Определение № 1380 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1380 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501241 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба адв. М. М. като пълномощник на Т. С. против Определение № 4146/25.03.2025г., пост. по гр.д.№ 17215/23, ПдРС, с което е оставена без разглеждане молбата му за присъждане на ДДС към вече присъденото адвокатско възнаграждение. Поддържа, че е представен списък с разноски, в който е претендирано ДДС, регистриран е по ЗДДС, поради което към възнаграждението му следва да бъде присъден и съответния данък, а именно още 80лв. към вече присъдените 400лв. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди пълния претендиран размер.

Ответната страна „Вива кредит“ АД не е взела становище.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното :

С Решение № 552/10.02.2025г., пост. по гр.д.№ 17215/2023г., ПРС съдът е уважил исковете, предявени от Т. С.. Присъдил е разноски по реда на чл.38 от ЗА на пълномощника на ищеца Т. С. – а именно адв. М. М. в размер на 400лв. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. В мотивите на решението съдът е приел, че не следва да се присъжда ДДС, , т.к. този данък се начислява на задълженото лице и самият адвокат следва да го отчисли при фактуриране на услугата.

С молбата за изменение на решението в частта за разноските е поискано повторно присъждане на ДДС, като се сочи, че възнаграждението е определено в минимален размер и върху него се дължи ДДС, т.к. адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В обжалваното определение , съдът е посочил, че липсват основания за 1 отстъпване от становището си и е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение.

Постановеното определение е неправилно. Пълномощникът на ищцовата страна – адв. М. е представил списък с разноски, в който е поискал присъждане на възнаграждение с ДДС, като е представил и доказателства за регистрация. Присъдено е възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в минимален размер от 400лв.. Суми за дължимия ДДС не са присъждани.

Доколкото това е данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето , извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.

Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на адв. М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и се присъдят допълнително 80лв. към вече определеното възнаграждение, която сума съставлява дължимото ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4146/25.03.2025г., пост. по гр.д.№ 17215/23, ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение № 552/10.02.2025г. , по гр.д.№ 17215/2023, ПРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, да заплати на адв. М. В. М., гр. П., бул. П.ш. №**, ет.3, ап.Б, още 80лв., съставляващи ДДС върху вече присъденото възнаграждение от 400лв. за осъществена по делото правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на Т. Б. С., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2