Решение № 144 от 14.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600263 по описа за 2026 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 10/08.05.2026г., постановена по НОХД № 435/2024г. по описа на Окръжен съд- Хасково подсъдимият Ф. А. /Furkan Arisoy/, роден на ********** г. в гр. Д*., Федерална република Германия, гражданин на Република Турция, с последно известно местоживеене в гр. Д., ул. „***“ № *, турски личен № ***е признат за виновен в това, че на 19.08.2021 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, област Хасково, дал дар – парична сума в размер на 50 евро (с левова равностойност от 97,79 лева), представляваща една банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер***, на длъжностно лице – полицейски орган, а именно на Г. Н. М. – старши полицай в група 03 на ГКПП „Капитан Андреево“ при ГПУ-Свиленград, РДГП-Елхово, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, за да не извърши действие по служба – да не извърши пълна проверка на притежаваните от него документи за преминаване от Република Турция в Република България с лек автомобил марка „Фолксваген“ с германски рег. № *** и да не констатира, че не притежава документи за пребиваване в Европейския съюз, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, както и на глоба в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ евро, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното обвинение за това, че подкупът е даден, за да извърши 1 длъжностното лице Г. Н. М. действие по служба (да го пропусне да премине от Република Турция в Република България).

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. Ф.

А. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК в полза на държавата е отнет предметът на престъплението.

Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените съдебни разноски на основание чл.189 ал.3 НПК са възложени в тежест на подс. Ф. А. .

Против присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подс.Ф. А. адв.К. К., в която са изложени подробни съображения за това, че е необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да се отмени и подс.Ф. А. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.304а вр.чл.304 ал.1 НК.

Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив даде становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от защитника на подсъдимия Ф. А. в законния срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена в резултат на пълен, обективен и процесуално издържан анализ и оценка на доказателствените източници по делото, които дават основание и на въззивната инстанция да приеме за изяснени по категоричен начин следните фактически положения:

Подсъдимият Ф. А. е гражданин на Република Турция, разполагащ с издаден от тази държава паспорт с № *** от 16.06.2020 г. след анулирането на предходния му паспорт с № ***. През 2021 г. А. живеел трайно във Федерална република Германия, стопанисвал предприятие за логистични услуги. В тази държава той се установил повече от десет години преди това, а на 29.09.2008 г. придобил правото на постоянно (неограничено със срок) пребиваване в нея.

Това право било удостоверено с нарочен документ, който през 2019 година подсъдимият загубил, но на 24.07.2019 г. се снабдил с Удостоверение № ***, в което полученото на основание § 35 от Закона за пребиваването на Федерална република Германия разрешение било потвърдено (л. 72 т. 1). На 15.07.2021година А. преминал през ГКПП „Капитан Андреево“ на път за Република Турция. Пътувал с лекия си автомобил марка „Фолксваген“ с рег.

№ *** (л. 108-109 т. 2). За да се завърне в страната по своето постоянно живеене по сухопътен маршрут, А. се нуждаел от виза, въпреки че разполагал с горепосоченото удостоверение за придобито право на постоянно 2 пребиваване в Германия. Затова на 06.08.2021 г. той подал в Посолството на Федерална република Германия в гр. Анкара заявление за издаване на виза „с цел повторно влизане“ в тази държава. Там заплатил и такса, за която му била издадена касова разписка (л. 5 т. 2). До 19.08.2021 г. А. не бил снабден с документ (виза), позволяващ завръщане на територията на Европейския съюз през сухопътна граница. Въпреки това на тази дата той тръгнал с автомобила си от Турция към България с намерение да премине през ГКПП „Капитан Андреево“ на път за Германия. Установил се на пункта за гранична проверка около 10,30 часа на 19.08.2021 г., като паркирал до гише (АРМ) № 5, на което в този момент на работа бил разпределен граничният полицай – старши полицай в група 03 от ГПУ-Свиленград Г. Н. М.. Свидетелят М. изпълнявал служебните си задължения в полицейска униформа с отличителни знаци на „Гранична полиция“. По служба бил натоварен с паспортно-визовия контрол на граничния пункт, който включвал проверка на пътниците и на транспортните средства, които влизат в страната ни. Част от основните му задължения било цялостното проучване на носените от преминаващите турско-българската граница лица документи за самоличност и тяхното съответствие с изискванията, необходими за трансграничното пътуване. В случай че тези изисквания отсъствали, М., в качеството си на граничен полицай, следвало да забрани навлизането в страната, а след това да информира своя пряк ръководител – свидетелят Н. Г. Р., началник на група на ГКПП „Капитан Андреево“. Така, съгласно следваната практика при изпълнение на възложената му работа, при разполагането на управлявания от подсъдимия автомобил до работната станция, св. Г. М. поканил водача да представи своя паспорт и регистрационния талон на автомобила. А. подал паспорта си, в който били поставени: сгъната на две банкнота от 50 евро със сериен номер *** и два, също сгънати на две, листи с формат А4. Листите съдържали копия на документи с текст на немски език и титул съответно „удостоверение“ и „касова разписка за получена сума“. Когато получил паспорта, свидетелят М. забелязал поставените в него книжа и банкнота.

Отстранил фотокопираните документи – първо, защото не владеел немски език, и второ, защото принципно такива не били предмет на проверката, а след това, считайки, че банкнотата е забравена сред страниците на паспорта, подал същия обратно към А., така че той да забележи поставените в него пари.

