Решение № 41 от 16.03.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ **1 гр. Луковит, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА П. ДИМИТРОВА-П. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 2025**320100807 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод искова молба от „К." ЕАД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR] представлявано от изпълнителния директор И.К., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Д. П., против Н. Ф. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], с която се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена Заповед за парично изпълнение по чл. **10 ГПК по ч. гр. д. № **3**/2025г. по описа на Районен съд – Луковит, за следните суми: 626**,96 лева – главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 1329,10 лева – договорна лихва за периода 01.10.202**г. до 09.05.2025г. и 65,03 лева – наказателна лихва за периода 01.11.202**г. до 09.05.2025г. Искът е с правна квалификация чл. **22, вр. с чл. **15 ГПК, вр. чл. 2**0, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.202**г. между страните е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) Договор за потребителски кредит № 3010035/15.07.202**г., по силата на който „К." ЕАД, е предоставило на Н. Ф. Н., ЕГН ********** кредит в размер на 6789,08 лева.

Излагат се данни, че след усвояване на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимите шест погасителни вноски по договора за потребителски кредит, което съгласно Раздел Х, чл. 3.1 от ОУ, неразделна част от договора за кредит е основание за обявяване на договора за кредит за предсрочно изисквуем. В изпълнение на чл. 12 от раздел ІV на ОУ кредитът бил обявен за предсрочно изисквуем от „К.“ посредством изпращане на имейл на посоченият в договора за кредит от ответника негов електронен адрес за кореспонденция, на 09.05.2025г.

Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника Дрежуството е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. **10 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № **3**/2025г. по описа на Районен съд – Луковит. На 0**.09.2025г. на Дружеството е връчено разпореждане, с което е уведомено, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. **3**/2025г. по описа на Районен съд – Луковит е депозирано възражение от страна на длъжника. В тази връзка съдът е указал на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за 1 установяване на вземането си. Предвид на изложеното е подадена исковата молба.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства: Разпечатка на изпратено до ответника електронно съобщение, с което на 15.07.202**г. „К.“ ЕАД е предоставило на лицето подписания на същата дата договор за кредит № 3010035/15.07.202**г.; Приложение № 1 към него, приложимите ОУ, както и СЕФ; Договор за кредит № 3010035/15.07.202**г., ведно с Приложение № 1, съдържащо погасителен план, СЕФ, приложени ОУ; Разпечатка на изпратеното от „К.“ ЕАД съобщение на 09.05.2025г. на ответника за обявяване на кредит № 3010035/15.07.202**г. за предсрочно изисквуем.

Отправено е доказателствено искане към образуваното въз основа на настоящата искова молба гражданско дело, да бъде приложено ч. гр. д. № 196/2025 г. на Районен съд гр. Луковит. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Претендират се сторените в производството разноски, както и в заповедното.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явява и не изпраща свой пълномощник в първото заседание по делото. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца, чрез депозирано становище направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като прие, че са налице предпоставките за това:

На първо място, ответникът в предоставения по чл. 131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място – налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по настоящето производство, а също така и на осн. т.12 от ТР № ** от 18.06.201**г. по т. д. № **/2013г. на ОСГК на ВКС и сторените в заповедното производство разноски. Доколкото в исковата молба не се претендират разноски за ДТ в настоящото производство, а само за юрисконсултско възнаграждание, то такава не следва да се присъжда. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за ДТ в размер на 78,32 евро /153,18 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро /50,00 лева/ и сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18**,07 евро /360,00 лева/, или всичко в размер на 287,95 евро /563,18 лева/.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Ф. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване: [заличен адрес по GDPR], че съществуват вземанията на ищеца „К." ЕАД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление:

[заличен адрес по GDPR] представлявано от изпълнителния директор И.К., за които е 2 издадена Заповед за парично изпълнение по чл. **10 ГПК по ч. гр. д. № **3**/2025г. по описа на Районен съд – Луковит, за следните суми: 626**,96 лева – главница по Договор за кредит № 3010035 от 15.07.202**г., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 1329,10 лева – договорна лихва за периода 01.10.202**г. до 09.05.2025г. и 65,03 лева – наказателна лихва за периода 01.11.202**г. до 09.05.2025г.

ОСЪЖДА ответника Н. Ф. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване: [заличен адрес по GDPR], на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от Тълкувателно решение № ** от 18.06.201** г. по т.д. № **/2013 г. на ОСГК на ВКС, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „К." ЕАД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR] представлявано от изпълнителния директор И.К. направените разноски, както следва: в заповедното производство – за държавна такса в размер на 78,32 евро (153,18 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро (50,00 лева); в настоящото производство – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18**,07 евро (360,00 лева), или общо 287,95 евро (563,18 лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 2**0 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3