Решение № 9944 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9944 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110135919 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира искова молба от „.” ЕАД срещу М. К. С. и С. В. Т., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца както следва:

М. К. С. да заплати сумата 65.25 евро /127.61 лева/, представляваща 9/12 от пълния размер на главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2025г г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 23.62 евро /46.19 лева/, представляваща 9/12 от пълния размер на мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 06.06.2025 г. върху цената на топлинната енергия.

С. В. Т. да заплати сумата 21.75 евро /42.54 лева/, представляваща 3/12 от пълния размер на главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2025г г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7.87 евро /15.40 лева/, представляваща 3/12 от пълния размер на мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 06.06.2025 г. върху цената на топлинната енергия.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството и на собственици на процесния имот през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на 1 база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника М. К. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба. Релевирано е възражение за давност по отношение на претендираните главница и лихва. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК е подаден и от ответника С. В. Т., с който изцяло се оспорват предявените искове. Излагат се твърдения, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата Т. е потребител на топлинна енергия и се оспорва количеството топлинна енергия да е било доставено от ищеца. Във връзка с това се сочи, че на са представени по делото нито протоколи за отчет на индивидуалните уреди в имота, нито протоколи за неосигурен достъп. Оспорва се и редовността на воденето от ищеца счетоводство. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди се, че ответницата е заплатила дължимите суми и поради това счита, че предявените искове са недопустими. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Постъпила е и молба от третото лице-помагач „.“ ЕООД, към която са представени изисканите от съда документи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание), 2 съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответниците (включително и качеството им на потребители, респ. клиент на топлинна енергия).

Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение между „.“ ЕАД и ответниците се установява и от представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот . том ., нот. дело № ., от който е видно, че С.Б. Т. е за закупила апартамент ., находящ се в гр... Същевременно в искова молба от 12.04.2024г. ответникът С. В. Т. изрично признава, че към датата, на която имотът е придобит от С. Т., същата е била в брак, поради което имотът е придобит в условията на ., която е прекратена със смъртта на съпруга на Т.. Признава се, че съпругът на С. Т. е бил наследен от С. Т. и от Л. В. Т., както и че ответникът С. Т. е единствен наследник и на С. Т..

Признава се и, че Л. Т. се е отказала от наследство. Тези изявления съдът цени като извънсъдебни признания по реда на чл. 175 ГПК по отношение на ответницата С. Т.. Ето защо настоящият състав намира за установено по делото, че апартамент ., находящ се в гр.., е придобит в условията на . от С. Т. и от съпруга и, след смъртта на когото С. Т. е станала собственик на общо 9/12 ид.ч от имота, а ответникът С. Т. е придобила 3/12 ид.ч.

По делото е установено от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледана № ., том ., рег.№ ., дело №.г, че С. Т. е прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид.ч /равняващи се 8/12 ид.ч/ от имота на ответника М. С., като е запазила до живот правото на ползване върху жилището. Това обстоятелство е останало непроменено в рамките на исковия период, доколкото едва през 2022г, т.е след исковия период, е било извършено дарение на идеални части от същия. Следователно по делото е доказано, че в периода от м.05.2021г до м.12.2021г. собственици на топлоснабденото жилище са били именно ответниците - М. С. и С. Т..

Именно поради това и ответниците са заплатили всички задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признават качеството си на потребители на топлинна енергия за притежаваните от тях части от топлоснабдения имот.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответниците в хода на производството по делото, като ищецът изрично е признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от чл.235, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за цена на топлинна енергия за абонатен № . в общ размер за двете ответници на 170.15 лева за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., мораторна лихва върху цената на топлината енергия в общ размер на двете ответници на 61.59 лева за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2025 г., цена на услугата дялово разпределение в размер на 29,98 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Процесуалният представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание изрично признава и, че платената от ответниците сума е била достатъчна 3 за погасяване и на начислената законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

Що се касае за релевираното и от двете ответници възражение за изтекла давност, следва да се отбележи, че в случая намира приложение нормата на чл.118 ЗЗД, съгласно която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и към момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Ето защо в конкретната хипотеза предвид извършеното плащане в хода на процеса и то след подаване на отговорите на исковата молба въпреки релевираните в тях възражения за изтекла давност, то не може да се приеме, че исковете са неоснователни и платените суми са били недължими.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство без да е релевирал искане за присъждане на разноски за държавната такса.

Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответниците дължат претендираните от ищеца разноски, доколкото поведението на всяка от тях е станало повод за завеждане на исковете.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на техен процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева или 51.13 евро. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца, като всяка ответница следва да заплати припадащата и се част.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.

., срещу М. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на М. К. С., ЕГН **********, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата в размер на 65.25 евро /127.61 лева/, представляваща 9/12 от пълния размер на главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2025г г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 23.62 евро /46.19 лева/, представляваща 9/12 от пълния размер на мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 06.06.2025 г. върху цената на топлинната енергия, поради плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.

., срещу С. В. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание чл.