на смекчаващите вината обстоятелства. Според жалбоподателя не е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 21 от ЗДвП, тъй като превишената скорост, с която е управлявал лекия автомобил, не се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Доказателствени искания не са направени в посочената жалба.

Присъдата е обжалвана и от частните обвинители по делото, както следва:

В жалбата на адв. И. Т., в качеството му на повереник на Д. В. М., П. М. М., П. Л. С. и Д. П. С., се прави искане за изменение на присъдата от въззивната инстанция, като бъдат 2 увеличени наказанията в максималния им размер, предвиден в закона. Според жалбоподателите, съдът неправилно е преценил отегчаващите вината обстоятелства, поради което наложените наказания се явяват явно несправедливи. Доказателствени искания не се правят.

Във въззивната жалба на адв. Р. М. П. от САК, в качеството й на повереник на частната обвинителка А. Б. С. и в допълнението към нея се правят възражения, че е проявено несправедливо снизхождение при определяне наказанието на подсъдимия и следва да се вземе една по – строга наказателна политика, отговаряща на изискванията на генералната превенция, с оглед на динамиката и ръста на този вид престъпления. Според жалбоподателите, приетото от първата инстанция механично равенство между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, е в противоречие с трайната практика на ВКС, че „при индивидуализация на наказанието няма място за механичен формален подход на съпоставка, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца“. В тази връзка се излагат съображения, че младата възраст на подсъдимия от 19 години налага от друга страна извод, че деецът е преминал недостатъчната зрялост на нормите за поведение, а грубото нарушаване на ограничение на скоростта на движение от подсъдимия е от съществено значение за тежестта на отговорност, както и управлението на автомобила на дълги светлини. Изтъква се и вредоносния резултат – смъртта на двама млади. Прави се искане за изменение на присъдата, с увеличаване на размера на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“. Доказателствени искания не се правят.

Възражения по така постъпилите жалби и протест не са били направени от ответните страни.

Във въззивното производство представителят на Апелативна прокуратура – София поддържа подадения протест. При направения разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, се иска в групата на смекчаващите такива да не бъде включвано самопризнанието на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че е било проведено съкратено съдебно следствие, с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират доказателства за това и въз основа на това по отношение на подсъдимия е приложена разпоредбата на чл. 373 от НПК, с последица намаляване на размера на наказанието с една трета. Извън смекчаващите вината обстоятелства, според прокуратурата следва да останат както е прието от първата инстанция, твърдяното от защитата съпричиняване от страна на пострадалите; липса на административни наказания, с оглед тримесечния стаж като водач на МПС; добрите характеристични данни относно подсъдимия като отговорен млад човек; относително неголямото количество на алкохол в кръвта на пострадалите; наличието на подписка в подкрепа на подсъдимия. Според прокуратурата като отегчаващи вината обстоятелства следва да се кредитират приетото наличие от СГС на две квалифициращи обстоятелства – високата скорост и пешеходната пътека, както и скоростта на движение, която надхвърля с 3

50 км/ч разрешената за посочения пътен участък; липсата на данни за каквито и да било действия на подсъдимия, насочени към предотвратяване на тежките последици и начина по който са били блъснати и умъртвени пострадалите, също би следвало да бъдат отчетени като такива. При така направения разбор, представителят на АП прави извод, че се касае за неотчетен от първата инстанция превес на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите такива, при което следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ не по –малко от десет години, т.с. над средния такъв предвиден в закона и след приложението на чл.58а, ал.1 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ не по – малко от шест години и осем месеца, търпени при първоначален строг режим на изтърпяване.

Повереникът на частните обвинители – адв. Т. поддържа жалбата по съображения, изложени в същата. Набляга се, че не е отчетена като степен на дързост и опасност самото поведение на подсъдимия – продължителния период на управление на автомобила с много над разрешената скорост и нарушението по ЗДвП, които заедно с обстоятелството, че инкриминираният булевард, в продължение на над 40 поредни дни е бил затварян от протестиращи с искания за промяна, следва да бъдат ценени при определяне на обществената опасност на деянието.

Частните обвинители Д. М., П. М. и Д. С. поддържа изложеното от повереника им – адв. Т.. Частната обвинителка Д. М. излага и подробни свои лични съображения за размера на наказанието, като акцентира върху възрастта на подсъдимия, при която подсъдимият няма как да не бъде с чисто съдебно минало, а стажът му като водач на МПС от три месеца не би следвало да послужи като извод за дисциплиниран водач. Според същата, у подсъдимия, е било налице липса на осъзнаване от последствията при управление на автомобила със скорост над 100 км/ч, при което не се е водел от смирението и от добродетелите си, за да се приеме наличието на добри характеристични данни към момента на ПТП, а в последствие обстоятелствата относно сключването на граждански брак и предстоящото раждане на дете, следва да се тълкуват като безотговорност, тъй като обрича и семейството си при една осъдителна присъда, или пък следва да се тълкуват като действия, извършени с цел да повлияят на развитието на наказателния процес. При така направеният анализ се иска да не бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства характеристичните данни на подсъдимия, като на подсъдимия бъде наложено наказание в максимално предвидения размер в закона от 15 години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3 на 10 години лишаване от свобода.

Частната обвинителка А. С. пледира да бъде изменена присъдата като бъде определен максимален размер на наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“. Според нея, подсъдимият следва да поеме отговорността от безотговорната си постъпка – шофиране в тъмната част на деня, при малък опит като водач на МПС, в градска среда със над 100 км/ч, без да се опитва всячески да намали размера на наказанието си, включително и чрез сключване на граждански брак и последващата бременност на съпругата му.

4

Защитата на подсъдимия – адв. М. поддържа подадената жалба. В пледоарията си прави анализ на доказателства – показания на свидетелите М. С. и Б. Ц. и съдържащата се експертна информация в комплексната медицинска, видео и видеотехническа експертиза, в която е описано фактическо положение с перпендикулярно преминаващ на бул.“Сливница“, автомобил - джип „Нисан“, движещ се по ул.“Русе“. Твърди се, че не са били обсъдени същите в обжалвания съдебен акт, въпреки изложените конкретни доводи и съображения в тази връзка. Според защитата обстоятелствата, свързани с ограничената видимост са фактически положения, които имат пряка рефлексия върху крайните изводи за вярното приложение на материалния закон. Акцентира се на поведението на пострадалите и на заключението на ФХЕ относно концентрацията на алкохол в кръвта им, характеризираща средна степен на алкохолно опиянение, което следва да мотивира наличието и на съпричиняване от тяхна страна за настъпването на вредоносния резултат. Според защитата, сочените във тази връзка обстоятелства е следвало да бъдат ценени на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства, а не да бъдат игнорирани от първоинстанционния съд.