Решение № 3058 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3058 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110125243 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Р. В. В. срещу „ЗЕЛЕНИ АПТЕКИ“ ООД (с предишно наименование до 18.07.2021 г., включително „ИЛАНА ФАРМ“ ООД) обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед от 01.03.2021 г. на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразно, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ – за допускане поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като вместо неправилно вписаното основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, се впише вярното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за общата сума от 1253.50 лв.

– неплатено в срок трудово възнаграждение за месец декември 2020 г., както и иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 1633.50 лв. – парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване на трудовия договор от страна на Р. В. В. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с 1 писмено изявление, достигнало до работодателя на 22.02.2021 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху посочените главници от завеждане на исковата молба – 05.05.2021 г. до окончателното им плащане и на направените по делото разноски.

Ответникът – „ЗЕЛЕНИ АПТЕКИ“ ООД, чрез процесуалния пълномощник адвокат Е. Г., в срока по чл. 131 ГПК с писмен отговор на исковата молба от 26.10.2021 г., подаден по куриер на 25.10.2021 г. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като се излагат подробни съображения за това. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, заедно с писмения отговор на исковата молба от 26.10.2021 г., подаден по куриер на 25.10.2021 г., от страна на „ЗЕЛЕНИ АПТЕКИ“ ООД се предявяват срещу Р. В. В. НАСРЕЩНИ обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД за сумата от 935.12 лв. – недължимо получено на 02.03.2021 г. за втори път от Р. В. В. трудово възнаграждение за месец 01.2021 г. и иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 900 лв. – парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване на трудовия договор от страна на Р. В. В., без да спази едномесечния срок на предизвестие.

В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор от 21.02.2022 г. на насрещната искова молба, от страна на Р. В. В. чрез неговия пълномощник адвокат Г. У., се оспорват предявените насрещни искове и се моли съда да ги отхвърли.

Претендира присъждане на разноски по делото и за защита срещу насрещните искове.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, ал. 1, т. 1 от КТ Не се спори между страните по делото, а и от ангажирания с исковата 2 молба в препис като писмено доказателство Трудов договор от 29.09.2020 г. се установява, че считано от 01.10.2020 г. страните по делото са били обвързани от трудов договор, по силата на който ответникът „ИЛАНА ФАРМ“ ООД (с ново наименование „ЗЕЛЕНИ АПТЕКИ“ ООД, считано от 18.07.2021 г.) е бил работодател, а ищецът Р. В. В. – служител, заемащ длъжността „фармацевт магистър”, при договорено непълно работно време от 4 работни часа и основно месечно трудово възнаграждение 900 лв.

Видно от ангажираната от страна на ищеца в препис, като писмено доказателство, писмена МОЛБА от Р. В. В. до АПТЕКА „ИЛАНА ФАРМ“, гр.

София от 22.02.2021 г. (лист 14 от делото), представена по делото и от страна на ответника в оригинал с ръкописен отговор – предупреждение от 22.02.2021 г. на гърба на същата писмена молба от А. Ч. – единия от законните представители на работодателя „ИЛАНА ФАРМ“ ООД към 22.02.2021 г. (лист 156 от делото) е, че считано от 22.02.2021 г., съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, ищецът Р. В. В. е прекратил едностранно без предизвестие сключения с ответника трудов договор, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неплащане на пълното договорено нетно трудово възнаграждение за месец 01.2021 г., включително за отработените извънредни часове; и поради неплащане на остатъка от възнаграждението за месец 12.2020 г.

От представения по делото от страна на ответника оригинален екземпляр н а писмената МОЛБА от Р. В. В. до АПТЕКА „ИЛАНА ФАРМ“, гр. София от 22.02.2021 г. (лист 156 от делото) се установява, че работодателят чрез единия законен представител А. Ч. е изразил несъгласие с така заявеното от страна на служителя Р. В. писмено желание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и в същия момент – на 22.02.2021 г. писмено го е предупредил, че „ако не посещава работното си място, съгласно своя трудов договор, повече от два последователни работни дни, то спрямо същия ще бъде образувано дисциплинарно производство и ще бъде дисциплинарно освободен, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ“. Последното се потвърждава от А. Ч., която по реда на чл. 176 ГПК в открито съдебно заседание на 04.06.2024 г. излага следното: „Р. си подаде молбата за напускане по причина забавяне на възнаграждението за януари месец 2021 г., преди да изтече февруари месец 2021 г. Молбата подаде на 22.02.2021 г. Аз отказах да получа тази молба въпреки, че я видях. Аз не одобрявах тази молба и затова отказах да я получа, след което лично казах на Р., дори съм го 3 написала на гърба на неговата молба, че ако не се яви на работа повече от 2 поредни работни дни, ще бъде дисциплинарно уволнен. След което аз и Р.

