Определение № 183 от 21.02.2018, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

183

21.02.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Симеон Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 362 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Пауерскрийн - България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя Данчо Гюров Гюров, с посочен съдебен адрес *** – адв. И.С.И. *** против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес *** – адв. Т.И. ***, за осъждането му да заплати на дружеството общо

64 696.80 лв., включваща следните суми: 37 000 лв., представляващи стойността на неотчетени средства, изтеглени от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество от банковата сметка на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 12 573.10 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта собственост на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД по сметка 4991, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 15 123.70 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждането исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В предоставения срок по закон, ответникът е депозирал писмен отговор.

Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.

Същата е изпратена на ответника с оглед възможността за подаване на допълнителен отговор. Такъв е подаден в законовия срок.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.

Претенцията е предявена съобразно правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването ѝ. С оглед на горното, претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК. Проект за доклад: Ищецът твърди, че ответника е бил управител на „Пауерскрийн - България“ ООД (с вписване 20141003163337 с променена правно-организационна форма ЕООД) от 10.12.2008 г., на която дата с решение на Общото събрание Г.К.К. е приет за съдружник, като от този момент дружеството се е представлявало от тримата съдружници поотделно - Данчо Гюров Гюров (притежаващ 55% от дружествения капитал), Николай Донев Маринов (притежаващ 35% от дружествения капитал) и Г.К.К. (притежаващ 10% от дружествения капитал). Заявява, че в периода от 2008 г. до 2013 г. съдружникът и управител Данчо Гюров Гюров е живял извън територията на страната. След завръщането му в края на 2013 г. същият установил, че другите двама управители са регистрирали фирми на свое име със същата дейност като дружеството, използвали са парични средства на дружеството за лични цели, сключвали са договори за заем без негово знание, като средствата не са възстановени и др.

Поради тези причини на проведеното извънредно Общо събрание от 27.01.2014 г., съдружникът Г.К.К. е освободен от длъжността „управител“ на дружеството, без да бъде освободен от отговорност. Ищецът уточнява, че след извършена справка в счетоводството на дружеството, както и при изготвяне на ГФО за 2013 г. се установява, че в аналитичните обороти на сметка 422 – „подотчетни лица“ за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2014 г. ответникът има за възстановяване сумата в размер на 93 668.06 лв., представляваща стойността на използвани парични средства по банкова сметка ***, без да бъдат отчетени. Твърди се, че на 10.05.2014 г. на Г.К.К. е връчена нотариална покана, с която му се предявяват дължимите суми и му се предоставя едномесечен срок от получаването й да представи писмен отчет или да върне обратно неправомерно усвоените парични средства. Ищецът допълва, че до момента нито е получен отчет, нито паричните средства са възстановени.

Ищецът представя протокол от извънредно проведено Общо събрание от 20.07.2017 г., на което е взето решение за предявяване на иск срещу Г.К.К., като уточнява, че поради изтекла погасителна давност за някои от сумите, исковата претенция се поддържа за сумата в размер на 49 573.10 лв. за периода 01.08.2012 г. – 28.04.2014 г. Освен исковата сума от 49 573.10 лв., се иска присъждане на законна лихва за забава в размер на 15 123.70 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г. Ищецът представя и прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на дадени с разпореждане № 2229/02.08.2017 г. указания, ищецът е депозирал уточняваща молба с вх. № 12008/21.08.2017 г., в която конкретизира претенциите по размер и представя справка съобразно изискването на чл. 366 от ГПК.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва. Ответникът излага становище по редовността на исковата молба, като счита същата за нередовна поради непрецизно и общо формулирани искови претенции. Според ответника, всяка една от претендираните суми сама по себе си представлява сбор от суми, които ищецът твърди, че са теглени, респективно ползвани с кредитна карта на различни дати. Поради това счита, че е необходимо ищецът да уточни как и от какви суми е формирана всяка една от исковите му претенции, да уточни датите на теглене, респективно на ползване на сумите по кредитна карта, както и да изясни начина на изчисление на претендираната лихва за забава. Не възразява по допустимостта на иска.

Прави се искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за спиране на производството до произнасяне на ВКС по т.д. № 1504/2016 г., ТК, I-во ТО, до приключване на спора – предмет на посоченото дело, с влязъл в сила акт. Ответникът уточнява, че т.д. № 1504/2016 г. по описа на ВКС е образувано по повод касационна жалба срещу решение на Апелативен съд – София по т.д. № 4839/2015 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски съд по т.д. № 3405/2014 г. в частта, с която е отменено решение на общото събрание на „Пауерскрийн-България“ ООД, проведено на 22.05.2014 г. по т. 1 – „Приемане на годишния финансов отчет (ГФО) на „Пауерскрийн - България“ ООД за 2013 г.“. Според ответника, изходът от посоченото дело е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело поради невярно преосчетоводяване на паричните средства за минали години, залегнало и в ГФО за 2013 г., като посочва, че това обстоятелство е установено от извършената по т.д. № 3405/2014 г. по описа на Софийски градски съд тройна съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, че претендираните суми се извеждат от представената от ищеца сметка 422 „Подотчетни лица“, а същата е залегнала и в оспорения по горецитираното дело ГФО, с оглед на което и решението на съда е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.

