Определение № 25310 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25310 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във чл. 262 от ГПК и чл. 83 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 373416/13.11.2025 г. на М. Я. чрез адв.

А.Ж. срещу разпореждане 167036/28.10.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката М. Я. за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по въззивна жалба 282918/25.08.2025 година и е върната въззивна жалба 282918/25.08.205 година на М. Я. срещу решение 14862/31.07.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав.

Излага се, че неправилно СРС с един и същ акт е оставил без уважение искането за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по подадената от М. Я. въззивна жалба и е върнал въззивната жалба. Твърди се, че Съдът е следвало да съобщи лично на жалбоподателката указанията си за представяне на декларация за материално и гражданско състояние, а не на процесуалния й представител, и при отказ да я освободи от задължението за внасяне на държавна такса, да й даде възможност да внесе таксата. Твърди се, че Съдът следва служебно да събере необходимата информация за да прецени дали с налице основанията по чл. 83 от ГПК. Моли да се отмени изцяло атакуваното разпореждане.

Съдът, след като се запозна с данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Производството по гр. дело 74762/2024 г. по описа на СРС, 47 състав е образувано по искове на Юробанк България АД срещу М. Я. по чл. 422 от ГПК във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК във връзка с договор за потребителски кредит.

1

С решение 14862/31.07.2025 г. СРС е уважил изцяло исковете и е приел за установено, че М. Я. дължи на Юробанк България АД сумата от 6652,73 лева – по договор за потребителски кредит, 142,40 - мораторна лихва и разноски.

На 25.08.2025 г. е подадена въззивна жалба от М. Я. чрез адв. Ж. – в качеството на пълномощник. В жалбата се съдържа искане да се освободи жалбоподателката от такси и разноски пред въззивната инстанция, с оглед затрудненото й материално положение.

С разпореждане от 02.09.2025 г. СРС е дал указания да се представи пълномощно за адв. Ж. да представлява М. Я. пред въззивната инстанция или да подпише въззивната жалба, както и а представи доказателства за имущественото си състояние по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК.

Съобщение за указанията на Съда, заедно с препис от разпореждането са връчени на адв. Ж. на 12.09.2025 година.

На 19.09.2025 г. адв. Ж. като процесуален представител на жалбоподателката е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно което осъществява процесуалното представителство при условията на чл. 38 от ЗА, както и пълномощно за представителство пред всички инстанции. Направено е искане да се изпрати формуляр за декларация за материално и гражданско състояние на въззивната жалбоподателка или да се определи дължимата държавна такса по въззивната жалба и да се даде възможност да бъде внесена.

С разпореждане от 29.09.2025 г. СРС е разпоредил да се изпрати на жалбоподателката формуляр за материално и семейно положени по чл. 83 от ГПК, и е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за имущественото си състояние съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението е връчено на 07.10.2025 г. на на въззивната жалбоподателка чрез адв. Ж..

На 28.10.2025 г. е постановено атакуваното разпореждане. СРС е приел, че на въззивната жалбоподателка са дадени указания за представи доказателства за имущественото и семейното си състояние с оглед искането да бъде освободена от задължение за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, вкл. е изпратена и бланка за необходимата декларация. Указанията обаче не били изпълнени в законовия срок.

Поради това с разпореждане 167036/28.10.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав е оставено без уважение искането на жалбоподателката М. Я. за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по въззивна жалба 282918/25.08.2025 година и е върната въззивна жалба 282918/25.08.205 година на М. Я. срещу решение 14862/31.07.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на СГС намира от правна страна, следното:

2

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице – ответник – въззивен жалбоподател в производството пред СРС, в срока по чл. 274 ГПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Относно искането по чл. 83, ал.2 от ГПК

Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочени са и критериите, които следва да се съобразят от съда при преценка дали са налице основания страната да се освободи от задължението за внасяне на държавна такса и разноски.

Съгласно константната практика на ВКС в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК- страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива (така и определение № 481 от 11.11.2019 г. по ч. т. д. № 2062/2019 г., ТК, І ТО на ВКС).

Също така, съгласно разясненията, дадени в т. 12 от към т. 12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

При прилагане на посочените разяснения към настоящото дело, СГС намира, че при подадената въззивна жалба, с разпореждането от 02.09.025 г.

СРС не е дал ясни и точни указания за размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба. Вместо това са дадени указания за представяне на доказателства за имущественото състояние, без да са посочи какви точни 3 доказателства се иска да бъдат представени.

Едва след изрично искане от процесуалния представител, осъществяват дейността си при хипотезата на чл.38 от ЗА, СРС е разпоредил да се изпрати на въззивната жалбоподателка копие от декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Отново обаче не са дадени конкретни указания за дължимия размер на държавната такса. Конкретно дължимият размер на държавна такса по въззивната жалба, макар и да не е единственият критерий спрямо който се преценява икономическата възможност да се заплати от страната, е елемент от произнасянето.

Поради това и за страната не е ясен размерът на дължимата такса, съответно, и искането по чл. 83, ал.2 от ГПК се явява неконкретизирано – иска се освобождаване от задължението да се внесе само държавна такса по въззивната жалба от 25.08.2025 г. или такси и разноски за цялото производство.

Съгласно чл. 101 от ГПК СРС е дължал указания на страната за уточняване на искането й, както и дължи точни и ясни указания за дължимия размер на държавна такса по въззивната жалба, каквито не са дадени.

Поради това въззивната инстанция намира, че произнасянето по искането за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба, е преждевременно. Въззивната инстанция не може да се произнесе по същество на искането, тъй като не може да замести СРС в дейността му по чл.262, ал.1 от ГПК досежно даването на точни и ясни указания за отстраняване на нередовности на въззивната жалба, вкл. посочване на точен размер на дължимата държавна такса, след което да се даде възможност на страната да конкретизира искането си по чл. 83 от ГПК.

Поради това и атакуваното разпореждане в частта относно произнасянето по чл. 83 от ГПК следва да се отмени.

Основателна е частната жалба и в частта, в която с атакува разпореждането за връщане на въззивната жалба.

Това разпореждане също е преждевременно постановено, тъй като не са били налице основания за СРС да се произнасяне по редовността на въззивната жалба, като преценява дали са изпълнени указанията на внасяне на дължимата държавна такса, тъй като 1) не са дадени надлежни указания за дължимия размер на държавната такса и 2) с оглед постъпилото искане по чл.

83 от ГПК, следва съдебния акт по това искане да се стабилизира – ако СРС откаже да освободи страната от задължение за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, това определение подлежи на обжалване и едва след неговото стабилизиране следва да се даде възможност на страната да изпълни указанията за внасяне на дължимия размер на държавната такса.

По изложените съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ разпореждане 167036/28.10.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката М. Я. за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по въззивна жалба 282918/25.08.2025 година и е върната въззивна жалба 282918/25.08.205 година на М. Я. срещу решение 14862/31.07.2025 г. по гр. дело 74762/2024 г. на СРС, 47 състав ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5