Разпореждане № 49 от 12.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500012 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев - Македончето“ № 1, представлявано от М.Б. - Кмет на Община Благоевград, срещу решение № 834/ 27.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 303/ 2025 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото.

Навежда се, че на 16.12.2024 г. ищ eца-въззиваем, е претърпяла процесния инцидент, в резултат на който е получила наранявания, констатирани при извършен преглед в хирургичното отделение на МБАЛ Благоевград. Спорни между страните обаче остават фактите и обстоятелствата относно характеристиките и собствеността на мястото на настъпване на инцидента. Сочи се на първо място, че първоинстанционният съд от фактическа страна е счел за установено, видно от одобрените инвестиционни проекти към Разрешение за строеж № 281-1/30.12.1986 г., издадено от Началник управление на Общински народен съвет - Благоевград, че описаната 1 в исковата молба решетка е показана като „английски двор“ от северозападната страна на сграда с адрес ул. „Арсений Костенцев“ № 3, в която се помещава търговският обект „Земя и хляб“, работно място на ищцата.

Също така е счел за установено, че в подземния етаж на сградата има отвори за прозорци, което определя наличието на „английски двор“, който е част от самата сграда, видно от чертежите към одобрения архитектурен проект към разрешението за строеж за същата. На следващо място съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, предвиденият по проект „английски двор" е покрит и затворен с тротоарни плочки за всички останали мазета, вдясно от шахтата, където е настъпил инцидентът. Вещото лице е установило, че шахтата е неразделна част от сградата - прилежаща част на мазе № 12 към апартамента на И.Л.С., но е едновременно и част от уличния тротоар, тъй като е достъпна за пешеходци. Констатирано е и че не са постъпвали сигнали и жалби за повреди на металните решетки и други амортизации на процесната шахта (английски двор), поради което не са предприемани мерки за обезопасяване на ползвателите на района на тази част от тротоара. Вещото лице е посочило също, че отговорността за поддръжката на подобни елементи е на собствениците на сградата, в случая на собственика на прилежащото мазе. В този смисъл, въпреки че решетката на шахтата е на нивото на тротоарните плочки и е достъпна и за ползвателите на тротоара, не я прави автоматично елемент от тротоарната настилка. В открито съдебно заседание вещото лице отново потвърждава, че шахтата е част от мазето заедно с металните решетки. Дадено е становище, че предназначението на процесния обект е да освети, вентилира съществуващото мазе № 12 и да осигури достъп за зареждане чрез подвижни метални решетки.

Прави се възражение, че така постановеното решение е неправилно и в противоречие с материалния закон, тъй като осветителните шахти, тип „английски двор“ са предвидени да бъдат извън ограждащия зид на сградата.

В този смисъл те излизат винаги извън ограждащия зид и навлизат в тротоара на сградата, който е около нея. Решетките на осветителните шахти са част от осветителната шахта, и е задължение на собствениците на жилища в сградата да изпълняват осветителните шахти в тяхната цялост, като сифон и решетката на шахтата и съответно да ги поддържат, а също така и тротоарът около сградата, част от вертикалната планировка. Предвид установеното от вещото лице, че шахтата, представлява неразделна част от сградата, то направеното 2 оспорване, че теренът, върху който се намира същата е собственост на Община Благоевград, е ирелевантно за спора. Това е така, защото тази шахта не е част от уличната мрежа, както и не е самостоятелна такава, а е неразделна част и елемент от сграда и следователно е без значение кой е имал задължение за поддръжка на терена, върху който е процесната шахта.

Поддържа се, че изводът на районния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Благоевград е неправилен. Навежда се, че съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Т.е. за да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи: наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно поведение на физическо лице; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице на определена работа от страна на ответника и съответно противоправното и виновно действие на физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка е нея /в този смисъл Решение № 346 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 438 от 2016 г. на Окръжен съд - Перник/. От значение за спора е и кой е ползвал частта от сградата. В СТЕ вещото лице е констатирало, че ползватели на тази шахта, част от тротоарната площ са: на първо място - собственикът на мазе № 12, на следващо място - собственикът на търговския обект, който е разположил кашпи със зеленина за обезопасяване около стъкления павилион и на последно място - са всички посетители на съседната аптека и други минувачи. В СТЕ е посочено също, че много често този тип шахти се използват за достъп със стълба при евакуация или зареждане със стока и др.

