Определение № 2033 от 26.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2033 гр. Пловдив, 26.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502049 по описа за 2022 година Производство по чл.275,ал.1 във вр.с чл.413,ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София, чрез пълномощника си юриск. Р.И. против Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 5062/ 12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9540/ 2022г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., в частта , в която е отхвърлено заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника В. АТ. ИСКР. относно вземането за лихва за забава в размер на 138,49 лева, дължима от 16.03.2020г. до 05.01.2022г. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част и уважаване на искането за издаване на ЗИ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявлението е поискано издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за главница в размер на 4 427,64 лв, договорно възнаграждение в размер на 1988,06 лв, възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1 208,31 лв, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3 504 лв, както и лихва за забава в размер на 138,49 лв за периода 16.03.2020г. – 05.01.2022г., последната претенция предмет на висящия спор пред въззивната инстанция.

1

В тази част претенцията по заявлението за присъждане на лихва за забава е била оставена без движение и с уточняваща молба от 04.07.2022г. заявителят е посочил, че е начислено обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска/ включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги/, както и договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падежа главница , съгласно ОУ. Претенцията е детайлизирана : претендирана лихва върху вземането за главница – 55,10 лв, претендирана лихва върху вземането за договорно възнаграждение – 24,74 лв, начислена лихва върху вземането за услуга Фаст – 15.04. лв, начислена лихва върху вземането за услуга Фаст – а43,61 лв.

С издадената ЗИ заповедният съд е уважил исканията по заявлението относно претендираните - главницата в размер на 4427,64 лв – дължима по договор за потребителския кредит, сключен при ОУ, както и за договорно възнаграждение в размер на 1988,06лв за периода 15.01.2021г – 05.01.2022г.;

248,05 лв – законна лихва за периода 05.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, като и припадащите се суми за разноски по съразмерност. Отхвърлено е заявлението освен за процесната по настоящата частна жалба сума за лихва за забава в общ размер от 138, 49 лв, така и за претендираното възнаграждение за закупена услуга Фаст в размера от 1208,31 лв, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3 504,19 лв, както и за законна лихва върху възнагражденията за допълнителни услуги за 46,72 лв и 135,48 лв.

Заповедният съд е изложил мотиви по отношение на отхвърлената част от претендираната лихва за забава върху главницата, претендираната лихва за забава върху възнаградителната лихва, както и претендираната лихва за забава и законната лихва върху допълнителните услуги.

С настоящата частна жалба оплакването в отхвърлената част на заявлението относно лихвата за забава в общия й размер от 138,49 лв се свързва с доводи само досежно лихвата за забава за договорното възнаграждение / възнаградителната лихва/ , в каквато насока се оспорва наличието на анатоцизъм, позовавайки се на характера на договореното възнаграждение като представляващо цената за ползване на отпуснатата парична сума.

Заповедният съд е мотивирал всички детайлизирани пера по претендираната 2 лихва за забава / върху главницата, възнаградителната лихва/договорното възнаграждение/, както и върху допълнителните услуги/ . По отношение на характера на възнаградителната лихва /договорното възнаграждение/ като вид лихва, дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейния падеж / изцяло или частично / е правилно е прието, че представлява обезщетение за забавено изпълнение, което не може да превишава размера, определен в чл.33, ал.2 ГПК, с позоваване на т.2 ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, както и възприетата практика на ПОС/ в.ч.гр.д.№ 2363/21г., в.ч.гр.д.

№2361/21г, в.ч.гр.д.№ 1567/21г., в.ч.гр.д. № 684/21г., в.ч.гр.д.№786/21г.; в.ч.гр.д. №920/21г. , в.ч.гр.д. №681/2021г. , в.ч.гр.д.3232/2020г , в.ч.гр.д.

№3230/20г. и други /. В този смисъл приетото е в съответствие с практиката на ПОС, която по в.ч.гр.д.№ 3230/20г. на настоящия въззивен състав се основава на практика на ВКС, обективирана в Решение по т.д.№ 1504/2018г. на II ГО. По отношение на поддържаната с настоящата частна жалба претенция за лихва за забава върху възнаградителната лихва освен това е мотивирано в съответствие с уточняващата молба на заявителя, че върху нея е била начислена законна лихва след настъпване на падежа, като върху главницата е начислявано обезщетение в размер на 51 %, а върху останалите вземания – 10 %, при посочено пропорционалното разделяне на общото задължение между тези вземания не са били конкретизирани по размери при определен размер на обезщетението за забава върху главницата 5 пъти повисоко. Констатацията е в съответствие с уточняващата молба на заявителя в насока на това, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява лихва в размер на договорения лихвен процент от 41 % върху главницата, при което реално прилагания лихвен процент за лихвата за забава върху главницата възлиза на 51.00% , при заобикаляне забраната по чл.33, ал.2 ЗПК.

Освен това от въззивния състав настоящия случай следва да се отбележи, че видно от процесния ДПК от 17.02.2020г е определен ГПР от 49,05 % , съответно което представлява само цифрова величина, без яснота относно вида и броя на допусканията относно бъдещите и настоящи разходи, което е самостоятелно основание за направа на обоснован извод относно наличие на клауза с неравноправен характер съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП поради нарушение на императивна правна норма по чл.10, ал.1 ЗПК относно изискването за яснота и разбираем начин при формулиране на клаузите, 3 създаващи задължения за потребителя с оглед икономическата обосновка и цената на ползвания финансов ресурс, предоставен от кредитодателя.

Независимо от това обаче за жалбоподателят следва да отчете, че в настоящия случай на заявителя са присъдени освен претендираната главница, така и акцесорни вземания за лихви – възнаградителна / договорна/ и законна лихва.

С оглед на горните съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а разпореждането в обжалваната му част следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 5062/ 12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9540/ 2022г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., в частта , в която е отхвърлено заявлението от 29.06.2022г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника В. АТ. ИСКР. от гр.Пловдив относно вземането за лихва за забава в размер на 138,49 лева, дължима от 16.03.2020г. до 05.01.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4