Определение № 8969 от 27.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8969 гр. София, 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110156242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.

**********************, против „************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************** ***“ *********, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

8 407,90 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за управление № *****/25.01.2022 г. за периода от 19.12.2022 г. до м.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2023 г., до окончателното плащане; 1 999,21 лв., представляваща 50 % от уговореното в чл. 6.2 от договор за управление № *****/25.01.2022 г. допълнително възнаграждение за м. февруари 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2023 г., до окончателното плащане; 1 950 лв., представляваща 50 % от уговореното в чл. 6.1 от договор за управление № *****/25.01.2022 г. основано възнаграждение за м. май 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2023 г., до окончателното плащане. В условията на евентуалност претендира сумата в размер на 12 121,54 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2023 г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неизпълнение задължението на ответника да не възпрепятства ищеца да изпълнява задълженията си по договор за управление № *****/25.01.2022 г. за периода от 19.12.2022 г. до 27.0*****023 г.

Ищецът твърди, че с протокол от неприсъствено заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 24.01.2022 г. е бил назначен за управител на клона на дружеството в гр. Ш., като между страните е бил сключен договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г. Излага, че съгласно чл. 18, т. 1, б. д) от договора, същият се прекратявал по решение на Изпълнителния директор и Съвета на директорите, а съгласно т. 3 действието на договора се прекратявало, считано от датата на заличаване на управителя в ТР към АП. Твърди, че на заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 19.12.2022 г., обективирано в протокол № 47.2, по т. 2.1 от дневния ред е взето решение да бъде прекратен на основание чл. 18, т. 1, б. д) договор за управление *****/25.01.2022 г. и ищецът е освободен от качеството му на управител на клона на ответното дружество в гр. Ш., считано от датата на заличаване 1 на управителя в ТР. По т.2.3 от дневния ред било взето решение Изпълнителният директор да уведоми ищеца за освобождаването му и да определи временно изпълняващ длъжността до избор на нов управител, като с писмо с изх. № *********/19.12.2022 г. и заповед № **********/20.12.2022 г. ищецът бил уведомен за прекратяване на договора за възлагане на управлението, като било посочено и че същият следва да преустанови всякакви действия, извършвани от името и за сметка на клона. Сочи, че на 03.04.2023 г. сключил нов договор за възлагане на управлението № *****/03.04.2023 г. Сочи още, че в периода от 19.12.2022 г. до 27.0*****023 г. не е получавал дължимото по чл. 6, ал. 1 от договор за управление *****/25.01.2022г. основно възнаграждение, което съгласно допълнително споразумение № *******/16.05.2022 г. било в размер на 3 550 лв. за м. декември и в размер на 3 900 лв. след 01.01.2023 г., доколкото ответното дружество приело, че договорът за управление бил прекратен с вземане на решението за това на 19.12.2022 г. Счита, че има право на претендираното възнаграждение за процесния период, доколкото действието на прекратяване на договора за възлагане на управление *****/25.01.2022г. настъпвало от датата на заличаване на управителя в ТР, а не от вземане на решението на Съвета на директорите от 19.12.2022 г., и доколкото е продължил да изпълнява задълженията си на управител, като всекидневно е ходел на работа и е извършвал всички необходими действия и правомощия, вменени на управителя. Излага, че в периода от 01.02.2022 г. до 08.06.2023 г. е бил вписан в ТР като управител на ответното дружество. Излага още, че съгласно чл. 22 от договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г. и чл. 16 от договор за възлагане на управлението № *****/03.04.2023 г. ответното дружество разполагало с възможността едностранно да намали размера на възнаграждението на управителя с до 50 %, в случай че управителят не изпълни оперативни разпореждания на доверителя, както и при неизпълнение на други задължения по договора. Твърди, че въз основа на посочените разпоредби, със заповед № РД-16-15/20.02.2023 г. на ищеца е била наложена санкция в размер на 1 999,21 лв. – 50 % от уговореното по чл. 6.2. допълнително възнаграждение, за неизпълнение на следните заповеди на Изпълнителния директор, ограничаващи максималните размери на заплатите за съответните длъжности при ответника, а именно: заповед № РД-11-215/30.09.2022 г. и заповед № РД-11-451/31.10.2018 г. Твърди, че със заповед № РД-11-175/19.05.2023 г. на ищеца е била наложена санкция в размер на 1 950 лв. – 50 % от уговореното по чл.

