Решение № 401 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500678 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2235/02.02.2026 год. по рег. на СИС при РС-Варна, подадена от В. Н. Н. от с. Кичево, об. Аксаково, Варненска област – длъжник по изпълнението, срещу постановление за разноските от 29.12.2025 год. по изп. дело № 61452025 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, с което в тежест на длъжника В. Н. са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 300 лева, от които: 24 лева – авансово внесена от взискателя Прокуратурата на РБ такса за образуване на изпълнителното дело по чл. 30 от ТДТ по ГПК; 22 лева – такси по чл. 32 от ТДТ по ГПК; 54 лева – такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за разноските е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че ПРБ е държавна институция, упълномощеният юрисконсулт е държавен служител, който получава трудово възнаграждение за да си върши работата, поради което и юрисконсултското възнаграждение е непавилно, противозаконно и противоправно. Твърди се също, че размерът на приетите с постановлението разноски по изпълнението е в противоречие с чл. 73а, т. 3 от ГПК, тъй като сборът от всички разноски надвишава вземането на взискателя по изпълнителия лист от 250 лева спрямо минималната работна заплата към момента на образуване на изпълнителното дело.

Отправено е искане за отмяна на постановлението за разноските от 1

29.12.2025 год., определени в тежест на длъжника (настоящ жалбоподател) в частта относно юрисконсултското възнаграждение за взискателя, както и надвишаващите такси в изпълнителното производство.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят – ПРБ – чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение. Излага съображения.

В писмени мотиви по обжалваните действия държавният съдебен изпълнител счита жалбата на длъжника за основателна отчасти. По отношение на претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение са изложени съображения, че същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Жалбата против постановлението за разноските в частта му относно таксите по ТДТ по ГПК счита за неоснователна и настоява в тази част да остави без уважение.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 6145/2025 год. по описа на СИС прои РС-Варна е образувано въз основа на молба от 09.10.2025 год. на Прокуратурата на РБ, подадена чрез процесуален представител (юрисконсулт, надлежно упълномощен от Гл. прокурор на РБ) и приложен към нея изп. лист, с който В. Н. Н. от с. Кичево, общ. Аксаково, Варненска област, е осъден да заплати на ПРБ сумата от 250 лева. С молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал изпълнение върху имущество (активи) на длъжника, а също и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 10.10.2025 год. съдебният изпълнител е определил размер на юрисконсултско възнаграждение за взискателя от 200 лева.

По указания на съдебния изпълнител взискателят е заплатил по сметка на СИС при РС-Варна сумата от 46 лева – 24 лева такса по чл. 30 от ТДТ по ГПК и 22 лева – такса по чл. 32 от ТДТ по ГПК.

Извършени са справки относно имущественото състояние на длъжника – наличие на трудови договори, разкрити банкови сметки, изискана е справка от НАП по чл. 191 ДОПК, както и справка от АгВп относно недвижимо имущество.

ПДИ е връчена на длъжника на дата 15.12.2025 год. В поканата е посочено, че дължимите разноски по изпълнението са в размер на 300 лева, от които: 24 лева такса по чл. 30 от ТДТ по ГПК; 22 лева – такса по чл. 32 от ТДТ по ГПК; 54 лева – такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на дълга е 550 лева.

С възражение от 29.12.2025 год. длъжникът по изпълнението В. Н. е възразил срещу поканата за доброволно изпълнение и срещу общата сума от 550 лева с доводи, че е неправилна, завишена и неуточнена.

С постановление от 29.12.2025 год държавният съдебен изпълнител е определил дължимите от длъжника разноски по изпълнението в общ размер на 300 лева, от които: 24 лева такса по чл. 30 от ТДТ по ГПК; 22 лева – такса по чл. 32 от ТДТ по ГПК; 54 лева – такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК и 200 лева – 2 юрисконсултско възнаграждение.

При тези данни съдът намира, че постановлението за разноски в частта му относно размера на приетото от съдебния изпълнител юрисконсултско възнаграждение за взискателя е незаконосъобразно. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която наредба препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лева, т. е., определеното от събения изпълнител юрисконсултско възнаграждение за взискателя за изпълителното производство е в нарушение на цитираната разпоредба и същото следва да бъде намалено на 150 лева (76, 69 евро).

По отншение на постановлението на разноските в частта му относно таксите по ТДТССГПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 30 от ТДТССГПК (редакция преди ДВ, бр. 18/2026 год.) за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лева (10,23 евро); според чл. 32 от цитираната тарифа за извършване на справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв., а в чл. 53 са установени размерите на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане в зависимост от размера на събраната сума.

Съгласно чл. 73а, ал. 1 от ГПК с борът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер: 1. до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата; 2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата; 3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата; 4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата; 5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата; 6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.

В случая размерът на определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, включващи сбора от всички такси (прости и пропорционални) е 100 лева. Дългът на длъжника по изпълнителния лист е 250 лева, а МРЗ за страната за 2025 год. е 1077 лева, т. е., дългът е 23, 21 % от МРЗ. От изложеното е видно, че сборът от таксите по изпълнението към датата на издаване на обжалваното постановление за разноските, който сбор, както се посочи по – горе, е 100 лева, не надвишава 50 % от МРЗ - чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК, приложима в настоящия случай. Нещо повече – сборът от таксите по изпълнението е по – нисък дори и от 10 на сто от МРЗ за страната, при установен минимум в хипотезата на чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК от 30 на сто от МРЗ.

По тези съображения жалбата против постановлението на разноските в частта му относно таксите по ТДТССГПК е неоснователна и в тази част следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата вх. № 2235/02.02.2026 год. по рег. на СИС при РС-Варна, подадена от В. Н. Н. от с. Кичево, общ. Аксаково, Варненска област – длъжник по изпълнението, Постановление за разноските от 29.12.2025 год. по изп. дело № 6145/2025 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която в тежест на длъжника по изпълнението са определени разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение за взискателя, ЗА РАЗЛИКАТА НАД 150 ЛЕВА (76, 69 евро) до определения от съдебния изпълнител размер от 200 лева (102, 25 евро);

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 2235/02.02.2026 год. по рег. на СИС при РС-Варна, подадена от В. Н. Н. от с. Кичево, общ. Аксаково, Варненска област – длъжник по изпълнението, срещу Постановление за разноските от 29.12.2025 год. по изп. дело № 61452025 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която в тежест на длъжника В. Н. Н. са определени разноски по изпълнението в размер на 100 лева, включващи: 24 лева (12, 27 евро) – авансово внесена от взискателя Прокуратурата на РБ такса за образуване на изпълнителното дело по чл. 30 от ТДТССГПК; 22 лева (11, 24 евро) – такси по чл. 32 от ТДТССГПК и 54 лева (27, 60 евро) – такса по чл. 53 от ТДТССГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на държавния съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4