Определение № 39218 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39218 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110103587 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищцата И. И. А. срещу ответника „В.“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че Договор за паричен заем № ***************** г. между страните не ги обвързва поради противоречие със закона – липса на реквизит – неправилно е посочен годишният процент на разходите.

Ищцата твърди, че на 12.08.2025 г. сключила с ответника „В.“ АД описания в предходния абзац договор, по който получила потребителски кредит от 2300 лева, които следвало да върне на 26 двуседмични равни парични вноски с лихва 57,97 %, като в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 57,97 %. Поддържа се, че макар и в текста на договора да било записано друго, в приложения погасителен план поради допълнителни услуги било посочено, че вноската е 192,35 лева. Поддържа се, че е налице скрито оскъпяване на договора, които са свързани с такси за експресно разглеждане на искане за заем и такса за „предварителна индивидуална оферта“. Така сумата за плащане нараства с 2111,72 лева. Това заобикаляло правилата за максимално допустим размер на годишния процент на разходите и поради това договорът е с неправилно посочен ГПР и бил нищожен на това основание. Иска се признаване на нищожността на договора.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „В.“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, нередовен и неоснователен. Прави се възражение, че вземането било прехвърлено на трето лице – „А.“ ЕАД, на 28.11.2025 г. и ответникът нямал вече права и задължения по договора за кредит, а и имало злоупотреба с право. Не били ясни обстоятелствата, на които се основава искът и не бил посочен представителят на ответника. По същество се поддържа, че годишния процент на разходите бил правилно определен и не включвал такси, защото по решение на административен съд не представлявало нелоялна търговска практика 1 ответникът да не включва таксите си в основния текст на договорите. Ищцата се била съгласила с допълнителните услуги и да ги плаща. Иска се отхвърляне на иска. Възразява се срещу правото на ищцата да ползва безплатна правна защита. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от представителя на ищцата.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 21 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитИ. на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между ищцата и ответника на 12.08.2025 г. е сключен Договор за паричен заем № ***************** г., по който ищцата е получила от ответника 2300 лева със задължение да ги върне на 26 двуседмични вноски, като е посочен ГПР от 57,97 % в текста на договора, а в погасителния план е посочена такса от 192,35 лева.

Делото не е в кръга на тези по чл. 140а, ал. 1 ГПК е сред тези, и които съдът не може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Възражението за недопустимост на иска е очевидно неоснователно – съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз – т. 2 от диспозитИ. на Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, национална съдебна практика (като цитираната от ответника), която не допуска предявяване на установителни искове за нищожност на договор за кредит поради предявен осъдителен иск за събиране на недължимо платеното, противоречи на правото на Съюза. Установителен иск за недействителност на потребителски договор е и самостоятелно допустим. Обстоятелството, че вземането на ищеца е прехвърлено, не прекратява интереса от водене на иска, тъй като цедентът остава страна по договора, който е сключил, и запазва задълженията си по него, а се прехвърлят само неговите вземания, при това по производен начин съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД – поради това е налице интерес от иск срещу всеки прехвърлител на едно вземане по договор до погасяването му. Твърденията за злоупотреба с процесуални права не изключват правото на иск на ищцата, а единствено възможността да получи разноски, която съдът ще разгледа с крайния си акт – дори и да не възникне право на разноски обаче, за ищцата има право на иск.

Исковата молба не е нередовна – посочени са всички обстоятелства, на които се основава иска – какъв е договорът, как са извършени изчисленията и защо не са верни, а при ответник – юридическо лице, което е вписано в търговския регистър, съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ посочването на 2 идентификационен код е достатъчно съдът служебно да провери данните на ответника.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 3587 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11 ноември 2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез ЕПЕП.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване за установено, че страните не са обвързани от договор поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен ГПР, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 21 ЗПКр.

Този иск се разглежда, ако се установи договор между страните, и се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор за кредит, по който са определени разходи, и посоченият в договора за кредит ГПР, като се вземат предвид всички разходи, не отговаря на законовите изисквания за изчисляването му. Ответникът прави възражение по чл. 38 ЗАдв, че ищцата не е материално затруднена.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищцата и ответника на 12.08.2025 г. е сключен Договор за паричен заем № ***************** г., по който ищцата е получила от ответника 2300 лева със задължение да ги върне на 26 двуседмични вноски, като е посочен ГПР от 57,97 % в текста на договора, а в погасителния план е посочена такса от 192,35 лева.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: имуществени активи на ищцата, които не я правят материално затруднена.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за: имущественото състояние на ищцата.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

3

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – И. И. А., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, или ако променят заявения по делото електронен адрес или той престане да работи, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4