По основателността на исковите претенции, на първо място ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която за вземания за обезщетения от неизпълнен договор за възлагане на управлението на юридическо лице - търговец, заявени по реда на чл. 145 от ТЗ, е приложим давностния срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, който започва да тече от датата на освобождаване на управителя. Уточнява, че е заличен като управител на дружеството на 05.02.2014 г., а исковата молба е депозирана в съда на 31.07.2017 г., т.е. след изтичане на 3-годишния давностен срок. В контекста на изложеното и на основание чл. 119 от ЗЗД, ответникът счита за погасено по давност и претендираното акцесорно вземане за лихва. Ответникът оспорва изцяло основателността на иска, както и размера на претендираните суми, като твърди, че за времето на управлението му е изпълнявал точно задълженията си на управител, не е задържал или ползвал за лични нужди дружествени средства, които да са останали неотчетени. Твърди, че за всички извършени от него операции с парични средства на дружеството се е отчитал и отношенията му с последното са изцяло уредени. Ответникът подробно уточнява реда, по който управителите са отчитали на дружеството разходваните от тях средства, за наличието на каси за съхранение на парични средства и начина, по който се е следяло движението по тях, както и за воденето на т.нар. подсметки към счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“ за всички съдружници и служители на дружеството. Ответникът посочва, че за разлика от годишните финансови отчети за периода от 2009 г. до 2012 г., неоспорени и приети от общото събрание с единодушие, годишният финансов отчет за 2013 г. е предмет на спорове между съдружниците видно от приложения протокол за проведено общо събрание от 22.05.2014 г. От съдържанието на същия се установява, че отчетът е приет единствено с гласовете на мажоритарния собственик Данчо Гюров Гюров, като обявяването му в търговския регистър е спряно предвид висящността на образуваното пред Софийски градски съд дело.

Ответникът заявява, че на 03.09.2014 г. е бил неправомерно изключен като съдружник в дружеството, като решението за изключването му е отменено по съдебен ред с решение № 425/29.02.2016 г. по описа на

Софийски градски съд. Това обстоятелство обаче все още не е заявено за вписване в търговския регистър от управителя на дружеството. Ответникът твърди, че след като са изключени като съдружници заедно със съдружника Николай Донев Маринов, оставащият Данчо Гюров, в качеството си на едноличен собственик на капитала, е приел опорочен ГФО за 2013 г., в който без основание са били преосчетоводени суми, с цел вменяване парични задължения на подотчетните лица. Допълва, че представените от ищеца справки по сметка 422 и съдържащата се в тях информация са неверни и в пълно противоречие с публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети за същите периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., и от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Представя в табличен вид сравнителен анализ на същите, като заявява, че се забелязват несъответствия и разлики в салдата. Твърди, че в ГФО за 2013 г. са налице съществени противоречия в сравнителните данни от ГФО за 2012 г. Според ответника е извършено преосчетоводяване за минали периоди: 2012 г., 2011 г. и 2010 г., като сумите, осчетоводени като пари на каса /парични средства в лева/ за посочените години, са били преосчетоводени като суми в подотчетни лица.

Ответникът представя писмо от Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори във връзка с подаден сигнал за допуснати пропуски при одитирането на ГФО за 2013 г. Твърди, че Комисията е стигнала до заключението за редица пропуски и несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски стандарти, допуснати от новоизбрания от ищеца одитор - „Одитори и Ко“ ООД за одитиране на ГФО 2013 г. Според него, представените от ищеца 4 броя справки не доказват причинени от него вреди на дружеството на посочените основания и в посочените размери.

Ответникът заявява, че представената от ищеца справка за състояние по сметка 422-Подотчетни лица е невярна, изготвена за целите на настоящото производство и не отразява пълно и вярно удържаните му през годините суми от дружеството.

Посочва, че именно чрез тези удръжки е върнал на последното всички суми, евентуално ползвани от него чрез разплащания с кредитна карта на дружеството. В подкрепа на това свое твърдение ответникът представя електронна справка за осигурителния доход за социално осигуряване от НАП и електронна справка от Първа инвестиционна банка за движенията по разплащателна сметка с титуляр Г.К.К., и двете справки обхващащи процесния период, от които било видно, че дружеството му е удържало от полагащото се месечно възнаграждение суми в общ размер на 26 574.35 лева. Ответникът заявява, че тази информация умишлено липсва в представената от ищеца справка, а посочената като удържана сума е само в размер на 837,94 лв. Поради тези съображения счита за изцяло неоснователна претенцията на ищеца за сумата от 12 573.10 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта на „Пауерскрийн-България“ ООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.