Присъда № 48 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48/21.03.2025 година по НОХД № 538/ 2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 31/2023 г. по описа на Пето РУ-Бургас, Пор. № 102/2023 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу И.Г.А., ЕГН: **********, ***************, за това, че:

- През периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024 г., включително след като е бил осъден с Решение № 723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой низходящ малолетната си дъщеря К.И.А., ЕГН: **********, чрез нейната майка К.П.К., ЕГН:

**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 вноски, всяка от които в размер на 180 лева, в общ размер на 6 480 лв.престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;

През периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024г., включително при условията на съвкупност с предходното деяние, след като е бил осъден с Решение № 723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой низходящ - малолетния си син В.И.А., ЕГН:

**********, чрез неговата майка К.П.К., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 вноски, всяка от които в размер на 180 лева, в общ размер на 6 480 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1. вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Като частни обвинители бяха конституирани пострадалите чрез и със съгласието на тяхната майка и законен представител.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че следва да се наложи общо наказание „пробация“, включващо двете задължителни мерки за срок от три години, както и мерките включване в програми за обществено въздействие и общественополезен труд.

Адв. Х.К. от АК-Бургас- повереник на частните обвинители поддържа, че следва да бъде наложено общо наказание „пробация“ за срок от 12 месеца.

Защитникът на подсъдимия - адв. З.Ж. – БАК заявява, че следва да се наложи наказание „пробация“, включващо двете задължителни мерки за срок от 12 месеца.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и изразява съжаление.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Г.А., ЕГН: **********, ***************.

Подс.И.Г.А. и св.К.П.К. били съпрузи, като от брака им през *** г. се родила дъщеря им К.И.А., а през *** г. синът им В.И.А.. Бракът между двамата бил прекратен с Решение № 723/19.07.2021 г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас, 1 влязло в сила на 19.07.2021 г. Подс. И.Г.А. бил осъден да заплаща на децата си К. и В.А., чрез тяхната майка и законен представител, К.К. месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева за всяко от децата си.

Подс. А. не изплащал дължимата издръжка през периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024г., включително.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на св. К.К., както и обясненията на подсъдимия, заверен препис на Решение № 723/19.07.2021 г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас; удостоверения за раждане, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия *** произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.

От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своите низходящи- Решение 723/19.07.2021 г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021 г.

Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействиенеизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. А. не е изпълнил задължението си в размер на 36 вноски за всяко от децата си за периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024г., включително. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).

Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк 2 умисъл, тъй като подс. А. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал задължението си.

Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за приложение на чл. 9, ал. 2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.

Въпреки всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че неправилно РП-Бургас е приела, че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете деца в един и същи период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления, всяко едно с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, извършени в условията на съвкупност. Настоящият състав счита, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват извършени в условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред едно единно продължавано престъпление.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.

Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето, носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му.

Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Оттук следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно задължение.

Предвид това, като критерий при определяне броя на процесните деяния следва да се отчетат възникналите правоотношения между подсъдимия и всяко от двете му деца, вместо източника на задължението – съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът на дължимата издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също могат да бъдат различни. В случая законодателят приема за укоримо поведение не само по себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в хипотезата по чл. 293а НК, а неизпълнението на задължение към низходящ, с което отрицателно се засягат отношенията в семейството, поставяйки като условие наличието на осъждане на дееца за неговото изплащане.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че процесното престъпление включва две отделни деяния по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка – 3 наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на вината. Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26, ал.6 НК от тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече неплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице представлява “еднородна проява” по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато продълженото престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лице, е налице продължавано престъпление по чл.26 от НК. По тези съображения е неправилно продълженото престъпление да се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в задължението си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в - Решение № 320/19.12.2024 г. по ВНОХД № 1438/2024 г. на Окръжен съд-Бургас, Решение № 424/22.12.2014г. по н.д. № 1345/2014г., I н.о., Решение № 704/13.02.2015г. по н.д. №438/2015г. на Окръжен съдгр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по ВНОХД № 174/2017г. на ОС-Перник, Решение № 45/03.04.2013 г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от 01.03.2018г. по ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца, Присъда №454/09.03.2015 г. по НОХД №806/2015г. на РС-Сандански, Присъда по НОХД №978/2012г. на КРС, Присъда № 45/01.09.2017г. по НОХД № 157/2017 г. по описа на РС - Елхово, Присъда № 8/14.02.2018г. по НОХД № 302/2017г. на РС-Исперих, Присъда № 144/09.12.2010г. по НОХД № 409/2010г. на РС – Ихтиман, Присъда по НОХД № 618/2018г. на РС-Карлово и др.