Присъда № 59 от 31.03.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 59 ОТ 31.03.2022г. ПО НОХД №

14307/2021г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Производството е по реда на Глава XX от НПК и е образувано по внесен от СРП обвинителен акт по пр. пр. № 20779/2020г., по описа на Софийска районна прокуратура, ДП № 1279/2020г., по описа на 0 2 РУ – СДВР - гр.

София, срещу Л. В. ДЖ., ЕГН: **********, за това, че на 11.07.2020г. около 22.26 часа в с. Балша, ул. „Иван Денкоглу“ № 24 се заканил с убийство на В.

ИВ. С. като заявил във видео разговор по „Вайбър“: „Ще дойда, ще те пребия, ще те съсипя“, след което заявил „Ще те заколя, ще те унищожа, ще те размажа“, „Ще ви заколям, виждали ли сте как се коля човек“, „Мършо, идвам, избивам ви, ще те накълцам, ще ти отнема най-скъпото“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, СРП, редовно уведомена, се представлява от прок.

С.Х., който поддържа обвинението. Изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Счита, че следва да бъде наложено наказание към предвидения минимум, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено.

Защитникът на подсъдимия Д., адв. А. – САК, пледира, че подзащитният й следва да бъде признат изцяло за невиновен. Посочва, че за да е налице състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, следва да е установено по недвусмислен начин намерение, насочено към лишаване от живот, каквото обективно не се установявало от събраните по делото доказателства. Допълва, че осъщественото от подсъдимия не е било от естество да възбуди основателен страх у пострадалата, поради начина, по който е извършено и състоянието, в което същият се е намирал. За такъв извод допринасяло и установеното по делото, че подсъдимият и пострадалата се познават отдавна, че думите му били казани от ревност, както и че пострадалата се уплашила по-скоро за децата си, отколкото за собствения си живот. Иска от съда да оправдае подсъдимия, а при условията на евентуалност – да му наложи минимално наказание, чието изтърпяване да отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият, в хода на съдебното следствие заявява, че разбира обвинението. Възползва се от правото си да даде обяснения. Изразява съжаление за случилото се, оправдава го с това, че е бил под въздействие на алкохол, който му влияе зле. Бил обиден. Казва, че се е извинил на пострадалата и тя е приела извиненията му. Казва, че вече са преустановили контакт и всеки живее свой живот. В хода на съдебните прения заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави. В последната си дума, моли за справедливост.

Съдът след като изслуша страните, анализира и прецени събраните 1 по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. В. ДЖ. е роден на **** година в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работи като международен шофьор, с адрес по лична карта ********, с ЕГН:**********.

Свидетелката В.С. живее в ****** заедно с майка си и двете си малолетни деца. От шест години не живее с бащата на децата си.

Същата познавала подсъдимия Д. от около 15 години, двама имали връзка като юноши, но впоследствие се разделили. През м. април 2020г. св. С. и подс. Д. подновили връзката си. Двамата се разделили отново, тъй като Д. следвало да изтърпява наказание „пробация“ в гр. Тополница. Понеже подсъдимият злоупотребявал с алкохол, а под въздействието му ставал агресивен и ревнив и я заплашвал, че ще я излежи, св. С. сложила край на отношенията им. Двамата се разделили на 28-29.06.2020г. по телефона.

Провокиран от раздялата, подсъдимият Д. започнал да заплашва нея и децата и по телефона – че ще я намери, ще я пребие, ще навреди на децата и.

Няколко дни по-късно се извинил като и казал, че ще идва в гр. София и я помолил за съдействие, после се отметнал във връзка с намиране на работа.

На 11.07.2020г. Л.Д. се обадил по телефона на В.С., отново под въздействие на алкохол, докато тя била в дома си с двете си деца и майка си. Той и се обадил по „Вайбър“ от неговия мобилен телефон 1111111 на мобилен телефон с номер 111111 и и се заканил с убийство с думите: „Ще дойда, ще те пребия, ще те съсипя“, след което заявил „Ще те заколя, ще те унищожа, ще те размажа“, „Ще ви заколям, виждали ли сте как се коля човек“, „Мършо, идвам, избивам ви, ще те накълцам, ще ти отнема най-скъпото“.

Тези думи били предшествани от вербална агресия, която подс. Д. осъществявал през целия ден по телефона по отношение на свидетелката.

Дотолкова, че се наложило неин колега (св. К.К.) да я придружи до дома и след работа, и още по пътя да извика в дома си съседа – св. С.М., който непосредствено възприел отправените към нея и посочени по-горе реплики.

