Определение № 1747 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1747 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501073 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №381 от 14.05.2026 г. на РС – Карнобат , постановено по частно гр.д.№904/2026 г. на същия съд , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК .

Определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. – дали е 1 налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е било подадено заявление пред РС – Карнобат против срещу Б. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *** ул. *** общ.*** обл.***, който да заплати на заявителя конкретно посочени в заявлението суми по договор за за потребителски кредит № 3114491 между Кредисимо EАД и Б. Н. В. и Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2944985 / 25.03.2024г. Представени са и договор за предоставяне на поръчителство от 25.03.2024 г. м/у Кредисимо EАД, ЕИК 175330437 и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК 203508899; договор за предоставяне на поръчителство от 25.03.2024 г. м/у АЙ ТРЪСТ ЕООД, с ЕИК 203508899 и Б. Н. В., **********, Общи условия за предоставяне на кредити, като заявителят твърди, че вземането му произтича от Paмкoв дoгoвop за пoкyпкo-продажба вземания (цесия) от 01.02.2022г. и Приложение № 1 към него oт 17.03.2025г., с който "Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлил вземането си към длъжника В. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

2

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, който от своя страна е продал и прехвърлил вземането си срещу него в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Заявителят твърди, че е цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01. 02. 2022 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Ай тръст “ ЕООД, като с подписването на 17. 03. 2025г. на Приложение № 1, на договора, вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №№ 3114491 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството кредитор. Твърди, че в договора за заем се съдържа изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и на длъжника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземането. Също така се твърди , че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника е бил уведомен за извършената продажба.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал , че въпросният договор за цесия между„Ай тръст “ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са били приложени никакви доказателства за това , че вземането от Б. Б. е било прехвърлено чрез цедиране на заявителя както и не са били приложени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това с разпореждане рег. № 1515 / 07.05.2026 г.съдът е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Ай тръст “ ЕООД към длъжника.

На 13.05. 2026 г. в КбРС е депозирана молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане. Твърди, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно. Твърди, че 3 законът не изисква представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора, а е предвидена законова възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника, чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че уведомлението до длъжника не представлява приложение към договора сключен с потребител, изисквано от закона и не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия за процесното вземане.

Изложени са и други аргументи и е цитирана съдебна практика.

Първостепенният съд е посочил ,че в настоящия случай заявителят е предявил права, които по договор принадлежат на трето лице –„Ай тръст “ ЕООД, с твърденията, че същите са му прехвърлени с договор за цесия, но не са представени каквито и да било доказателства за това. Не са представени и доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата е станало това. Затова предвид непредставянето от заявителят на посочените доказателства,съдът е преценил,че е лишен от възможността да извърши преценка дали заявителят е активно легитимиран да предяви претендираните срещу длъжника вземания в заповедното производство.

Позовавайки се на задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземането/, съдът е посочил,че на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е определение № 50079 от 20. 02. 2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864 / 2022 г., III г.о., ГК.

Поради това – че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя, съдът е счел , че не следва да издава Заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 ал.3 от ГПК и поради това е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед 4 за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Г.П.Д. , като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок.

Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника Г.Д. . В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят е представил само документ за внесената държавна такса като вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия – както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение. При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна 5 преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за изпълнение са правилни и в съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение с последиците по закон.