Определение № 5619 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5619 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110100057 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 4 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата Р. Б. С. твърди, че с ответника е сключила Договор за потребителски кредит № 40014807051/16.01.2023 г. за отпускане н акредит в размер на 4 000 лв. и сума за връщане в размер на 7 012,20 лв. за срок 36 вноски, като наред с това договорът предвиждал заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – „Фаст“ (1600 лв.) и „Флекси“ (2800 лв.), разсрочени в 36 вноски, т.е. общо дължимата сума по тезидопълнителни услуги е 4 400 лв. Поддържа, че уговорките за тези пакети са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като заобикалящи/нарушаващи императивни норми на ЗПК (чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК), както и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП (вкл. т. 5 – необосновано високо обезщетение/възнаграждение). Развити са доводи, че допълнителните услуги по естеството си представлявали такси/комисионни за усвояване и управление на кредита, които законът забранявал да се изискват (чл. 10а, ал. 2 ЗПК), а в добавка водели до заобикаляне на лимита на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото са част от „общите разходи по кредита“ и следвало да бъдат включени в ГПР. Твърди, че кредиторът реално не поемал насрещно конкретно задължение (например „улеснена процедура“ за допълнителни средства зависи от ново съгласие и не е гарантирана услуга), докато потребителят заплащал възнаграждения близки по размер до главницата, което водело до значителна нееквивалентност на престациите и неоснователно обогатяване. Поддържа се, че това е заблуждаваща търговска практика при непосочване/неотразяване на действителния ГПР и компонентите му, включително с позоваване на дело C-453/10.

Въз основа на изложеното се иска съдът да прогласи нищожността на клаузите за „Фаст“ и „Флекси“ в процесния договор. Претендират се разноски.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД признава по основание предявения установителен иск относно клаузите в Договора за потребителски кредит № 40014807051, които предвиждат заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, и моли да се постанови решение при признание на иска по чл. 237 ГПК . Настоява да не се възлагат 1 разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което иска приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК – разноските да останат върху ищцата. Евентуално, ако съдът присъди разноски срещу ответника, се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004, с доводи, че делото не е фактически и правно сложно, исковата молба е бланкетна (по твърдение на ответника) и производството след признанието се очаква да приключи в едно заседание; предлага се конкретно възнаграждение 200 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 24.02.2026 г. от 13.20 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на препис от настоящето определение.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на описаните в исковата молба суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на договора за потребителски кредит със съдържанието в него.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2