Заканата предизвикала страх от осъществяването й у св. В.С..Тя започнала да се притеснява за живота и здравето си, както и за живота и здравето на децата си. Повярвала, че подс. Д. реално може да осъществи заканите си. Особено след като същият се появил пред дома й, крещял и удрял паркирания отпред лек автомобил, нейна собственост. Още повече, че в миналото при предходната им раздяла, подс. Д. я наранил, вкл. заплашвайки я с огнестрелно оръжие. Това му поведение на 11.07.2020г. престанало едва след като свидетелката уведомила органите на реда, които пристигнали на място. Св. С. била дотолкова уплашена, че подала срещу подсъдимия жалба в 08 РУ на СДВР във връзка с отправените заплахи.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни – 2 показанията свидетелите В. ИВ. С. (вкл. и частично приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК от протокол за разпит на свидетел на л. 29-30 ДП), ИНН. К. Д. (вкл. и частично приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК от протокол за разпит на свидетел на л. 32-33 ДП), С. АЛ. М. (вкл. приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК от протокол за разпит на свидетел на л. 36 ДП), К. КР. КР. (вкл. приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК от протокол за разпит на свидетел на л. 34-35 ДП), писмените доказателства – справка за съдимост, писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, способите за събиране и проверка на доказателствата – техническа експертиза (л. 68-79 от ДП), КСППЕ на подсъдимия (л. 37-49 ДП) и на пострадалата (л. 50-65) .

Съдът се довери на показанията на свидетелите В.С. и И.Д. като ги оцени като последователни и непротиворечиви. И двете свидетелки описват развитието на отношенията между подсъдимия и пострадалата, еднопосочни са в показанията си, че през време на последната и предходната им връзки е имало случаи на упражнено от подсъдимия физическо и психическо насилие спрямо свидетелката В.С. – основно провокирано от ревност и упражнено под въздействие на алкохол, както и че след раздялата им в края на юни 2020г. подсъдимият е отправял заплахи по телефона по отношение на С. като я е заплашвал включително и с убийство.

Действително свидетелката С. е пострадала от деянието, предмет на обвинението, а свидетелката Д. е нейна майка, но съдът цени показанията им като незаинтересовани и обективни с оглед съобщеното от пострадалата, че не желае да вижда повече подсъдимия, но че същият и се е извинил и дори и изпратил роза, с което двамата счели, че отношенията помежду им са уредени. При разпита на свидетелката С. и преди това в съдебно заседание свидетелката открито декларира желанието си наказателното производство да бъде прекратено, поради което съдът счита, че не са налице основания да преценява показанията и като заинтересовани и необективни. Макар и да не може да възпроизведе дословно отправените от подсъдимия заплахи и закани, свидетелката С. при разпита си пред съдебния състав пресъздава смислово съдържанието им, като сочи, че отправените от подсъдимия заплахи са били с различно съдържание, но е имало и такива, че той ще я убие, а ще посегне и на децата и. За да прецени с доверие показанията на пострадалата свидетелка, съдът съобрази тяхната последователност, безпротиворечивост, както и пълното им съответствие с показанията на свидетелката И.Д., както и с показанията на свидетелите М. и Костов (приобщени в цялост от ДП на основание чл. 281 ал. 4 вр. чл. 1 т. 2 НПК), които са възприели поведението на В.С. и външно изразеното й притеснение.

Показанията на свидетелката И.Д. изцяло кореспондират на заявеното от дъщеря и, както по отношение на отправените от подсъдимия закани и заплахи, така и по отношение на случаите на физическо насилие, упражнено от подсъдимия в предходен етап от познанството им. Както свидетелката В.

С., така и свидетелката Д., нямат съхранен спомен за конкретните употребени 3 от подсъдимия изрази, но липсата на детайлен спомен е закономерна предвид на изминалия почти двегодишен период до разпита на двете свидетелки в съдебно заседание. В тази част показанията им от досъдебното производство бяха приобщени на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, като и двете свидетелки след прочитане на показанията им съобщават, че у тях са възникнали спомени и че заявеното в ДП кореспондира на действително случилите се събития.

Показанията и са източник на производни доказателства, тъй като свидетелят възпроизвежда споделеното и от пострадалата за действията на подсъдимия.

Отделно от това, показанията на свидетелките С. и Д. са подкрепени от веществени доказателства – записи на проведени телефонни разговори с тел.

112

Съдът се доверява в допълнение и на показанията на свидетелите М. и Костадинов, приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1, т.

2 НПК. Същите са източник на преки доказателства за извършването на деянието, тъй като двамата свидетели са чули лично и непосредствено провежданите от С. и подсъдимия Д. телефонни разговори, в това число и отправените закани (а св. М. е възприел и лицето, което ги е отправило от екрана на телефона и), тъй като разговорите пострадалата е провела в тяхно присъствие и с включен високоговорител. Съдът цени показанията на посочените двама свидетели и в частта им относно състоянието, в което се е намирала свидетелката В. С. и което двамата са възприели непосредствено.

Съдът кредитира и заключението на двете КСППЕ, които прецени като обективни, компетентно изготвени, даващи отговор на въпросите, които са поставени, и изготвени след запознаване с материалите по делото и след проведено психологично интервю с пострадалата, съответно с подсъдимия.

Обективно и пълно е заключението на техническата експертиза, изготвено във връзка с постъпилите записи от тел. 112, поради което и съдът му се доверява изцяло.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК – закана с престъпление. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се 4 осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. (вж.Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК).