Решение № 14797 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14797 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110100505 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. А. Д. срещу Прокуратурата на Република България.

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата на 10.10.2024 г. при посещението й в Окръжна прокуратура Ловеч с искане да се запознае с материалите по прокурорска преписка, образувано по неин сигнал, с постановлението за прекратяване на същата, както и с искане същите да й бъдат връчени, ведно със законна лихва от 10.10.2024 г. до погасяването.

Ищцата С. А. Д. твърди, че в качеството си на наследница на нейния баща А, ЕГН **********, починал на 26.09.2024 г., подала в Районна прокуратура – Луковит сигнал за това, че установила, че за два имота, негова собственост, имало наемни договори за стопанските години 2020/2021 и 2021/2022 г. (от октомври до октомври съответните години), които нейният наследодател не бил подписвал, като върху тях бил положен подпис, различен от неговия.

Впоследствие сигналът бил изпратен в Районна прокуратура (РП) - Ловеч, където била образувана преписка 2730/2023 г., като по нея било образувано досъдебно производство 268/2023 г. На упълномощения от нея адвокат устно било съобщено, че производството е прекратено. Въпреки изпратени искания с писма и електронни съобщения за получаване на постановлението за прекратяване и на материалите по делото, за да може да бъде обжалвано прекратяването, РП Ловеч не отговорили на ищцата. При посещение на място на представителя на ищцата му било отказано устно на направеното от него 1 искането. В крайна сметка сочи, че районната прокуратура формулирала отказ за предоставяне на постановлението, както и на материалите по делото.

Отказът бил обжалван пред Окръжна прокуратура (ОП) - Ловеч. Сочи, че преди произнасянето на окръжната прокуратура, на 10 октомври 2024 г. посетила канцеларията на последната с искане да се запознае с материалите по преписката и досъдебното производство, а така също и с постановлението за прекратяване, както и същите да й бъдат връчат. Твърди, че след като се бавили с папките при съответния прокурор от ОП - Ловеч повече от час, служителките от деловодството донесли преписката, като заявили, че няма разрешение ищцата да получи преписи или да си направи копия от нея, като може да се запознае на място. Нямала разрешение и да получи постановлението, а единствено, че може да чете материалите при тях на място.

Твърди се, че заради това становище на прокурора, с голям труд успяла да се запознае с материалите на крак, в стаята на деловодителите, без възможност да си вземаме бележки в нужната степен, при шум и при работа на поне 6-7 служителки, които, работейки, говорели по телефона и помежду си, поради което ищцата и адвокатът й успели частично и в непълна степен да прочетат материалите по делото. Неколкократно изразили възмущението си от случващото се, на което служителките отговорили, че такова е решението на прокурора. Установили, че в материалите липсвала полицейската проверка по жалбата на ищцата. В ДП имало само частично за предмета на проверката заключението по допусната експертиза - само, че подписите на двата договора всъщност представляват един и същи копиран подпис, но не и дали са на нейния баща, или не, съответно има ли данни за използване на документи с невярно съдържание, или не. Сочи, че този факт, в съчетание с факта, че прокуратурата противоправно, системно и явно пречила на нормалното им запознаване, лично или чрез адвокат, с материалите по делото, което пряко я касаело и касаело баща й, чиито пълномощник, докато го наследила била, я възмутило и притеснило изключително много и предизвикало у нея остри и силни негативни изживявания - възмущение, обида, чувство на безсилие към беззаконието, и то именно на прокуратурата. Сочи, че и понастоящем постановлението за прекратяване не й е връчено. Действията и бездействията на служители на ответника на посочената дата предизвикали в ищцата остра негативна реакция, чувство на огромно възмущение и безсилие пред тежката незаконосъобразност на действията и бездействията и произвола на прокуратурата спрямо нея. Изпитала притеснение и остро чувство на накърнена справедливост, виждайки възможността за някаква протекция върху лица, използвали неистински документи с неавтентичен подпис на нейния баща, като възмущението й се засилило изключително много от поведението на прокуратурата, която няколко месеца отказвала да уважи законни нейни искания, а при посещение на място се държала възмутително с нея, принуждавайки я над един час да чака в коридора, за да получи подигравателно отношение и да бъде принудена да чета материалите в неподходяща обстановка и без да й бъдат надлежно предоставени. Всичко това предизвикало у нея много тежки и неприятни изживявания, възмущение, тежка обида, нервно напрежение, притеснение и чувство на голямо безсилие 2 пред явно противоправното бездействие и от действията на ответника, както и от пълното му пренебрежение към законните й искания, забавянето да отговори, отклоняването на исканията и противоправното създаване на затруднения пред нея, чрез адвоката й и лично, да се запознае подробно и надлежно с материалите по делото, дори и да получа преписи от тях, в т.ч. и от крайния прокурорски акт. Тези неимуществени вреди оценява на сумата от 4000 лв., като моли ответникът да бъде осъден да й я заплати, ведно със законната лихва от деня на твърдения деликт до погасяването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на предявения иск. Сочи, че не се доказва образуването на твърдяното от ищцата ДП, нито дали бащата на ищцата е бил конституиран като пострадало лице по него, за да има достъп до материалите по делото. Не се установявало и че ищцата е уведомила съответния прокурор, че тя е наследница на починалия й баща, респ. че може да го замени като страна в производството.