Подсъдимият А. не бил учуден от намиращата се в паспорта му банкнота и не си я взел обратно. Напротив, отказал и се обърнал към М. на турски с думите „Няма проблем“ („Йок проблем“), като с жест показал, че поставената в паспорта банкнота е предназначена за него. По този начин възприел думите и действията на А. и самият М., който продължил разговора с уточнението, че желае да му бъде предаден документ (карта) за пребиваване в Германия, тъй като в паспорта липсва виза. Тогава подсъдимият подал шофьорската си книжка и обяснил (отново на турски), че притежавал разрешение за пребиваване в Германия, но загубил картата си, удостоверяваща това право, поради което посетил германското посолство в Турция, където му издали един от двата копирани документа. М. прегледал този документ, но неговото съдържание било недостъпно за него, а и работните инструкции налагали 3 представяне на карта по образец, за да бъде пътуващият пропуснат през граничния пункт. Св.М. останал с убеждението / след като А. отказал да си вземе банкнотата и предвид на липсата на необходимите документи за преминаване- германска карта или виза, / че намерението му е да го подкупи, за да го пропусне през границата. Затова св.М. уведомил своя пряк ръководител – свидетеля Н. Р., който му указал да остави всички документи на работния си плот, да разпореди на подсъдимия да отбие автомобила в близост до гишето и да изчака пристигането му. След няколко минути Р. дошъл на мястото на произшествието, където М. го запознал с проведената между него и А. комуникация – вербална и жестова, както и с поставените в паспорта пари. Разказал му и за представените от проверявания документи, като изтъкнал липсата на такъв, разрешаващ престой в страната, към която подсъдимият пътувал. Междувременно по нареждане на Р., към АРМ № 5 се отправил и свидетелят Н. Б., чиято задача била охраняване на А.. И пред този свой колега М. споделил за сложената в личния му документ банкнота с номинал от 50 евро. Всъщност за нея Б. разбрал и от самия А., който сам подел разговор с охраняващия го – споделил проблема с изгубената карта, с посещението в германското посолство в Турция, като отбелязал копието на документ, с което разполагал. След това А. обяснил за парите в паспорта му – първо казал, че ги сложил, за да няма проблем с преминаването на границата, но по-късно променил версията си, като посочил, че те са забравено ресто от платена в посолството такса. Разговорът се провел на турски език.

По-късно полицейски служител от ГПУ-Свиленград съставил протокол за оглед, в който отразил, че следственото действие е започнало в 10,35 часа на 19.08.2021 г. и е завършило в 12,25 часа в същия ден. Записал още, че предмет на огледа е банкнота с номинал 50 евро, поставена в паспорт на турския гражданин A. F., „пътуващ от Р. Турция за ФР Германия с лек автомобил с немска регистрация, марка Фолксваген с рег. № ***“.

Според писмения запис иззета е била банкнота с номинал 50 евро - 1 бр. с номер ***. Протоколът е придружен от фотоалбум. Последван е от втори протокол – съставен на 25.08.2021 г., обективиращ оглед на банкнота. Според него огледаната такава също носи сериен номер ***, както изобразява и изготвеното фото-допълнение.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, показанията на свидетелите Г. М., Н. Р. и Н. Б., от приобщените по делото веществени доказателства (банкнотата и 2 броя листи, съдържащи копия на документи), протокол за оглед на оптичен диск DVD-R, марка SONY с надпис „АРМ.5“, от изготвения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие, както и от заключението на видео-техническата експертиза, изследвала съдържанието на пренесен върху оптичния носител запис. Очевидно най-съществени и значими за изясняване на инкриминираните факти са показанията на полицейския служител свидетелят Г. М., които освен, че са преки и непосредствени, се отличават с обективност, логичност и последователност при възпроизвеждане на възприетите обстоятелства, включително пред свидетелите Н. Р. и Н. Б., които ги 4 потвърждават по категоричен начин, потвърждават се и от заключението на видео-техническата експертиза. Както резонно е отразил и първият съд, няма причина св.М. да си измисля или преиначава факти- до 19.08.2021 г. подсъдимият А. и М. са били напълно непознати и между тях не са съществували отношения, предполагащи формирано у граничния полицай намерение за уличаване на проверявания от него пътуващ. Тъкмо обратнотопървоначално св. М. е останал с впечатление, че банкнотата е забравена в паспорта и затова му е дал възможност при проведения между тях диалог на турски език / св. М. е категоричен, че А. разбирал много добре какво му говори на този език, а и самото изпълнение на контролните му функции като граничен полицай предполага определен обем речников запас / да си я вземе обратно, но последният отказал с жестове и с турските думи „Йок проблем“.

Съдът подробно е анализирал показанията на св. Г. М.както пред съда, така и от досъдебното производство / включително след отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, които са били приобщени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК и потвърдени от него. И действително, съществени противоречия или разминавания в трите групи показания на св.Г. М. не се констатират и от въззивната инстанция. Логично и нормално е по-подробното изложение непосредствено след инкриминираните събития относно всяко движение, мимика, жест и думи на разговарящите / М. и А. /, както и по-обобщения, но не и абстрактен разказ при проведеното след повече от четири години съдебно следствие. Така че е неоснователна защитната теза за непоследователност, нееднородност или вътрешна противоречивост на информацията, дадена от св. М.. Много точно съдът е казал, че граничният полицай е конкретен при описание на фактите, като подчертан е стремежът на свидетеля да не надхвърли обсега на действителните си възприятия и да очертае с максимална точност стореното и казаното от него и от проверявания А.. Както се посочи, М. минути след случилото се е разказал на началника си- св. Н.Р. за извършената гранична проверка, при която се натъкнал на сложени в паспорт пари и на отказ да бъдат получени от проверявания, а св.Н. Б. говори за обясненото му от А. за загубата на документа за разрешен престой в Германия, опитът за снабдяване с виза, предприетото пътуване с автомобил и поставените пари в паспорта му.