Решение № 236 от 11.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501640 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 3025/09.05.2023г. от Д. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.В.“, ***, чрез адв. Р. И. от ВАК, срещу решение № 98 от 24.04.2023г., постановено по гр. дело № 1045/2022г. на Районен съд - Провадия, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу М. Й. И., ЕГН ********** от в гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Я.С.“ *** и П. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „З.“ ***, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД вр. чл.17 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяване нищожността на сключения между двамата ответници договор за наем от 19.10.2021г. по отношение на 1/3 ид.ч. от земеделски имоти, находящи се в землището на с. Равна, общ.

Провадия, иска с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД по отношение на чл.3 от същия договор за наем и искането по чл.537, ал. 2 от ГПК.

Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва правните изводи на първонстанционния съд, като поддържа изложените в исковата й молба доводи. Счита, че районният съд не е извършил преценка на фактическата обстановка, на представените доказателства в съвкупност, на изявленията на страните и е взел под внимание представения анекс, който бил изготвен с оглед процеса. Моли да се отмени обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни по жалбата.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия Б. излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира атакуваното решение за допустимо, законосъобразно и мотивирано.

Отправено е искане за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Провадия е образувано по предявени обективно евентуално съединени искове от Д. К. Р. срещу М. Й. И. и П. Б. Б. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че притежава в съсобственост с Н.К.И. и с първата ответница М. Й. И., земеделски земи, на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател К.Н.И., находящи се в землището на с. Равна, общ. Провадия, обл. Варна, а именно:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-710/16.11.2017г. на Изп.Директор на АГКК, местност Кайнаците, с площ от 5 800 кв.м., трайно предназначение на територията- нива, категория 10, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ***, ***;

2. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, местност Колуташ, с площ от 3 860 кв.м., трайно предназначение на територията- нива, категория 6, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ***, ***;

3. 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, местност Колуташ, с площ от 2 926 кв.м., трайно предназначение на територията- нива, категория 6, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ***, *** ;

4. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, местност Равненски герен, с площ по скица от 5 456 кв.м., трайно предназначение на териториятанива, категория 3, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ***, ***;

5. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, местност Кайнаците, с площ по скица от 15 061 кв.м., трайно предназначение на територията- нива, категория 4, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ****, ***;

6. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, местност Над храстето, с площ от 634 кв.м., трайно предназначение на територията- лозе, 2 категория 5, при граници, ПИ с идентификатори: ***, ***, ***.

Твърди се, че ищцата и брат , като собственици на повече от 50 %, на описаните имоти, сключили с „БД Агри“ ЕООД договор за аренда на два от процесните имоти, а именно: ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. При вписване на договора в СВ при РС- Провадия, ищцата разбрала, че месец по - рано има вписан договор за наем, акт № 53, том VI, дв. вх. № 3968 от 26.10.2021г., сключен между М. Й. И., като наемодател, и П. Б. Б., като наемател. Договорът за наем е със срок от 10 години, при 20 лева наемно плащане за декар за стопанска година, за целия период на договора.

Ищцата сочи, че средното рентно плащане за стопанската 2022-2023 година за ползване на земеделски земи в землището на село Равна е в размер на 47 лв.

Счита, че макар процесният договор да е именуван „Договор за наем“, по същество се касае за аренден договор. Договорът е с предмет земеделска земя, отговаряща на изискването на чл. 1, ал. 3 от ЗАЗ, със срок над пет стопански години, с нотариална заверка на подписите на страните и вписано в Служба по вписванията - гр. Провадия. Твърди, че сключеният между ответниците договор за наем прикрива договор за аренда, поради което е нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, съответно следва да се приложат разпоредбите на прикрития договор за аренда. Този договор бил непротивопоставим спрямо договора, сключен между ищцата, брат й и „БД Агри" ЕООД, тъй като те притежавали повече от 50 % от съсобствеността и следвало да се даде превес на сключения от тях договор.

Счита, че прикритият договор за аренда също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като уговорената в него цена противоречи на добрите нрави, като сключен при неизгодни условия съобразно средностатистическите данни за района при занижено договорно арендно плащане повече от два пъти.

Намира за нищожна и клаузата, в която е уговорен срок на договора от 10 години. Ответницата е сключила договора без съгласието на останалите съсобственици, поради което е имала право да сключи договора за срок от 3 години. Иска и да се заличи вписването на договора за наем.