На следващо място сочи, че съгласието или несъгласието на ищцата с действията по разследване не са нещо, с което прокурорът следва да се съобрази. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на деликта по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, както и че не е налице виновно поведение от страна на ответника. Намира, че не се установява и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищцата неимуществени вреди.

Сочи, че изложените от ищцата твърдения за събитията при посещението й на 10.10.2024 г. в ОП Ловеч са голословни и не са подкрепени с доказателства. Не се установявало и дали същата е била конституирана като пострадало лице, за да има достъп до материалите по делото. Сочи, че съгласно чл. 198 НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурор, така че неговият отказ да разгласи информация не е противоправен.

Сочи, че няма данни дали ищцата има някое от посочените в чл. 243, ал. 4 НПК качества, за да й бъде връчено постановлението за прекратяване. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е представено и прието незаверено копие на досъдебно производство № . по описа на Районна прокуратура - Луковит, образувано по преписка с вх. № 2730/2023 г. на Районна прокуратура - Ловеч.

От приложените материали се установява, че с постановление от 26.09.2023 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на 13.03.2022 г. в с. Б, е съставен неистински частен документ – Договор за наем на земеделска земя между А, в качеството на наемодател, и „Булфем-Нистерова“ ЕООД с управител Н. Г в качеството му на наемател, и употребен, за да се докаже, че съществува правно отношение между наемодател и наемател за представяне за временно и възмездно на земеделска земя – нива с площ 7.341 дка – имот кад. №в м. Д, землище на с. Б. Понататък, по делото се установява, че с постановление от 14.03.2024 г., РП 3

Ловеч е прекратила на основание чл. 243, ал., т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № г. на РУ Луковит, преписка с вх. № 2730/2023 г. на РП Ловеч, образувано с постановление от 26.09.2023 г. за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. В постановлението е отбелязано екземпляр от същото да се изпрати за сведение на РУ Луковит, както и че същото е обжалваемо в седемдневен срок пред Районен съд - Луковит по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК от правоимащи лица.

С постановление от 17.12.2024 г. Окръжна прокуратура - Ловеч, след изискано за служебен контрол постановление от 14.03.2024 г. по преписка № 2730/2023 г. на РП Ловеч, е отменила същото, като е върнала преписката, ведно с досъдебното производство за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на постановлението задължителни указания. С постановление от 03.04.205 г. РП - Ловеч е спряла наказателното производство по досъдебното производство № г. на РУ на МВР Луковит, преписка с вх. № 2730/2023 г. на РП Ловеч на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

Видно от приложената по делото кореспонденция между процесуалния представител на ищцата и РП - Ловеч, адв. К И, в качеството му на пълномощник по преупълномощаване на ищцата по настоящото дело, която от своя страна била в качеството на процесуален представител на баща си А е изпратил искания за предоставяне на посочената по-горе преписка, както и жалба, с която се обжалва отказ с изх. № 2730 от 25.09.2024 г.

Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля Н. И. Ч. се установява, че същият познава ищцата С. Д. от 25 години, като били състуденти. Посочва, че сведенията, с които разполага относно случая, са получени лично от нея. Излага, че в началото на 2023 г. ищцата се свързала с него по телефона и му съобщила, че се намира в прокуратурата в гр. Луковит.

Съобщила му, че преди продажбата на имотите, същите били отдавани под наем, като уточнила, че купувачът Н. Н бил и наемател на тези земи, намиращи се в с. Б. Свидетелят посочва, че по-късно двамата с ищцата се срещнали в гр. Разлог, където му предоставила копия от два договора за наем на недвижими имоти, в които като наемодател бил вписан баща й – А, а като наемател – Н. Н. Твърди, че според неговите наблюдения подписът на договора не съответствал на подписа на бащата на ищцата. Допълва, че е направил сравнение, като наложил двата договора един върху друг на прозорец, и установил пълно съвпадение в графиката на разположение на подписите, техния наклон и положението на печатите, което според него било индикация за механично копиране. На това основание я посъветвал да се консултира с графолог и при необходимост да подаде жалба. Сочи, че узнал за образуваното досъдебно производство, когато в РУ – Разлог било изпратено постановление за разпит по делегация на бащата на ищцата. Свидетелства, че той лично провел разпитите на С. Д. и на баща и е снел образци за сравнително изследване. Около година по-късно, преди дата на парламентарни избори, ищцата отново се свързала с него и настояла за среща.

На същата била видимо разтревожена, треперела и съобщила, че е посетила РП – гр. Ловеч, където разбрала, че преписката по случая с договорите е 4 прекратена. Свидетелят заявява, че ищцата му споделила, че не й било предоставено копие от прокурорския акт, както и че й било отказано да снима или да си води бележки. Посочва, че ищцата успяла единствено частично да прочете постановлението и му преразказала, че основанието за прекратяване било чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което за нея било необосновано, тъй като означавало, че липсва престъпление. Свидетелят уточнява, че по време на разговора ищцата се държала емоционално, изразявала силно възмущение. По думите на свидетеля, ищцата възприемала поведението на органите по разследване като подигравка както към нея като юрист, така и към баща й.