Определение № 1494 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. Чаушев като разгледа докладваното от В. Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20261100202316 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е постъпила жалба от упълномощения защитник на В. В. Л. срещу постановление на Софийска градска прокуратура, от 10.03.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 158/2022г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 9043/2022г. на СГП, водено срещу В. В. Л. за престъпление по чл.253,ал.4;вр.ал.1 НК. С атакувания прокурорски акт наказателното производство срещу обвиняемия Л. е било изцяло прекратено, като приетото от прокурора процесуално основание за това е визираното в разпоредбата на чл.243,ал.1,т.2 НПК.

В жалбата на упълномощения защитник на В. Л. се депозират твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания прокурорски акт – твърдения, мотивирани от жалбоподателя с аргументи за липсата , на каквито и да е годни доказателства, подкрепящи отправеното по съответния процесуален ред подозрение спрямо Л., да е осъществил състава на престъплението, в което е бил обвинен, като се отправя искане към съда за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство – в такова по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

Настоящият съдебен състав преценява, че жалбата на защитника на обвиняемия Л. е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производството е било получено от обвиняемия на 20.03.2026г., а жалбата от неговия защитник срещу цитирания прокурорски акт, е била депозирана в 1 деловодството на СГП по електронен път на 27.03.2026г.

Съдът намира, че жалбата е допустима – обвиняемия Л., чрез своя защитник, се явява от кръга лица, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, притежаващи активна процесуална легитимация да обжалват актовете на прокуратурата, с които наказателното производство е било прекратено. Наред с това, въпреки че се атакува акт, с който се слага край на наказателното производство, а жалбата изхожда от защитник на обвиняемия по делото, то е налице правен интерес на посочената страна да търси произнасяне от съда, тъй като мотивът за сезиране е искане за изменение на основанието за прекратяване и прогласяване на обстоятелството, че претендираното деяние не е било извършено от обвиняемия / макар в жалбата да се отправя претенция,че деянието не съставлявало престъпление/, вместо възприетата от прокуратурата липса на безспорна доказаност на обвинението.

При разглеждане по същество на жалбата, настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения:

В процедурата по чл.243, ал.5 НПК първоинстанционният съд следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът е длъжен да провери правните констатации в прокурорския акт като следва да съобрази единствено дали материално и процесуално-правните изводи на прокуратурата са обосновани, със съответна доказателствена обезпеченост и дали ако са обосновани, съответстват на приетото от прокурора фактическо положение.

При произнасянето си по реда на чл.243, ал.1 НПК, закрепено в процесното постановление прокурорът подробно е описал извършените по делото действия по разследването/разпити на свидетели, изготвени и изпълнени ЕЗР, приобщени писмени материали/,както и конкретните фактически обстоятелства, които са били установени в резултат на тези действия по разследването, като коректно са посочени времето, мястото и начина на осъществяване на инкриминираните финансови операции, ползваните за тяхното извършване електронни адреси, банкови сметки и прехвърляни между тези сметки конкретни суми. След това прокурорът е посочил повдигнатото спрямо В. Л. обвинение по чл.253, ал.4 ; вр.ал.1 НК, а именно, че: „На 28.01.2022г. , на неустановено място , в качеството си на 2 титуляр на конкретна банкова сметка, извършил /онлайн/ финансова операция- наредил превод на сумата от 21400 евро, по друга банкова сметка, открита в друга банкова институция и от друго лице, с имущество, за което предполагал,че е придобито, чрез тежко умишлено престъпление- измама по чл.209-212а от НК“.

В това производство с контролно-отменителен характер съдът не може самостоятелно да извежда и описва фактическа обстановка, посредством която да допълва съответния прокурорски акт, тъй като по такъв начин би излязъл извън своите контролни правомощия. Поради това и дължимата от съда оценка на обосноваността на атакуваното постановление следва да бъде извършена при фактите, съдържащи се в него, които факти са еднозначно посочени от прокурора и са известни на обвиняемия и неговия защитник и по които всъщност не се спори между страните.