С уточняваща молба настоява първите два иска за нищожност да бъдат разгледани кумулативно, а третия в евентуалност, както и нищожността на процесния договор да бъде обявена по отношение на притежаваните от нея идеални части от недвижимите имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. И., в който изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявените искове. Твърди, че е подписала пълномощно за продажба на земеделски земи и е получила сумата от 5000 лв. В пълномощното не било описано нито земите, които ще се продават, нито продажната цена. Твърди, че е със силно намалено зрение и поради тази причина не е прочела текста на пълномощното, което подписва. Не била съгласна, че има сключен договор за наем на процесните земеделски земи, не била съгласна с условията му и не е имала воля да отдава под наем описаните земи. Намира договора за нищожен 3 и моли за решение в този смисъл.

В съдебно заседание ответникът П. Б. излага, че сключеният договор е за наем, а не за аренда, както и че срокът на действие на договора е коригиран на 3 години. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените договор за доброволна делба вписан под № 8, т. I, вх.рег. 13 от 13.01.2000 г. и договор за доброволна делба вписан под № 48, т.

IV, вх.рег. 1218 от 29.10.1999 г. се установява правото, че К.Н.И. е придобил правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. Равна, общ.

Провадия, подробно описани в исковата молба.

От удостоверение за наследници изх. № 028/08.09.2022г. е видно, че К.Н.И. е починал на 17.09.2005г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си М. Й. И. и децата си Д. К. Р. и Н.К.И..

От пълномощно с рег. № 1932/01.09.2021г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието на нотариус С. Ж. е видно, че М. И. е упълномощила П.Л. и Д.Д. относно подготовка на документи и разпореждане с процесните недвижими имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18710/16.11.2017г на Изп.Директор на АГКК, както и с имот с идентификатор ***. В пълномощното има дадени права за сключване или прекратяване на договори за наем и аренда на процесните земи, за получаване на аренди и наеми по тях.

От договор за наем вписан под № 53, т. VI, вх.рег. № 3972/2021г. и анекс към него, вписан под № 29, т. II вх.рег. № 807/02.03.2023г., се установява, че на 19.10.2021г. ответницата И., действаща чрез пълномощника си П.Л., е отдала под наем на П. Б. Б. земеделска земя, находяща се в землището на с. Равна с обща площ от 34,399 дка, включваща имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, за срок от три стопански години, считано от 01.10.2022г. до 01.10.2025г., при 20 лева наемно плащане за декар за стопанска година, за целия период на договора. Договорът е с нотариална заверка на подписите на пълномощника и наемателя и е вписан в СВ Провадия вх. рег. № 3972/26.10.2022г., акт № 53, том 6, дело № 1161.

От договор за аренда вписан под № 153, т. VI, 3 вх.рег. № 4228/2021г. се установява, че на 08.11.2021г. е сключен договор за аренда на земеделски земи между Д. Р. и Николай Иванов, действащ чрез пълномощника си Д. Р., с „БД Агри" ЕООД, по силата на който са отдадени под аренда два от процесните недвижими имота, а именно с идентификатор *** и с идентификатор ***. Срокът на договора е 5 стопански години от 01.10.2022г. до 30.09.2027г. при плащане в пари или в натура. При заявено плащане в пари то е в размер на 55 лева на дка за стопанска 2022/2023г.

Според списък на землищата на територията на община Провадия с 4 определено средно годишно рентно плащане, одобрен от директора на ОД „Земеделие“, това за ползване на земеделски земи за стопанската 2022-2023г. за землището на с.Равна, където се намират процесните земи, е в размер на 47 лева за дка.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, но е недопустимо в частта, в която първоинстанционния съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.

537, ал. 2 от ГПК. Такова искане не е предявено, а и да беше, то същото би било несъвместимо с предмета на предявените искове. В случая спорният предмет е облигационно правоотношение между двамата ответници, обективирано в писмен договор за наем на земеделски земи, а не до издаден охранителен акт, който да засяга правата на ищцата. В петитума на исковата молба е посочено единствено, че ищцата желае да бъде заличено вписването на оспорения договор за наем, по което искане, обаче, съдът не е компетентен да се произнася. Такова искане следва да бъде отнесено до съдията по вписванията, при наличието на законовите основания за заличаване на вписването на процесния договор.