В. в устен разговор се разбрахме, че ще оправим нещата по взаимно съгласие, след като аз говорих със сестра ми и с нея се разбрахме, че всичко е платено на Р.. Оформихме трудовата книжка на Р., че прекратяваме трудовия му договор по взаимно съгласие и изготвихме заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, която заповед той трябваше да подпише, заедно с получаване на трудовата си книжка. В устен разговор той се съгласи на приключване на договора по взаимно съгласие, след което на 30.03.2021 г., когато си взе трудовата книжка, Р. се подписа за получаването на трудовата книжка, в която е вписано прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и отказа да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание. Аз му връчих трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Той се подписа, че е получил трудовата книжка, но отказа да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, на който отказ има един свидетел. Когато той отказа да получи тази заповед, аз изготвих ръчно написана от мен заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Р. на база дисциплинарно уволнение.“ И двете заповеди – за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие № 34/26.02.2021 г. и поради дисциплинарно уволнение от 30.03.2021 г., посочени от А. Ч. в обясненията й по реда на чл. 176 ГПК, са представени по делото от ответника и са приети като писмени доказателства – лист 168 и лист 169 от делото. И двете заповеди са връчени на служителя Р. В. на 30.03.2021 г. при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел – В Х.а Н.

Видно от записа на стр. 19 от трудовата книжка на Р. В. В., приета като писмено доказателство в препис (лист 12 от делото) е, че в нея е вписано прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, считано от 01.03.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

По правилата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудово правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор.

4

Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.

327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ , работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. В този смисъл е и константната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, например Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, V ГО и Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д ело № 1289/2014 г., IV ГО. С последното решение на ВКС е прието, че когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.

В такъв случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по 327 КТ – например, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. /Определение № 1071 от 15.10.2010 Г. по гр. дело № 562/2010 Г. на ВКС, IV ГО/.

В конкретния казус от доказателствата по делото се установява, че едностранното изявление на Р. В. В. за прекратявяне на трудовия договор с ответника на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, е достигнало до работодателя „ИЛАНА ФАРМ“ ООД на 22.02.2021 г., когато е получено от законния представител на последното търговско дружество А. Ч..

Обстоятелството, че последната не е била съгласна с прекратяване на трудовия договор с ищеца по реда и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, не променя обективно настъпилия факт на прекратяване по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Нито се твърди от ответника, нито се установява от доказателствата по 5 делото преди 22.02.2021 г. Р. В. В. да е бил дал повод за иницииране на дисциплинарна процедура по отношение на него. Напротив твърди се от законния представител на „ИЛАНА ФАРМ“ ООД, А. Ч., че са били налице извънредни ситуации, в които Р. В. „е бил принуден от етична гледна точка, като фармацевт да обслужи останалите чакащи на вратата в момента преди заключването на аптеката клиенти. Те са дошли в работно време, но поради невъзможността на бъдат обслужени в рамките на работното време, всички ние сме оставали извънредно. Решението е взето от Р. да обслужи всички клиенти след работно време и за това сме гласували бонус със сестра ми.

Бонусът мисля, че беше 1700 лв.“

Видно от ангажираната като писмено доказателство с отговора на исковата молба в препис Заповед от 30.12.2020 г. на управителя на „ИЛАНА ФАРМ“ ООД, А. Ч. е, че във връзка с качествено, своевременно и резултатно изпълнение на поставените задачи, е наредено Р. В. В. да бъде отличен с парична награда в размер на 1587 лв., която да бъде начислена като бонус за месец декември 2020 г. и изплатена със заплатите за месец декември 2020 г.

Липсват твърдения от страна на ответника, както и доказателства, че Р.

В. В. е пристъпил към едностранно прекратяване на трудовия договор, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина, извършено преди 22.02.2021 г.