Решение № 74 от 14.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. К., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500008 по описа за 2026 година

С Решение рег.№ 432/28.09.2025 г., постановено по гр.д. №179/2025 г., Районен съд – К. е прогласен за нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, Договор за потребителски паричен заем **4095812 от 18.07.2024 г., сключен между А. Р. Р. от гр. К. и „К.Й.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „Л.“ **, представлявано от Владислав Инджов, и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „К.Й.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 50 лева по установителния иск по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 - на ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. – АК П. адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС за процесуално представителство и защита по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „К.Й.“ ООД, ответник в първоинстанционното производство, който с въззивна жалба вх. №11663/22.10.2025 г. обжалва същото като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е 1 достигнал до неправилни правни изводи, тъй като таксата за експресно разглеждане на заявлението за заем не е задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Твърди се, че тя е начислена само и единствено поради изрично изразеното от страна на ищцата като заемоискател желание искането й за заем да бъде разгледано експресно.

Въззивникът сочи, че таксата за експресно разглеждане не е обвързана със задълженията по договора за кредит и същата се дължи, ако заемателят е пожелал молбата му за кредит да бъде разгледана експресно - в рамките на 1 работен час, поради което представлява допълнителна услуга. Сочи още, че в етапа на преддоговорните отношения на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на ЗПК, в това число и възможността за допълнителната услуга за експресно разглеждане на искането, посочена в т.4, част III на предоставения формуляр, както и в общите условия, налични на интернет страницата, чрез която се приемат всички искания за кредит, раздел „Кандидатстване за кредит и сключване на договора“. Според въззивника услугата по експресно разглеждане на искането за заем е пожелателна и не била условие за сключване на договора за кредит, нито условие за разглеждане на искането за кредит. Таксата била начислена поради изричното искане на ищцата да се възползва от услугата.

Въззивникът излага и, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК, като допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. В този смисъл клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит се явявала допълнителна услуга, от която заемателката доброволно пожелала да се възползва. Конкретната клауза представлявала предоставена допълнителна възможност и преференциално условие, от които кредитополучателят, ако пожелаел, можел да се възползва. От представените доказателства било видно, че заявката за кредит била разгледана в рамките на 1 работен час, а кредитът - усвоен в същия ден. Тази фактическа обстановка не обосновавала наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържали всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството, дали предвидената в договора такса следва да бъде включена в ГПР, не рефлектирало върху действителността на целия договор. Според въззивника, 2 ако дадена клауза е нищожна, то тя била нищожна сама за себе си и не водела до нищожност на целия договор. Дали предвидената в договора неустойка следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР, бил въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК.

Аргумент за това се извеждал и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържали при последващите плащания по кредита.

В случая „К.Й.“ ООД предоставило на А. Р. потребителски кредит в размер на 300 лв., при лихвен процент 2.50% и ГПР 48.252 %, с погасителни вноски определени в размер по погасителния план към договора, като падежът на последната вноска бил на 18.03.2025 г. Други вземания по този договор нямало. Според въззивника посоченият лихвен процент и годишният процент на разходите по кредита били в съответствие с чл.19, ал. 4 от ЗПК, предвид това, че същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на уговорена такса в ГПР не обосновавал извод за нищожност на договора за кредит. Със сключването на договора за кредит кредитополучателят се съгласил да заплати такса за експресно разглеждане, която не била включена в главницата по договора за потребителски кредит. При тези доводи въззивникът счита, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Счита за необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на процесния договор за заем на основание чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата А.

Р. Р., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба. Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът „К.Й.“ ООД – Х. не се представлява.

От пълномощника адв.Ш. е подадено становище с вх.№ 1175/10.03.2026г., с което въззивната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

3

Възразява се против присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата на основание чл.38а, ал.1 от ЗАдв.

В съдебно заседание въззиваемата А. Р. Р. не се явява, не се представлява. От пълномощника й ЕАД Е.И. е подадена молба с вх. № 1135/09.03.2026 г., с която въззивната жалба се оспорва. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е посоченото по-горе Решение рег. № 432/28.09.2025 г. на Районен съд – К..

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от А. Р.

Р., чрез адв. Е.И., с която срещу „К.Й.“ ООД е предявен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски паричен заем **4095812/18.07.2024г., на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Ищцата е изложила твърдения, че договорът е сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал.

1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като размерът 4 му е 300 лева, а ГПР е 48,252 %, като е уговорено плащането да бъде на осем вноски, всяка по 76 лева, а общият размер на всички плащания е 608 лева, включващ главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.Й.“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

За безспорно е прието по делото, че между страните е сключен договор за потребителски паричен заем **4095812/18.07.2024 г. в размер на 300 лева, с посочен в договора ГПР в размер на 48,252 %, с общ размер на всички плащания от 608 лева, включващ главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане, като погасяването на кредита е уговорено на осем вноски по 76 лева всяка; че таксата за фиксиран лихвен процент (такса ангажимент) е включена в посочения ГПР в размер на 48,252 %; че при изчисляване на посочения ГПР, такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит не е включена като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

От съдържанието на процесния договор за потребителски паричен заем **4095812/18.07.2024 г. се установява, че съгласно т.1.5, заемателят е избрал да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за което се задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 300 лв. С т. 2.9 от договора заемодателят е поел задължение да не променя лихвения процент по договора за кредит, срещу което заемополучателят се е задължил да заплаща такса ангажимент в размер на 0, 03 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се дължи на падежа на всяка погасителна вноска. Регламентирано е право на предсрочно погасяване на кредита с право на намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се дължи обезщетение или неустойка, като връща на заемодателя получената заемна сума /главницата/, ведно с лихвата върху всеки ден на ползването до връщането на сумата. Предвидено е в чл. 13, ал. 1 от Договора, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който 5

Кредиторът „К.Й.“ ООД предоставя на потребителя А. Р. Р. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VІ на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Като доказателство по делото е предоставен погасителния план на заемателя.

Предмет на спора е дали нищожността на клаузата за експресно обслужване влече недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора, и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.