Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 68 от 03.02.2026, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 1473/2025
Вид
Определение № 68
Подписан
03.02.2026
В сила
03.02.2026
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Тетевен, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101473 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А. М. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: с. хххххххххххх, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 4, чрез пълномощника си, адв. Г. от ЛАК срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит № хххххххххххх от 26.02.2025 г., сключен между А. М. Р. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, в размер на 334.48 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Излага се в исковата молба, че на 26.02.2025 г. между ищцата Р. и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № хххххххххххх.

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 4000 лева. Съгласно договора, ищцата Р. е следвало да погаси заема в срок от 18 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 23.33 % или общо 5400,00 лв./ Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%.

Сочи се, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството ответник, като за същото следвало да заплати допълнително възнаграждение, в размер на 4240.00 лева.

При сключването па договора за потребителски кредит, се сочи, че никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 4000 лв., А. Р. установила, че освен заемната сума от 4000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум Бълирия“ ЕООД, в размер на 4240,00 лв.

Счита процесния договор за недействителен поради факта, че дължимите вноски но договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит; нито е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне па кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, какво то се явявало всъщност. Ищцата счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от 1 закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина па изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума но него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Нито защо договорът е недействителен но смисъла на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, в исковата молба се сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 31ГК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реални те икономически последици от сключването на договора.

Ищцата сочи, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като сдържащата се в него клауза за предоставяне па банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения ГПР налагал на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда па потребителя, като не отговаря па изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поелите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълни челна услуга. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1165135 за нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ад.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Ищцата заявява, че по договора за предоставяне на потребителски кредит е заплатила сумата от 4334.48 лева.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № хххххххххххх от 26.02.2025 г., сключен между А. М. Р. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Моли съда да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 да върне сумата от 334,48 лева платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № хххххххххххх от 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 26.02.2025 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

2

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит № хххххххххххх от 26.02.2025 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 334.48 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на гаранция.

Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит от дата 26.02.2025 г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на този договор, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът в настоящото производство дължи служебно произнисане.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.

Представените с исковата молба и отговора на ИМ доказателства : Договор за паричен заем; Преддоговорна информация, Договор за кредит и погасителен план към същия, Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, платежни нареждания за погасени вноски, следва да бъдат допуснати.

Следва да се задължи ответника да представи справка относно извършени плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор .

На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника в отговора на исковата молба.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело № 1473 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за разглеждане в открито заседание на 26.02.2026 г. от 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба и Отговор на Искова молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в 7-дневен срок от съобщението да представи справка относно извършени плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор за кредит, както и по договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.

УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по 3 искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Като указва на същите, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.

234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните:

Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.