Решение № 79 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7220/2023
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330107220 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. *******************************************, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 430,37 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
*******************************************, и обезщетение за забава за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г. в размер на 28,07 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.05.2023 г. до окончателното погасяване.
С уточняваща молба се посочва, че процесния период, за който е начислена претендираната главница, е 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г., а не както е посочено в исковата молба до 30.10.2023 г. За последното се сочи, че е техническа грешка.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр.
1
*******************************************, има качеството на клиент на топлинна енергия и дължал заплащане на месечните суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. При забава се начислявало обезщетение в размер на законна лихва.
Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение „Брутана“ ООД, топлинна енергия за отопление и за битово-гореща вода на обща стойност 430,37 лева, начислена за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г.
(предвид направеното уточнение). Начислено било и обезщетение за забава в размер на 28,07 лв. за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г. Посочва, че за процесните суми било подадено заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6359/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с.
Доколкото заповедният съд бил оставил без уважение искането на заявителя, то се пораждал интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж.
Г. Ж., който заявява, че не е бил уведомяван за проведеното заповедно производство. Посочва още, че срокът, за който се претендира процесната сума все още не е изтекъл. След направеното от ищеца уточнение досежно срока, за който е начислена претендираната главница, а именно 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г., ответникът Ж. заявява, че не оспорва претенцията за главница и мораторна лихва по основание и размер. Потвърждава, че той е собственик на топлоснабдения обект и заявява, че дължи начислените суми. Счита обаче, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове :
По делото е приложено ч.гр.д. № 6359/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело. Производството по делото обаче е било прекратено без заповедния съд да се е произнесъл по същество относно направеното със заявлението искане, като е прието, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Предвид основанието, на което делото е прекратено, не са давани и указания на заявителя за предявяване на иск. Така постановеното по своето същество прекратително определение не е обжалвано и влязло в сила. Поради това съдът намира, че настоящия иск не е предявен по реда на чл. 422 ГПК, а е осъдителен иск, който се разглежда по общия исков ред и допустимостта на 2 производството не зависи от предходно образувано заповедно дело.
Съответно не следва да се вземат предвид и извършените по ч.гр.д. № 6359/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с. процесуални действия или сторени разноски. В този смисъл и некоректно е дадена квалификация на иска, като такъв по реда на чл. 422 ГПК. Последното обаче не е рефлектирало върху възможността на страните да ангажират доказателства, още повече предвид направеното по същество признание от страна на ответника Ж. относно заявената срещу него искова претенция.
По основателността на предявените искове:
За основателността на главната искова претенция с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия за отопление и за битово-гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже, че е предоставил топлинна енергия до обекта на стойност, съгласно претендирания размер.
По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, където се намира процесния обект.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая не се оспорва съществуването на това правоотношение.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за релевантния период върху топлоснабдения обект. Видно е от представения Нот. акт за продажба на недвижим имот № *********, дело № 258/2002 г. на нотариус ****, че ответникът Ж. Г. Ж. е собственик на процесния обект, находящ се на адрес гр. *******************************************.
В тази насока ответникът не оспорва и че до собствения му апартамент е доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за отопление и за битово-гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г. Не се оспорва и размерът на исковата претенция – правилното остойностяване на твърдените количества разпределена топлинна енергия, съгласно изричното заявление на ответната страна в този смисъл в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Самият ответник изтъква, че дължи процесните суми, но поради 3 здравословни проблеми не е могъл своевременно да ги заплати.
С оглед на гореизложеното и съобразно становищата на страните, съдът намира главната искова претенция за доказана по основание и размер и като такава ще се уважи.
Като законна последница от уважаването на осъдителния иск за главницата ще се присъди и законна лихва за забава върху присъдената сума.
Същата ще е дължима от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2023 г., а не на заявлението – 05.05.2023 г., доколкото настоящия процес не се развива по реда на чл. 422 ГПК и за меродавна за предявяването на иска се взема именно датата на депозиране на исковата молба. В този смисъл искането за присъждане на законна лихва от дата 05.05.2023 г. е неоснователно и ще се отхвърли. Последното не засяга обаче основателността на главната претенция, тъй като присъждането на мораторна лихва от дата на предявяване на иска, по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК, е последица от уважаването на иска, а не самостоятелна искова претенция.
Предвид уважаването на главния иск, то основателна се явява и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредба в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Не се оспорва размерът на начислената мораторна лихва. Налице е забава в плащанията от страна на ответника, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, поради което на същия ще се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ще му се присъди и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъждат разноските в заповедното производство, доколкото настоящото дело, както се посочи по-горе не се развива по реда на чл. 422 ГПК, предвид основанието на което е прекратено заповедното дело и липсата на указания до заявителя за предявяване на иск. Следователно приложение в случая не намира т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За неоснователни се намират възраженията на ответника, че не е дал повод за завеждането на делото. Напротив, същият не е заплатил своевременно дължимите от него суми за предоставената му топлинна енергия, което е принудило ищцовото 4 дружество да търси следващите му се суми по съдебен ред, независимо дали чрез предявяване на осъдителен иск или по реда на заповедното производство. Поради това ответникът дължи разноски за съответното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.
*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: главница в размер на 430,37 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
*******************************************, и обезщетение за забава за периода 02.07.2022 г. – 04.05.2023 г. в размер на 28,07 лева, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането са присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. – датата на постъпване на заявлението в съда, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6359/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.
*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Разпечатката съдържа 41 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eadf053a-222b-440e-bab7-05bddf3b9756