Решение № 138 от 03.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502107 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №320518/26.05.2021 г., подадена от С. И. Ц., чрез адв.К.К., срещу Решение №261817/14.03.2021 г. по гр.д.№12712/2018 г. на СГС, I ГО, 23 състав, с което по иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от "Алианц Банк България"АД, е признато за установено, че С.Ц. дължи на "Алианц Банк България"АД сумите, присъдени със Заповед за изпълнение от 20.04.2018 г. и изпълнителен лист от 20.04.2018 г., издадени по ч.гр.д.№23888/2018 г., на СРС - 62-ри състав, а именно: 262 293,72 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков ипотечен кредит №ПД-56346/23.08.2016 г., ведно с приложенията към него, сключен между ищеца като кредитодател и ответницата, като кредитополучател, както и сумата 16 778,33 лв., представляваща лихви за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г., сумата от 3362,02 лв., представляваща наказателни лихви за просрочена главница от 23.12.20-16 г. до 12.04.2018 г., и сумата от 1163,72 лв., представляваща неустойка за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане, и е осъдена жалбоподателката да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в първоинстанционното производство.

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В противоречие с метериалния закон съдът е отхвърлил възражението за унищожаемост на договора, като недоказано, и не е унищожил сключения между страните договор за банков ипотечен кредит №ПД56346/23.08.2016 г. на основание чл.27 във вр. чл.30 от ЗЗД, като сключен при заплашване. Решението е неправилно и в частта, в която е 1 отхвърлено като недоказано приетото за разглеждане в процеса възражение за прихващане на вземанията на ищеца по договор за банков ипотечен кредит №ПД56346/23.08.2016 г., с вземанията на ответницата срещу ищеца за връщане на неоснователно получени от него суми от банковата сметка на ответницата IBAN: ***, а именно: 12 000 лв., получени от ищеца на 29.08.2016 г.; 5000 лв., получени на 30.08.2016 г.; 265 000 лв., получени на 13.09.2016 г.; 520 лв., получени на 05.12.2016 г.;

1182,29 лв., получени на 05.12.2016 г. и 10 439 лв., получени на 15.12.2016 г.

Представените от ищеца писмени обяснения на ответницата, не установяват конкретни неправомерни действия по вид, време, място, и начин на извършване. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на основанието да задържи така получените суми.

Настоява се за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, и постановено ново решение, с което предявените обективно съединени искове да бъдат изцяло отхвърлени. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззивника, в минимален размер съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с определение от 27.05.2021 г. жалбоподателката е освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№334800/05.07.2021 г., подаден от "Алианц Банк България"АД, чрез адв. Д. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява същата да се остави без уважение.

По делото не са спорни размера на направените плащания от сметката на ответницата в полза на банката, както и факта, че двата превода от м. август 2016 г. и третия на 13.09.2016 г. са направени с платежни нареждания на ответницата с посочено основание "възстановяване на средства". След като тези суми не са за погасяване на кредита, то ответницата е следвало да докаже, че са платени неоснователно. Банката е представила по делото подписани от ответницата документи с признания за присвоени суми от 7 конкретни клиенти на банката във връзка със задължението да бъдат възстановени по сметките на клиентите. Не е в тежест на банката да доказва размера на липсите и какво е възстановено, тъй като в тази посока е образувано наказателно производство, което продължава и към момента. Ето защо, всички тези обстоятелства не следва да се установяват от ищцовото дружество по наведеното възражение за прихващане от ответницата. Ето защо, съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест, а постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта му за отхвърлените възражения за прихващане.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е 2 ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С Искова молба от 01.10.2018 г. ищецът "Алианц Банк България"АД е предявил иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, срещу С. И. Ц., за установяване вземането му, произтичащо от неизпълнен договор за банков ипотечен кредит №ПД-56346/23.08.2016 г., сключен между ищеца като кредитодател и ответницата, като кредитополучател, за сумата от 262 293,72 лв., представляваща просрочена главница, както и сумата 16 778,33 лв., представляваща договорна лихви за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г., сумата от 3362,02 лв., представляваща наказателни лихви за просрочена главница от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г., и сумата от 1163,72 лв., представляваща неустойка за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.04.2018 г., както и изпълнителен лист от 20.04.2018 г., по ч.гр.д.№23888/2018 г., на СРС - 62-ри състав.