6.1. основно месечно възнаграждение, за неизпълнение на заповед № РД-11215/30.09.2022 г. на Изпълнителния директор, ограничаваща правото на управителя на клона да назначава нови служители. Твърди, че не е бил запознат с посочените заповеди, евентуално, че доколкото клонът на предприятието бил самостоятелен работодател, то дружеството – майка не можело да ограничава работодателските правомощия на клона, изпълнявани от законния му представител, поради което счита, че има право на посочените възнаграждения. С оглед на изложеното предявява настоящите главни искове.

В условията на евентуалност предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 12 121,54 лв., представляваща обезщетение за възпрепятстване на ищеца да изпълнява задълженията си на управител по действащия между страните договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г. за периода от 19.12.2022 г. до 27.0*****023 г. Претендира и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е било налице договорно правоотношение по договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г., както и че на основание чл.

2

18, т. 1, б. „д“ от договора, правоотношението е било прекратено с решение на Изпълнителния директор и Съвета на директорите, като се твърди, че правоотношението е прекратено, считано от 19.12.2022 г. Не се оспорва и че с уведомително писмо с изх. № *********/19.12.2022 г. ищецът е уведомен за прекратяване на договора и за преустановяване на функциите му на управител. Не се оспорва още, че въз основа решение по т. 15.1.1. на Съвета на директорите, обективирано в протокол № *****/27.0*****023 г., с ищеца е бил сключен нов договор за възлагане на управлението № *****/03.04.2023 г. Твърди се, че със заповед № ********/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор е определено друго лице за временно изпълняващ длъжността управител, считано от 20.12.2022 г., като на лицето били вменени всички правомощия на освободения управител. Излага, че с нарочна молба с изх. № ********/2/21.12.2022 г. ответникът е уведомил Надзорния съвет на „**************“ АД за прекратяване на процесния договор и оттегляне правомощията на ищеца. Твърди още, че считано от 20.12.2022 г. ищецът е преустановил извършването на действия по управление на клона, същият не е пребивавал по седалището и адреса на управление на клона, като не е извършвал и никакви правни или фактически действие по управление. Излага още, че със заповед № *********/23.02.2023 г. на основание чл. 22 от договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г., на ищеца е била наложена санкция в размер на 50 % от уговореното съгласно чл. 6, ал. 2 от договора допълнително възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. През месец февруари на ищеца била начислена и сума в размер на 1999,21 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 4-то тримесечие на 2022 г. Оспорва ищецът да има право на процесните претенции, доколкото счита, че договорът за управление е бил прекратен на 19.12.2022 г. с приемане на решението на Съвета на директорите и Изпълнителния директор, както и поради обстоятелството, че през процесния период ищецът не е изпълнявал функциите на управител. По същите съображения се оспорва и евентуално предявения иск, като ответникът счита, че след като договорът за управление е бил прекратен, за него не съществува задължение да допуска ищеца да изпълнява функциите на управител. Оспорва ищецът да е изпълнявал функциите на самостоятелен работодател. Оспорват се исковите претенции и по размер. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по делото.

Предвид становището на страните съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е било налице договорно правоотношение по договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г.; че на 19.12.2022 г. на основание чл. 18, т. 1, б. „д“ от договора е взето решение от Съвета на директорите и Изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване на правоотношението; че с уведомително писмо с изх. № *********/19.12.2022 г. ищецът е бил уведомен за прекратяване на договора и за преустановяване на функциите му на управител; че на 03.04.2023 г. между страните е бил сключен нов договор за възлагане на управлението № *****/03.04.2023 г.; че със заповед № *********/23.02.2023 г. на Изпълнителния директор на основание чл. 22 от договор за възлагане на управлението *****/25.01.2022 г., на ищеца е била наложена санкция в размер на 50 % от уговореното съгласно чл. 6, ал. 2 от договора допълнително възнаграждение.

По предявените искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.чл. 286 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен между страните договор за възлагане на управление, че е изпълнил задълженията си по договора, че между страните е уговорено възнаграждение, както и размера на последното.

3

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, правоизключващите си възражения за недължимост на възнаграждение за претендирания от ищеца времеви период

По предявения евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл.280 и сл. ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за управление за процесния период, виновно неизпълнение от страна на ответника, вреди, настъпили от неизпълнението в посочения обем, съответен на претендирания размер и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Исканията на ответника с правно основание чл.192 ГПК, за задължаване на трето-неучастващо по делото лице „**************“ АД, да предостави посочената информация е основателно и следва да бъде уважено.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение да отстрани констатираните противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи дали предявява претенция за заплащане на договорно възнаграждение за м. март 2023 г., като изрично посочи и размера на претенцията, като вземе предвид, че в петитума на исковата молба не фигурира такава претенция.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2024г. от 12:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.