Решение № 5038 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110210286 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. С. Р., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №23-4332-004912/27.03.2023 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като като жалбоподателят не е е уведомен надлежно, че МПС-во е с прекратена регистрация и автомобилът не е негова собственост, поради което липсва субективният елемент на нарушението. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Симова поддържа жалбата и моли съда да отмени НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

1

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Н а 06.01.2023 г. около 21:17 часа, в гр.София контролните органи на въззиваемата страна установили, че жалбоподателят управлява л.а.

„Шевролет Каптива“ с рег.№СВ1723СМ, регистриран на С. Р. , с ЕГН **********, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към Северна скоростна тангента, като при справка било установено, че МПС-во е със служебно прекратена регистрация по чл.

143 ал. 15 ЗДвП на дата 05.01.2023 г.

Бил съставен и връчен на жалбоподателя АУАН № GA796464/06.01.2023 г.

Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била образувана преписка №4332р-6126/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.

№11195/2023 г. по описа на СРП.

Проверката приключила и било издадено Постановление на СРП от дата 07.03.2023 г. на прокурор Натов при СРП за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП–СДВР за сведение.

Началник атакуваното НП. група в

СДВР отдел

Пътна полиция-СДВР издал

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: ксерокопие пр.пр. №11195/2023 г. по описа на СРП , справка АИСКАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за компетентност , данни за служебно прекратена регистрация.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е 2 издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 07.03.2023 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство.

Тази разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал чужд автомобил, като последният бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.1 0 ЗДвП от дата 05.01.2023 г.

Вменено му е нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП - че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред . МПС-во управлявано от жалбоподателя е било служебно дерегистрирано в резултат на данните, че временните регистрационни табели са с изтекъл срок.

Липсват каквито и да било доказателства за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственикът на автомобила. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Собственикът на моторно превозно средство, /а в случая жалбоподателят дори не е собственик на МПС/, обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно 3 средство и с породените от нея правни последици“, се казва в тълкувателното решение. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143 ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, той не би могъл да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил управлението на автомобила. Съществува законово задължение по чл. 143 ал. 10 изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на АУАН или по друг начин.

В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143 ал. 10 ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.

Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. /в този смисъл и Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС/.

В конкретния случай това уведомяване на собственика на МПС и настоящ жалбоподател не е налице, което налага цялостна отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Видно от Договор за правна защита и съдействие /л.8 от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., като е направено искане за разноски в размер от страна на процесуалния представител в с.з.

Не е направено възражение за прекомерност на същото на основание чл.63д ал.2 ЗАНН от въззиваемата страна, поради което съдът определи възнаграждение в размер на 500 лв., което е в размер близък до минимално адвокатско възнаграждение, посочено в чл.8 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

004912/27.03.2023 г.на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на С. С. Р., с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. С. Р., с ЕГН ********** сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5