Решение № 2403 от 23.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2403 гр. Пловдив, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330203818 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.

Т. Т. срещу Наказателно постановление № 22-0432-000699/02.06.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. С допълнение към жалбата, приложено на лист 10-11 от делото, от адв. Т. Т. се поддържа при издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се да има неяснота относно наказаното лице, тъй като в акта за установяването на нарушението и в наказателното постановление като извършители на деянието да са посочени различни лица. Възразява се неправилно да е определено и мястото на извършване на нарушението, тъй като обективно да не съществува път PDV 2113 и км 3+250 от него. Взема се становище наказващият орган да не е уточнил каква мерна единица е използвана за измерването на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Твърди се по гореизложените съображения съществено да е нарушено правото на защита на наказаното лице. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, който поддържа 1 жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2 от делото, поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му намира за категорично доказани. Взема становище деянието да е със завишена обществена опасност, поради което да не представлява маловажен случай. Описанието на нарушението счита за ясно, а приложената правна квалификация на деянието за правила. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от З. Б., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.06.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.06.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.05.2022 г. около 17:00 ч. в Община Куклен, на път PDV 2113, км 3+250 в посока на движение от манастир „Св. св. Козма и Дамян“ към гр.

Куклен жалбоподателят З. Б. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, след като преди това бил употребил алкохол. По същото време на посочения пътен участък служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. С. М. Б. – ***. Свидетелят Б. спрял за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката жалбоподателят Б. бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA-0181 за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му. Техническото средство отчело концентрация на алкохол от 1,09 промила чрез измерването му в издишания от жалбоподателката въздух.

На място свид. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 153912 против жалбоподателя Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Свидетелят Б. издал и талон за изследване с бл. № 122247, екземпляр от който също бил връчен срещу подпис на жалбоподателя в 17:45 часа на 21.05.2022 г.

Б. се явил в указаното в талона време в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, 2 където му била взета кръвна проба за изследване.

На 25.05.2022 г. с протокол № 922 за химическа експертиза било установено, че в изследваната кръвна проба от жалбоподателя Б. се съдържало наличие на алкохол (етанол) с концентрация от 0,52 промила (г/л).

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. М. Б.. От тях се установява мястото, на което е извършена проверката, представляващо участък от общински път PDV 2113. Свидетелят пояснява, че конкретното място попада на територията на Община Куклен и се намира по пътя към манастира „Свети свети Козма и Дамян“ в посока с. Гълъбово. Следващото релевантно за делото обстоятелство, което се установява от показанията на свид. Б., е, че жалбоподателят Б. е бил водач на автомобила, който е бил в движение преди извършването на проверката. Изяснява се и че в хода на проверката жалбоподателят е изпробван с техническо средство за определянето на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез измерването й в издишания въздух, която е отчела положителна стойност. В тази връзка свидетелят изяснява, че по време на проверката жалбоподателят му е споделил, че бил изпил една бира. Показанията на свид. Б. се ползват с доверие от съда като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.

Показанията му намират подкрепа в справката за общинските пътища на територията на Община Куклен, както и в талона за изследване и заключението по химическата експертиза, поради което се ценят за проверени и достоверни.

От протокол № 922/25.05.2022 г. за химическа експертиза се установява, че в кръвната проба, взета по талон за изследване № 122247 от жалбоподателя Б., е доказано наличието на алкохол (етанол) в концентрация 0,52 г/л (промила). Установява се още, че пробите са изследвани по газхроматографски метод.

От талон за изследване № 122247, съставен от свид. С. М. Б., се изяснява, че проверката на жалбоподателя Б. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0181 е отчела положителен резултат от 1,09 промила, като жалбоподателят е насочен за вземане на биологични проби за медицинско и химическо изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр.

Пловдив.

От писмо с вх. №72823/15.09.2022 г. от юрисконсулт при Община Куклен (лист 22 от делото) и справка за общински пътища на територията на Община 3

Куклен (лист 23 от делото) се изяснява, че съществува общински път PDV 2113 и същият е утвърден като общински път с Решение № 155 от 14.03.2009 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на утвърдения списък на общинските пътища. Установява се и че участъкът от км 0+000 до км 6+980 от пътя попада на територията на Община Куклен.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

В допълнението към жалбата се правят три възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, но и трите съдът прима за неоснователни.

На първо място твърди се АУАН и наказателното постановление да са издадени срещу различни лица, което да внася неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност. Поддържа се още лицето, на което е наложено административното наказание с НП, да не е жалбоподателят Б.. За тези си възражения жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че в АУАН е записано актът да се съставя против З. Б., докато в наказателното постановление са посочени имената З. Не Б.. Възражението е неоснователно.

Несъмнено доказано е по делото, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени срещу едно и също лице и това е жалбоподателят Б.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) основните данни за гражданската регистрация на лицата са техните имена, дата и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер (ЕГН).

От тях последният посочен идентификационен белег – ЕГН, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР представлява административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно . В случая и в акта, и в наказателното постановление е посочен ЕГН на жалбоподателя Б., като в постановлението това е направено както в обстоятелствената част, където е описано съставомерното му поведение, така и в диспозитива, с който се налагат наказанията. Предназначението на ЕГН е да служи именно за разграничение 4 на физическите лица едно от друго и да ги определя еднозначно, тъй като всеки номер е уникален, тоест не е дублиран. В АУАН и в постановлението е вписан един и същи ЕГН, за който не се оспорва да е на жалбоподателя Б., като със същия единен номер той сам се е обозначил и в жалбата до съда.

Не се споделя и доводът да са посочени такива различни имена, които да внасят съмнение или неяснота относно наказаното лице и автора на деянието.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. По отношение на жалбоподателя Б., макар по делото да не е изследвано мястото му на раждане, видно е, че същият се представя с име от три части, формирано по идентичен с посочения в ЗГР ред. В наказателното постановление по никакъв начин не са посочени различни три имена от тези по АУАН, които да са несъвместими и противоречиви. Напротив, собственото и бащиното име – З., са напълно идентични в АУАН и в НП.

Фамилното име Б. също присъства и в двата акта, съставяни в производството по глава трета от ЗАНН. Единствената разлика е изписаната дума „Не“ между бащиното и фамилното име на жалбоподателя в наказателното постановление.

Тази несъществена нередовност категорично няма твърдените от жалбоподателя правни последици по възникване на неяснота относно самоличността на наказаното лице. Самоличността представлява съвкупност от индивидуализиращи лицето данни, поради което неоправдан е подходът в допълнителните мотиви към жалбата тези данни да се тълкуват изолирано и откъснато едни от други. При съвкупната преценка на вписаните в АУАН и в наказателното постановление имена, ЕГН и адрес на нарушителя съдът приема, че последният е ясно, несъмнено и еднозначно определен. Не съществува съмнение, че от фактическа страна е прието нарушението да е извършено от жалбоподателя Б. и на него са наложени неблагоприятните санкционни последици под формата на административни наказания. Така мотивиран, съдът приема разгледаното възражение за неоснователно.