Решение № 260 от 07.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Ямбол, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500236 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба вх.№ 261083/13.05.2022 г. на ЗД „Бул инс“ АД гр.София чрез пълномощника адв.Г.Д., АК-Ямбол и по въззивна жалба вх.№ 261098/17.05.2022 г. на С. С. К. от с.Хаджидимитрово чрез Адвокатско дружество „Ч., П.а и Иванова“ гр.София, представлявано от адв.Ч., САК против решение № 260026/18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 259/2021 г. по описа на РС Ямбол.

Въззивникът ЗД „Бул инс“ АД атакува решение № 260026/18.04.2022 г. в частта, с която ЯРС е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на Б. П. К., ЕГН ********** и на Д. П. К., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител С. С. К. на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от по 5000 лв. на всяка - частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. ПТП, довело до смъртта на баща им П.К.К., ведно със законната лихва 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените за двете инстанции разноски.

Счита се, че за да уважи исковете в пълен размер районният съд неправилно е приел, че плащането на застрахователното обезщетение не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.17 от Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане па застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за 1 обществен транспорт. Безспорно е установено, че между С. С. К., действаща в качеството си на майка и законен представител на децата си М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. и застрахователното дружество е сключено нотариално заверено споразумение, както и че същата в това си качество е упълномощила адвокат, който е посочил банкова сметка за получаване на сумите. Установено е още, че на 05.12.2018 г. и на 11.12.2018 г. дължимите съгласно споразумението суми са заплатени от застрахователното дружество по посочената сметка, като изрично в банковите преводи са посочени номерата на заведените пред застрахователя щети, по които се извършва плащането, които щети са образувани по искане на пострадалите М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К.. С това въззивникът е изпълнил задължението си да заплати претендираните обезщетения и получаването на сумите не се оспорва, а се потвърждава от обясненията на С. К.. Поради това се счита, че задължението на застрахователя е напълно погасено преди образуване на делото и присъдените суми от по 5000 лева за всеки от ищците М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. не се дължи.

В законоустановения срок ищците по делото С. С. К., М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. са депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно не е анализирал посочените от застрахователя доводи /сключено извънсъдебно споразумение, плащане на суми по това споразумение и т.н./, тъй като нито един от тях не касае и не е годен да санира нарушаването на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, несъобразяването с чл. 17, от която е констатирано от съда и станало повод уважаване на исковата претенция.

С въззивната си жалба С. С. К. атакува решение № 260026/18.04.2022 г. в частта, с която ЯРС е отхвърлил предявените от нея срещу ЗД „Бул Инс" АД искове за заплащане на следните суми - сумата от 5000 лв. - частичен иск от 200 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г.

ПТП, довело до смъртта на съпруга й П.К.К., сумата от 5000 лв. -частичен иск от 200 000 лв.

- неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. ПТП , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 6290 лв.- имуществени вреди - оперативни интервенции и лечение в следствие на ПТП от 14.04.2018 год. , както и сумата от 1725,02 лв. лихва за забава за периода 11.06.2018 - 26.01.2021 год.

Въззивницата С. К. счита, че в атакуваната от нея част решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, тъй като съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, като в крайните си изводи не се е произнесъл по всички релевирани от въззивницата искания и твърдения. С акта си съдът е разгледал изключително формално и повърхностно изяснената по делото фактическа обстановка, достигайки до извода, че не са налице формалните основания за нищожност и унищожаемост на докумените, представени от ответника и по-специално 2 бр.

2

Договор за цесия на С. К., уведомление до застрахователя и молба до „Източна Консултантска Компания" АД, без да разгледа събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност. В момента (дата записана като такава за съставяне на договора) на съставяне на договора 08.05.2018 г. едно от лицата подписали се като свидетели при съставянето на цесия, се е легитимирало с лична карта, издадена четири месеца след 08.05.2018 г., т.е. договорът за цесия не е съставен в присъствието на двама свидетели или не е съставен на посочената дата. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не носи подпис на двама свидетели. Такова удостоверяване липсва и в документите, представени по делото по реда на чл. 192 от ГПК от „Източна Консултантска Компания" АД с молба с вх.

№268689/27.10.2021 г. молба от С. К., с която последната заявява, че желае парите да бъдат преведени по сметка на друго лице. А датата на договора за цесия е винаги добавена, изписана ръкописно. При това положение датата на сключване на договорите за цесия дори да не се явява реквизит компрометирането, на който да води до нищожност на документа, то нейната недостоверност или по-скоро доказването, че записаната дата на документа не отговоря на действителната дата на сключване на документа се явява важна с оглед преценката дали сключените споразумения са валидни и от лице с валидна представителна власт. В заключение – според въззивницата липсват и доводи и доказателства, от които да може да се направи извод, че е извършено плащане на путативен кредитор с погасителен ефект, което изисква действителния кредитор да потвърдил изпълнението или се е възползвал от него (арг. чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), съответно длъжникът добросъвестно да е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението (арг. чл. 75, ал. 2 ЗЗД). Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да постановите ново такова, с което да уважите изцяло предявените искове.

