Решение № 8414 от 10.12.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр.София,10.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети декември

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл.с-я

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

Като изслуша докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 15215 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Ф./длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от

23.10.2019 г. за разноски, постановено по изп.дело № 20199240401269, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ГФ относно определяне като размер на адв.възнаграждение 200 лв.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че СИ уважил частично възражението на ГФ по чл.78, ал.5 ГПК като намалил адв.възнаграждение до сумата от 777,42 лв., а оставил без уважение възражението за намаляване на същото до размера от сумата от 200 лв.

Твърди се, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Следователно не била налице фактическа и правна сложност на делото; цитира съдебна практика на СГС.Освен това следвало да се има предвид, че ГФ е ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност, поради което не се налагало да бъде проучвано наличното му имущество.

Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 777,42 лв., както е приел СИ.

Прави се евентуално искане, ако се уважи възражението по чл.78, ал.5 ГПК, да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.

С жалбата се претендират разноски – държавна такса - 25 лв. , авансови такси за администриране на жалбата и юриск.възнаграждение като самата жалба представлява списък по чл.80 ГПК.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя като били отчетени извършените от пълномощника на взискателя действия, вкл. пълното проучване на имуществото на длъжника. Следвало да се има предвид и, че адв.Б.била регистрирана по ЗДДС.

По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ не излага мотиви.

Взискателят П.Г.П.не изразява становище по жалбата. Не се претендират разноски пред настоящата инстанция.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на 04.11.2019 г.

Жалбата е подадена на 05.11.2019 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 24.09. 2019 г. за събиране на сумата в размер на 10 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ, ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното плащане, както и 7915,19 лв.- обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното плащане.

Претендирани са и разноски, вкл. адв.възнаграждение по чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., което да бъде присъдено ведно с

ДДС като са ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС. В договора за процесуално представителство е посочена разпоредбата на чл.38, ал.1,т.2 от