В срока за отговор на исковата молба ответницата С. И. Ц. е релевирала възражения за унищожаемост на сключения договор за банков ипотечен кредит №ПД56346/23.08.2016 г., на основание чл.27 във вр. чл.30 от ЗЗД, като сключен при опорочаване на волята на ответницата – чрез заплашване на ответницата от служители на ищеца, като иска от съда да прогласи унищожаемостта на договора. Също така се релевира възражение, че ищецът в действителност не е предоставил на ищцата сумата по кредита, поради което не са възникнали претендираните вземания по договора. При условията на евентуалност – ако се приеме договорът за действителен, и се приема, че от него са възникнали претендираните вземания, се релевира възражение за прихващане на задълженията по договора за кредит, с насрещни вземания на ответницата срещу ищеца за връщане на получени от ищеца суми без основание, преведени от личната банкова сметка на ответницата в същата банка, с IBAN: ***, както следва:

Със сумата 12 000,00 лв., получена от ищеца на 29.08.2016 г.;

Със сумата 5 000,00 лв., получена от ищеца на 30.08.2016 г.;

Със сумата 265 000,00 лв., получена от ищеца на 13.09.2016 г.;

Със сумата 520,00 лв., получена от ищеца на 05.12.2016 г.;

Със сумата 1 182,29 лв., получена от ищеца на 05.12.2016 г.;

Със сумата 10 439,53 лв., получена от ищеца на 15.12.2016 г.

Като фактически основания за възражението за унищожаемост на договора, поради опорочаване на волята на ответницата чрез заплашване, в отговора на исковата молба са изложени следните фактически обстоятелства: Ответницата била работила като касиер при ответника, и на 01.08.2016 г. било съобщено от ръководството за липса на голяма сума пари от касата на Финансов център „Х. Б.“, за която липса била посочена ответницата като виновно длъжностно лице, и същата била веднага отстранена от работа – бил отнет ключа й от касата и достъпът й до работното място, без да бъде извършена ревизия и да бъде изготвен протокол за касовата наличност. В края на работното време в същия ден бил извикан и нейния брат И. Ц., като била проведена среща с участието на А. М. – директор на Финансовия център, и Г. Ц. – директор на „Бизнес-център „Мария Луиза““. На срещата двамата били заплашени, че за извършената злоупотреба ответницата ще влезе в затвора, и единственият начин това да не се случи, е тя да възстанови сумата, като сключи договор за ипотечен кредит 3 с банката, като бъдат ипотекирани и двата етажа на къщата им в гр. ***, от която първият етаж бил собственост на ответницата, а вторият – на нейния брат. Бил им даден кратък срок да вземат решение, и на следващия ден отново била проведена среща между нейния брат и служителя по сигурността на ФЦ“Мария Луиза“ – А. И., както и Г. Ц., на която отново бил заплашен, че или сключват договора за ипотечен кредит и сестра му връща парите, или тя влиза в затвора за извършено престъпление. В следващите няколко дни се провели няколко срещи между ответницата и А. И. и Г. Ц., на които многократно било заявявано на ответницата, че няма друг начин да не бъде съдена за липсата на парите, освен да върне сумата, като сключи договор за кредит с банката, иначе ще влезе в затвора. Под въздействие на заплахата, че сестра му ще влезе в затвора, брат

И. Ц. се съгласил да подпише договора, и започнали да подготвят нужните документи. На 23.08.2016 г. двамата отишли да подписват нужните документи, но в проекта брат бил вписан като кредитополучател, и той отказал да го подпише. Това наложило изготвянето на нов договор, в който била вписана само ответницата като кредитополучател, а брат ѝ – като ипотекарен длъжник.

Във връзка с релевантното от ответницата възражение за унищожаемост на процесния договор за кредит №ПД-56346/23.08.2016 г., в първото съдебно заседание ищецът е оспорил твърденията за упражнена по отношение на ответницата принуда, като заявява, че договорът за кредит е сключен по предложение на ответницата, като начин да възстанови неправомерно отклонени от нея средства, в качеството й на касиер в банката, от различни клиентски сметки, в общ размер по нейни писмени признания, депозирани пред ръководството, от около 300 000 лв., което отклоняване е станало известно на банката на 01.08.2016 г. Твърди се, че във връзка с извършеното от ответницата отклоняване на средства от клиентски сметки, впоследствие е било започнато ревизионно производство и назначена одиторска проверка.

Процесуалният представител на ответницата е оспорил твърденията за липси по клиентски сметки в банката, които да се дължат на действия на ответницата. Заявява се, че направените от ответницата писмени изявления са били написани при упражнена принуда – за да не бъде повдигнато срещу нея обвинение.

Във връзка със спорните по делото обстоятелства, съдът намира следното:

От Искане за ипотечен кредит вх.№ПД56346/15.08.2016 г. /на л.83 от делото на СГС/ се установява, че на 15.08.2016 г. И. И. Ц. е депозирал искане пред Банката да му бъде предоставен ипотечен кредит за текущи нужди в размер на 265 000 лв. за срок от 240 месеца,. Като Съдлъжник в искането е посочена ответницата С. И. Ц., но същата не е подписала искането за кредит.