Въззиваемият ЗД „Бул Инс" АД е депозирал отговор по въззивната жалба на С. К., с която се иска съдът да остави без уважение въззивната й жалба и да потвърди решението в атакуваната част. Оплаквания в жалбата касаят действителността на сключения договор за цесия и съответно уведомяването за тази цесия извършено до застрахователното дружество и са неоснователни. Договорът за цесия предвид неграмотността на С. К. е подписан от двама свидетели, чиято самоличност е посочена, като са посочени и личните им данни, включително и номерата и датите на издаване на документите им за самоличност.

Обстоятелството, че посоченият документ за самоличност на единият от свидетелите е с дата следваща тази на подписване на договора за цесия би могло да се цени единствено с оглед достоверността на датата на договора, но не се отразява върху действителността му, както и не опровергава присъствието на свидетелите при сключване и подписване на договора за цесия. Законът не изисква посочване на данни от личните документи на присъствалите при подписване на книжата свидетели. В изпълнение на сключения договор за цесия цесионерът е извършил плащането по банков път, като за това обстоятелство са представени и приети писмени доказателства. Сумите от 10 000 лева и 50 000 лева са 3 получени в брой и са заплатени в деня на сключване на договора за цесия. След получаването на тези суми ищцата не е възразила, че получава плащане без основание и съответно не е възстановила и до момента получените суми на лицето, което е извършило превода на парите, т.е. тя на практика е потвърдила действието на сключения договор за цесия и сама е уведомила застрахователя за прехвърляне на вземането си.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват.

Явилият се пълномощник на застрахователното дружество поддържа депозираната въззивна жалба, както и отговора по въззивната жалба на ищците.

Въззивницата С. К. и въззиваемите М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К., действащи чрез законния си представител С. К. чрез своя пълномощник са депозирали писмено становище, с което поддържат тезите си по въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Пред ЯРС са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С. С. К. - лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца - М. П. К., Б. П. К. и Д. П. К. претендира ответникът ЗД „Бул инс“ АД гр.София да заплати на всеки един от четиримата ищци сума от по 5 000 лв. /частичен иск от 200 000 лв. за всеки/, представляваща претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в следствие смъртта на П.К. - съпруг и баща при настъпило на 14.04.2018 г. ПТП, причинено от виновен водач, застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при отвеното дружество, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до изплащане на сумите, а на ищцата С. К. сумата от 5000 лв. /частичен иск от 200 000 лв./ - неимуществени вреди от причинени й телесни увреждания от описаното ПТП, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 6290 лв. - имуществени вреди - оперативни интервенции и лечение, както и лихва за забава върху сумата в общ размер на 1725,02 лв. за периода 11.06.2018 г. - 26.01.2021 г.

Изразеното становище от ЗД „Бул инс“ АД в депозирания отговор на исковата молба е за неоснователност на иска поради извършени вече плащания на обезщетенията на правоимащите лица. Ищците М. К., Б. К. и Д. К. били обезщетени за причинените неимуществени вреди, като им били изплатени по посочена от упълномощения им адвокат банкова сметка суми от по 160 000 лв. вследствие на извънсъдебно споразумение, подписано между тях и ответника. С два договор за цесия от 08.05.2018 г. ищцата С. К. прехвърлила вземането си на цесионера "Източна Консултантска Компания"АД, за което уведомила ответното дружество. От момента на получаване на уведомлението за цесия, ответното дружество не дължало плащания на ищцата, а на цесионера, с който било постигнато и подписано извънсъдебно споразумение. Поради това на 24.10.2018 г. и на 11.12.2018 г. от ответника било платено обезщетение в размер на 160 000 лв. и на 150 000 лв. на правоимащото лице-цесионер.

4

В отговор на тези твърдения ищцата С. К. е възразила срещу действителността на договорите за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране на сделките и неосъществяването им в посочения от ответника хронологичен ред, водещо до неспазване на формата на договора за цесия - чл.26 ал.2 от ЗЗД, евентуално на нееквивалентност на насрещните престации по него - чл. 26 ал.1 от ЗЗД и на измама при сключването му - чл.29 от ЗЗД, евентуално на крайна нужда по чл.33 от ЗЗД.