Възприетата и обективирана в атакуваното прокурорско постановление фактическа обстановка е била основана на събраните по делото доказателства, закрепени в показания на свидетелите , разпитани от разследващите органилично и чрез изпълнени ЕЗР от компетентните съдебни власти на Румъния и Нидерландия, както и тези , съдържащи се в приложените писмени доказателства- справки от банкови институции, мобилни оператори и такива предоставящи електронни услуги, обективиращи данните за осъществяваните електронна кореспонденция, банкови трансфери на парични средства, използваните банкови сметки и електронни адреси за извършване на онлайн банкиране. Действително показанията на разпитаните по делото свидетели не ангажират деятелност на обвиняемия Л. при осъществяване на дейност по въвеждане в заблуждение, чрез електронни съобщения, на ощетените юридически лица, както и в извършване на последващи финансови операции с така придобитите парични средства. Данните, събрани чрез изисканите и получени справки обосновават обстоятелството,че действително инкриминираната парична сума е постъпила по банковата сметка, открита от обвиняемия Л. към банка в Германия и до която сметка единствен обвиняемия е имал и упражнявал достъп по електронен път. Обосновава се и това,че именно от тази сметка с титуляр обвиняемия Л. , пак по електронен път е бил извършен последващ банков превод на същата тази сума по банкова сметка на трето лице, открита в банка в Нидерландия. Установяват се и IP адресите/в България, САЩ и ФРГ/, от които е било достъпвано до банковата сметка на обвиняемия за извършване на онлайн банкови операции по нея, но без данни за IP адреса, ползван при нареждане на инкриминирания банков превод от сметката на Л. по сметка на търговско дружество в Нидерландия.

При този анализ на доказателствените източници по делото прокурорът е стигнал до обоснования извод, че събраните доказателства не му дават възможност да изгради спрямо В. Л. обвинение, обезпечено с несъмнен и достатъчен доказателствен материал. Това е така, най-вече поради невъзможността по делото да бъде установен IP адреса и мястото, на което той е бил ползван, чрез който електронен адрес е бил осъществен инкриминирания банков превод. Последното от своя страна препятствува органите на досъдебното производство категорично да обосноват,респ.да 3 опровергаят реалната възможност именно обвиняемия Л., използвайки предоставените му от банката, издател на сметката, средства за дистанционен достъп до нея, да е наредил въпросния банков превод или съзнателно да е предоставил тази възможност на друго лице. В този смисъл твърдението на защитника на обвиняемия Л. ,че от материалите по делото било видно,че обвиняемия по никакъв начин не е знаел за произхода на постъпилите по сметката му парични суми и не е участвал в такава дейност, тъй като транзакции по сметката му били извършвани от територията на САЩ и ФРГ, която не бил посещавал, се явява лишено от основание,тъй като по делото липсват доказателства за мястото/ местата , от които са били наредени банковите преводи на 27 и 28.02.2022г. на инкриминираната парична сума.

Това от своя страна аргументира извода, че застъпеното от прокурора становище за липсата на достатъчно доказателства, подкрепящи повдигнатото срещу В. Л. обвинение, се явява обосновано, а приложението именно на чл.243,ал.1,т.2 НПК, се явява законосъобразно.

Съобразявайки характера на настоящото производство, свързано с осъществяване на съдебен контрол на прокурорски акт, с който се финализира досъдебното производство с позитивен за обвиняемия В. Л. ефект и факта, че съдебното производство е образувано единствено по жалба на неговия защитник , което препятства постановяване на съдебен акт, който да утежни положението му, съдебният състав намира за ненужно да коментира становището на прокурора относно невъзможността за извършване и на други действия по разследването, насочени към събирането на доказателства, с които да бъде попълнена доказателствената маса по делото, тъй като при тази процесуална ситуация, съдът има възможност единствено да потвърди атакуваният прокурорски акт.

Поради гореизложените обстоятелства и на основание чл.243, ал.6, т.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава постановление на Софийска градска прокуратура, от 10.03.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 158/2022г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 9043/2022г. на СГП, водено срещу В. В. Л. за престъпление по чл.253, ал.4;вр.ал.1 НК.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съдСофия в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4