Решение № 824 от 17.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Бургас, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502008 по описа за 2020 година

С Решение № 1711 от 21. 07.2020г., постановено по гр. дело № 1457/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да заплати на Д. Г.

П. сумата от 1 928, 33 лева - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 267, 70 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. – 1 872 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 252 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2017г. до 27.02.2020г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Пожарна безопастност и защита на населението“ при МВР на РБ, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане на Наредбата за 1 структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения се явявала неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът. В подкрепа на изложеното е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Жалбоподателят твърди, че през процесния период действали Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадени на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни. Заявява, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждали от ЗМВР, положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час съгласно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Счита за недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за генериране и заплащане на извънреден труд. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд (между 22.00 и 6.00 часа) в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства. Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с 2 неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Излага аргументи, че в платежните ведомости се начислява нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза.

Претендира се постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъде отменен изцяло като неправилен атакуваният съдебен акт. При условията на евентуалност, в случай, че исковите претенции не бъдат отхвърлени изцяло, се моли да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г., трудът на работещите по КТ, при сумарно изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Депозира по делото писмено становище, в което поддържа жалбата и изразява становище по основателността й.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. Г. П., чрез адв. Златина Билянова- БАК, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото и относимо към спора законодателство и се излагат подробни съображения по отношение на доводите на въззивния жалбоподател относно неправилността на атакуваното решение.

Претендира се да бъдат присъдени в полза на Д. Г. П., направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се 3 представлява. Депозира по делото писмено становище, в което поддържа депозирания писмен отговор на въззивната жалба и изразява становище по основателността на претенцията.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д. Г.

П. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 512 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сума в размер на 150 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 512 лева за периода от 01.05.2017. до датата на депозиране на исковата молба- 27.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В хода на производството, ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 512 лева на сума в размер от 1 928, 33 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 150 лева на сума в размер от 252 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 09.07.2020г., постановено по гр. дело № 1457/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на 4 часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ.

Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.

1,143. Съдът посочва, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен – чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното 5 решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „Старши пожарникар към втора Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. Д. Г. П. е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от време – 01.01.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е положил общо 1 872 часа нощен труд, а след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 2 139, 70 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 267, 70 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 928, 33 лева. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно депозираното заключение на вещото лице дължимото обезщетение за забавено плащане е в размер на 252 лева, изчислена за всеки месец поотделно до датата на предявяване на исковата молба – 27.02.2020г.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР).