Решение № 539 от 27.07.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210100224 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „С. Г. Г***, със седалище и адрес на управление в гр. С******, ул. „Р*******, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК:

*****, представлявано от законния представител Ю. Б. Ц., чрез пълномощник адв. Н. Д. М., Ш с адрес за призоваване и връчване на съобщенията: гр. С., ул. „Р*** К****“ № ** преупълномощена от Адвокатско дружество „М*******“, БУЛСТАТ:******, с която срещу Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****, ж.к.“А****, в качеството й на дарител и А.

Д. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*****, ж.к.“А******, в качеството й на дарен, чрез законния й представител: В. Б. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ж.к.“А ******“, ******е предявен иск - за обявяване за недействителен спрямо “С.Г. Г“ на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение, вписан в СВ - гр. Благоевград с вх. peг. № 4888/23.10.2017 г., дв. вх. peг. № 4850/23.10.2017 г., акт 88, том 16, имотна партида 38439 и съгласно същата безвъзмездна сделка Г. К. е дарила на А. П. следния недвижим имот: Жилище, Апартамент, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. Б*******, п.к. 2700, ж.к. "А******, *******; самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор ***; предназначение на СО - жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 60.41 кв. м., прилежащи части - ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 3,08 кв.м. и 2.4144 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***; под обекта:

***; над обекта: ***; а съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с вх. peг. № 3565/29.12.2004 г., като акт № 167, том 12, дело № 2959/2004 г. на СВ-гр. Благоевград, представлява АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.

Б******* ж.к. "А*******", на **** в блок № 3****“, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 60.41 кв.м., ведно с избено помещение с полезна площ от 3.08 кв.м., както и 2.4144 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: апартамент № 7 и апартамент № 9 - правно основание чл.135 ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

1

Твърди се от ищеца, че на 19.06.2008г. в Благоевград между „Юробанк и Еф Джи“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ като заемодател и ответника Г. К. като кредитополучател е сключен договор за кредит № HL38631, обезпечен с договорна ипотека на недвижими имоти. Сочи се, че ипотеката е вписана с № от входящ peг. 16/20.06.2008 г., дв. вх. peг. № 2479/20.06.2008г., том:3, акт:31 на Служба по вписванията - гр. Благоевград, подновена в Служба по вписванията - гр. Благоевград с вписване вх. peг. № 2704/14.06.2018г., дв. вх. peг.

№ 2669/14.06.2018г., акт 242, том 2. Сочи се, че поради значително просрочие банката е подала осъдителен иск, който е уважен и след влизане в сила на съдебното решение по него е издаден изпълнителен лист по т.д. № 52/2016 г. по описа на ОС-Благоевград за сумите: главница от 101 536,74 швейцарски франка, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска - 25.02.2016 г., до изплащането на главницата, лихва от 14 024,33 швейцарски франка, дължима за периода от 10.05.2014 г. до 16.02.2016 г., такси по кредита от 445,60 швейцарски франка, дължими за периода от 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г., застраховки от 219,47 швейцарски франка, касаещи периода от 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г., и разноски за нотариални такси от 222 лв., както и направените по делото разноски - 22 965,11 лв. След снабдяване с изпълнителен лист се изтъква, че банката е образувала изпълнително дело № 10/2017г. при ЧСИ Виолина Тозева, по което лично на длъжника е надлежно връчена Покана за доброволно изпълнение на 27.09.2017 г.

Твърди се, че на 23.10.2017г. длъжникът Г. К. е сключила с внучка си А. Д. П. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение, вписан в СВ - гр. Благоевград с вх. peг.

№ 4888/23.10.2017 г., дв. вх. peг. № 4850/23.10.2017 г, акт 88, том 16, имотна партида 38439 и съгласно същата безвъзмездна сделка Г. К. прехвърля на А. П. описания по – горе недвижим имот.

Излага се в исковата молба, че на 21.12.2017г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между цедент „Юробанк България“ АД и цесионер ищеца - „С.Г. Г“ , с ЕИК: * /сега с правоприемник „С.Г. Г*“ *, с ЕИК: */, като се изтъква, че между прехвърлените вземания е и това, произтичащо от процесния договор за кредит № HL38631.

Посочва се от ищеца, че в качеството си на цесионер е изпълнил състава на чл. 99 от ЗЗД, като е уведомил длъжника за частното правоприемство, за което е бил редовно упълномощен от цедента и Уведомлението е редовно връчено лично на длъжника чрез ЧСИ Тозева на 03.09.2018 г., като е последвало и конституиране по изпълнителното дело, с което цесионерът замества цедента в процесуалното правоотношение.

Изтъква се, че ищецът като нов взискател по изпълнителното дело е придобил на публична продан ипотекираните имоти, служещи за обезпечение на вземането му /с постановление за възлагане на ЧСИ В. Т., влязло в законна сила на 08.11.2018 година, вписано в СВ - гр.

Благоевград с вх. peг. № 23/08.01.2019 г., дв. вх. peг. № 22/08.01.2019 г., том 1, акт 7/, но то не стигнало за удовлетворение на цялото му вземане към К., поради което и изпълнителното дело за събирането му остава висящо и към настоящия момент.

При поддържане на горните факти се обосновават правни доводи за основателност на иска.

Твърди се от ищеца, че е кредитор на ответника. Сочи се, че е налице безвъзмездна сделка и в тази връзка не е необходимо знание у другото лице по сделката, а според съдебната практика се сочи, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане. Изтъква се, че е налице увреждаща сделка, чиято относителна недействителност спрямо ищеца като кредитор се иска да се обяви.

Към исковата молба са приложени писмени документи за установяване на твърденията на ищеца.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба е връчена на ответните страни, които в срока по чл.131 ГПК са подали писмени отговори, чрез пълномощник.

От ответните страни се прави възражение, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответните страни.

Подробно се обосновава тезата, че ищецът не е активно легитимиран да води иск срещу ответниците. Твърди се, че Г. К. е узнала за цесията на 03.09.2018г., предвид на което се 2 сочи, че искът е недопустим, като предявен от лице без активна процесуална легитимация, като се изтъква, че ищецът не е носител на правото на иск.

Подробно тази теза се подържа и развива от ответните страни и на това основание се иска прекратяване на производството по делото. Ако това твърдение не се възприеме искът се определя като неоснователен.

Ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен или процесуален представител. Депозирана е молба от процесуален представител, с която поддържа исковата молба. Иска се от съда да уважи предявения иск, като основателен. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответниците, редовно призовани, чрез процесуалния си представител оспорват исковата молба, поддържат депозирания писмен отговор.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявения иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Уважаването на така предявеният иск е детерминирано от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответницата Г. К. по отношение на твърдяното в исковата молба вземане; 2/ последната чрез сключването на атакувания договор за дарение да уврежда имуществените интереси на първия, свързани с удовлетворяване на вземането му, и 3/ да е налице знание за увреждането у ответницата Г.

К..

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи съществуването на визираните изисквания, с изключение на знанието за увреждане по отношение на ответницата Г. К.. Именно в контекста на тези принципни положения е необходимо да бъде потърсено разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус. В тази връзка трябва да се отчете следното:

Няма спор, че ответницата Г. К. е придобила процесния недвижим имот, който впоследствие е дарила с оспорваната от ищеца сделка. Следователно и доколкото по делото няма други данни в обсъждания аспект, следва да се приеме, че имотът е бил придобит от Г.

К..

Установи се, че ответниците на 23.10.2017г. са сключили оспорвания от ищеца договор за дарение, по който Г. К. има качеството на дарител на имота, а ответницата А. П. - на дарен, както и че последната е внучка на първата ответницата. По повод изясняване на параметрите на сключената сделка, като доказателство по делото е приобщен и самият нотариален акт № 80 от 23.10.2017 г., том V, рег. № 12249, издаден по нот. дело № 800 от 2017 г. по описа на кантората на нотариус И.К., с район на действие - районът на РС Благоевград.

По отношение наличието на качеството кредитор у ищцовото дружество спрямо ответницата Г. К. е нужно да се съобрази, че:

В производството по Павловия иск (както още е известен в правната теория и практика искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства, стига да не е отречено със сила на присъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295 от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС).

Юридическата логика на обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо, правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния обхват на делото по Павловия иск, тъй като тези правоотношения (включително съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор 3 впоследствие бъде отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на ВКС).

В конкретния казус се установява, че ищеца има неудовлетворени парични вземания спрямо ответницата Г. К.. Установява се, че с договор за потребителски кредит HL 38631 от 19.06.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ като заемодател и ответницата Г. К. като кредитополучател обезпечен с договорна ипотека на недвижими имоти, банката е представила на първата ответница потребителски кредит в размер на 60500 евро. Към договора са сключени пет допълнителни споразумения представени по делото.