Определение № 2128 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002100399 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., подадена чрез процесуален представител адв.

Г. Г. против решение № 413/02.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 330/2024г. по описа на Окръжен съд – Враца.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 43/07.03.2024г. постановено по гр.д. № 682/2023г. по описа на Районен съд – Оряхово и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 2б от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от М. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] против Районен съд – Козлодуй иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 950 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 961/2022г. по описа на РС – Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023г. до окончателното плащане на сумата.

В останалата част, в която искът за неимуществени вреди над размера от 950 лв. до пълния предявен размер от 5001 лв. е отхвърлен, решението не е било предмет на въззивно обжалване, поради което е обявено за влязло в законна сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд не е съобразил 1 наличието на обективно забавяне на делото на РС – Козлодуй, като изведените пречки от административен характер противоречат на утвърдената съдебна практика на ВКС и са били преодолими. Некоректно въззивният съд се е позовал на решения на ВКС, с които конкретният казус е несъпоставим, като използвал отделни фрази, извадени от контекста на актовете на върховната инстанция, за да обоснове правните си изводи. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че продължителността от повече от две години при разглеждането и администрирането на едно гражданско дело, по което е проведено само едно открито съдебно заседание в продължение на десет минути, без отлагане, без събиране на гласни и експертни доказателствени средства, не представлява нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Установяването на съдебна практика, представляваща своеобразна защита пред очевидното бездействие на определени съдии по множество водени от тях дела и отричането на тези нарушения за сметка на гражданите, които очакват разглеждане и решаване на делата им в разумен срок, счита за абсолютно неправилно.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Районен съд – Козлодуй, представляван от председателя Г. В. П. – С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Прокуратурата на Република България не изразява становище.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: гр.д. № 961/2022г. по описа на РСКозлодуй било образувано на 22.07.2022г. по искова молба на М. Т. Г. срещу ОД на МВР Враца, разпределено на съдия Ж. Д. – А.. С разпореждане в закрито заседание от 25.07.2022г. съдията-докладчик е постановил размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника е постъпил на 17.08.2022г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск. На 30.09.2022г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022г. ответникът ОД на МВР Враца е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса. На 25.11.2022г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност 2 предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Последното на 27.01.2023г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.

На 12.09.2023г., с определение от проведено закрито заседание по чл. 140 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. На 07.11.2023г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр.д. № 961/2022г. по описа на РС-Козлодуй, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. На 27.11.2023г. съдът се е произнесъл с Решение № 523 по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приети по делото 5 броя болнични листове приел за установено, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023г., съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г. - 8 дни; от 13.03.2023г. до 26.03.2023г. - 14 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г. - 20 дни и от 16.04.2023г. до 15.05.2023г.

- 30 дни, т.е общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж. Д. – А..

От показанията на свидетеля М. П. З. /колега на ищеца, в един взвод в РУ АЕЦ Козлодуй/ приел за установено, че в резултат на забавянето на воденото от ищеца в РС – Козлодуй дело, той станал по-раздразнителен и подтиснат. Няколко месеца бил напрегнат, поради това, че делата на другите му колеги продължавали, а по неговото дело нямало движение.

Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд приел, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват.

Посочил, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а в практиката на ЕСПЧ – че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл.

6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Отчел в тази връзка, че развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. При преценката си за разумността на релевантния период, приложил принципните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя /и поведението на другите страни/; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето.

3

В конкретния случай по първия критерий – общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му – от събраните доказателства приел, че съдебното производство пред РС-Козлодуй /от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт/ е продължило почти 1 година и 4 месеца. Обосновал, че този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики – районният съд първоначално бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено било трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, бил приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото приел, че обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Отбелязал, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове, привличане на трето лице-помагач и предявяване срещу него на обратен иск, предвид забраната на чл. 314 от ГПК. Изтъкнал, че действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В случая обаче уточнил, че спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила.

Отчел, че действително е налице един по-значителен период, в който е налице бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 27.01.2023г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до 12.09.2023г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото /почти 8 месеца/. Този период на забава обаче приел, че не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Съобразил, че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Изтъкнал, че не е налице забавяне 4 при постановяване на финализиращия съдебен акт, тъй като делото е приключило в едно с.з. на 07.11.2023г., а решението било изготвено и обявено на 27.11.2023г., т.е. в едномесечния инструктивен срок. Отчел също наличието на обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото от съдията-докладчик, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни /непоследователни/, както и че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявал и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването му с друга дейност, извън правораздавателната такава.