Следователно след като ползвателите на посочената част от сградата могат да се ползват от нея, то следва да понесат и тежестите, които извличат. Прави се довод, че е налице пасивна процесуална легитимация по отношение на собственикът на мазе № 12 - И.Л.С., и собственикът на търговския обект, който е и работодател на ищцата - „БРЕД ЕНД ФУУД 1“. Поддържа се, че за Община Благоевград не е налице и материалноправна легитимация относно задължението за заплащане на обезщетение при настъпила трудова злополука, видно от представения болничен лист, издаден на 18.12.2024 г., в който е отразено „злополука - трудова по чл. 55, ал. 1“ от КСО. Поради тези причини имуществена отговорност носи работодателя на пострадалата - „БРЕНД ЕНД 3

ФУУД 1 “ ЕООД, съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ. Следва да бъде отчетен и фактът, че пострадалата се е възстановила от получените при падането травми, като лечението не е било продължително, липсват данни за трайни негативни последици за здравето на пострадалата от претърпения инцидент, процесът на лечение и възстановяване е протекъл благоприятно и не са констатирани настъпили усложнения за здравето на ищцата, нито се очакват негативни последици от увреждането. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице приетата по делото СМЕ, съгласно което претърпените от ищцата увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано високо и несъответстващо на претърпените болки, страдания и негативни емоционални преживявания, нито на техния интензитет. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл.

52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, продължителност на лечението, начин и обстоятелства, в следствие, на които е получено, вредоносни последици и тяхната продължителност, допълнителното влошаване състоянието на здравето и др.

Претендираният размер на неимуществените вреди е необоснован и не е съобразен с характера и степента на уврежданията. В конкретния случай периодът на физическо и психическо възстановяване на ищцата не е продължителен. Опасност за живота и здравето на ищцата не е налице, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при определяне размера на предявения иск, в частта за неимуществени вреди.

При евентуалност се сочи, че ако бъде ангажирана отговорността на Община Благоевград за описания в исковата молба инцидент, то размера на иска е прекомерно завишен.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 834/ 27.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 303/ 2025 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като се отхвърли иска.

Претендират се и сторените разноски във въззивното производство.

4

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. В отговора по жалбата се оспорва последната, като неоснователна. Навежда се, че е неправилно твърдението, че общината не е пасивно легитимирана, тъй като „шахтата“ била част от сградата. Основното оплакване във въззивната жалба е, че процесният отвор /„английски двор“ и металната решетка са „част от сградата“ и отговорността била на собствениците/ползвателите. Сочи се, че правилно първата инстанция е установил (и е мотивирал подробно на нормативно основание), че тротоарът е част от пътя, предназначен за движение на пешеходци (§ 6, т. 6 ДР ЗДвП), а лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират препятствията (чл. 167, ал. 1 ЗДвП); - изграждането/ремонтът/поддържането на тротоари в урбанизирани територии се организират от общината (чл. 30, ал. 4 ЗП) и ремонтът/поддържането на общинските пътища се осъществява от общините (чл. 31 ЗП).

Поддържа се, че на тази основа съдът е направил изричен решаващ извод, че „шахтата е част от тротоара“, който е собственост на общината, и че общината има задължение да поддържа тротоарите в изправност е оглед предназначението им. Дори хипотетично да се приеме, че съоръжението функционално обслужва прилежащо помещение („английски двор“), това не елиминира отговорността на общината за безопасността на публичната пешеходна зона, когато опасният елемент: - е на нивото на тротоара, - е достъпен за неопределен кръг пешеходци и е създал реална опасност и е довел до увреждане. Точно това е установено по делото и е възприето от съда като противоправно бездействие по поддръжката/обезопасяването.

Оспорва се възражението на въззивника по същество, с което се цели прехвърляне на отговорността към трети лица (собственик на мазе, търговски обект и др.). Това обаче е въпрос на евентуални вътрешни отношения/регрес, но не и основание искът срещу общината да се отхвърли при доказано опасно състояние в тротоарна площ и причинна връзка с увреждането.

Оспорва се като неоснователно оплакването за „липса на предпоставки 5 по чл. 49 ЗЗД“ и за необходимост от индивидуализация на конкретен служител. Въззивната жалба формално излага елементите на чл. 49 ЗЗД и твърди, че не било доказано противоправно и виновно поведение на конкретно физическо лице, възлагане на работа и причиняване „при или по повод“ работата. Това оплакване не съответства на установената фактическа рамка и на приетото от първата инстанция: - противоправността се извежда от неизпълнение на нормативни задължения за поддръжка и обезопасяване на път/тротоар (чл. 167 ЗДвП; чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП и . др.) - от организациоино/служебно бездействие на общината при упражняване на дейностите по стопанисване и поддръжка; - причинната връзка между неизправността/необезопасяването и настъпилите вреди е установена въз основа на събраните доказателства (вкл. експертизи и свидетелски показания).