Решение № 3694 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3694 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14613 от 28.07.2025 г. по гр. д. № 64883 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33 да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 196,68 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ с полица № Е20990011086 за вреди по лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 05.07.2020 г. от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. София, ул. „Стоян Попов“ до бл. № 2, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба (31.10.2024 г.) до пълното изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника Столична община, с която решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Развива съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че процесният автомобил е бил застрахован при него към датата на ПТП по договор за имуществена застраховка и че е настъпил покрит застрахователен риск. Извод в тази насока не можел да се направи от представената от застрахованото лице молба от 10.03.2025 г., тъй като не било доказано, че процесното МПС е сред включените в списъка към застрахователната полица № Е20990011086. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.

293, ал. 3 ТЗ била приложима само между страните по застрахователното правоотношение, но не и по отношение на трети лица, каквото е ответникът. Излага 1 аргументи, че не бил доказан механизмът на ПТП и че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно, която да се е намирала на общинска улица. Оспорва представения протокол за ПТП и заключението на съдебната автотехническа експертиза, като хипотетично, тъй като било изготвено само по данни на ищеца, без информация за скоростта на движение на автомобила и размерите на процесната дупка. Оспорва размера на дължимото обезщетение. Счита, че е изпълнил задълженията си по поддръжка и обезопасяване на процесния пътен участък. Поддържа направено възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на процесното МПС не се е движил със съобразена скорост, като аргументира същото.

Настоява се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Бул Инс“ АД, с който същата се оспорва. Развиват се съображения за правилност на атакувания съдебен акт. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с предявен от „Бул Инс“ АД срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 196,68 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ с полица № Е20990011086 за вреди по лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 05.07.2020 г. от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр.

София, ул. „Стоян Попов“ до бл. № 2, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба (31.10.2024 г.) до пълното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 05.07.2020 г. в района на гр. София, ул. „Стоян Попов“ до бл. № 2, е реализирано ПТП, при което МПС „Шкода Рапид“ с peг. № ****, собственост на СДВР - МВР, управлявано от Н.А.Л., преминало през несигнализирана и необезопасена от Столична община дупка на платното за движение. Бил съставен протокол за ПТП от органите на МВР, според който причините за произшествието се дължат на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са нанесени материални щети на посоченото МПС – спукана предна лява гума, увредена предна лява джанта и преден ляв тас. Сочи, че към датата на ПТП е бил застраховател за увредения автомобил по имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е20990011086. Твърди, че е възложил на автосервиз „ДИАНА“ ООД да извърши ремонт на автомобила, като видно от фактура № ********** от 06.07.2020 г., издадена от „ДИАНА“ ООД, ремонтът е бил на стойност 103,09 лева, като също така е възложил и на автосервиз „АУТО КЛЕЙМС“ ЕООД да извърши ремонт на автомобила, видно от фактура № **********, издадена от „АУТО КЛЕЙМС“ ЕООД, който ремонт бил на стойност 68,59 лева. Твърди, че сумите по фактурите били изплатени като застрахователно обезщетение. Излага съображения, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП, е общински път, като съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Следователно, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ и след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредите – в случая Столична община.

В срока за отговор ответникът Столична община оспорва иска по основание и размер. Счита, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание и в тази връзка категорично не е изпълнено изискването на чл.

2

410 от Кодекса на застраховането, което да поражда право на регресен иск срещу ответника. Исковата претенция била необоснована, тъй като от страна на ищеца не е представен валиден договор за застраховка „Автокаско“, подписан от двете страни, ведно със списък, индивидуализиращ автомобилите, предмет на застраховка, които били задължителен елемент от фактическия състав на сключването на застраховката, а оттам на валидно възникване на регресното право на застрахователя спрямо настоящия ответник. Сочи, че без посочените в преходното изречение доказателства не можело да се направи обоснован извод относно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на посочения в исковата молба автомобил - „Шкода“, модел „Рапид“ с peг. № ****. Липсвали доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на твърдяното ПТП. В посочените от ищеца документи се съдържали единствено субективни твърдения на водача на увреденото МПС относно причината за процесното ПТП. Посочва, че приложеният по делото протокол за ПТП бил съставен след настъпването на увреждането на база описанието на произшествието по данни на водача на МПС, без съставителят на протокола да е бил свидетел на произшествието. Оспорва размера на дължимото застрахователно обезщетение, като излага аргументи в тази насока. Релевира възражение, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като същият не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Навеждат се съображения, че ответникът не е бездействал, а е изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ/ и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявеният суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане за процесния автомобил, настъпване на застрахователно събитие /в случая ПТП по описания в исковата молба начин/, представляващо покрит риск, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД - т. е., че поради виновно и противоправно поведение на служители на ответника при или по повод изпълнение на възложената им работа /по поддръжка и обезопасяване на процесния пътен участък/ собственикът на процесния автомобил е претърпял вреди и техният размер, както и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В настоящия случай въззивният съд приема, че към датата на процесното ПТП – 05.07.2020 г. процесният автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с peг. № **** е бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца „Бул Инс“ АД. Извод за това въззивният съд прави от съвкупния анализ на представените по делото доказателства застрахователна полица № Е20990011086 от 30.06.2020 г. с период на покритие, включващ датата на ПТП, договор за застраховка „Каско“ от 22.06.2020 г., сключен между „Бул инс“ АД и Дирекция „УССД“ към МВР след проведена процедура за 3 възлагане на обществена поръчка, опис към този договор с посочен брой автомобили „Шкода“ „Рапид“, свидетелство за регистрация – част II за процесния автомобил, уведомление за щета от 05.07.2020 г., опис на щета от 06.07.2020 г., възлагателни писма за извършване на ремонт на процесния автомобил и платежни нареждания.

Посочените доказателства, преценени в съвкупност, водят до извода, че л.а.

„Шкода“, модел „Рапид“ с peг. № **** е собственост на дирекция „УССД“ – МВР и е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ от „Бул Инс“ АД, с период на застрахователното покритие от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. Полицата съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 345 КЗ, като в нея е отбелязано, че се застраховат служебни автомобили на дирекцията по списък. В чл. 16, ал. 1 от договора е посочено, че се сключва без поименен списък на водачите, без посочване на рег. номер, номер на рама и двигател на техниката, която ще се застрахова.

Допълнително и във връзка с оплакванията във въззивната жалба трябва да се посочи, че договорът за застраховка съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 286 ТЗ е абсолютна търговска сделка и дори да е недействителен поради неспазване на предписаната от закона форма, то страните по него не може да се позовават на тази недействителност, ако от поведението им може да се заключи, че не са оспорвали действителността на изявлението си - чл. 293, ал. 3 ТЗ. В случая са налице редица конклудентни действия на страните по договора, чрез които са потвърдили наличието на застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил към датата на ПТП. Така, например, застрахованият е депозирал уведомление за настъпило застрахователно събитие, а застрахователят го приел, като е образувал щета, изготвил е опис, възложил е ремонт на процесния автомобил и е изплатил обезщетение за ремонта. При тези факти, след като никоя от страните по договора не може да твърди липса на правоотношение, то такова възражение не може да прави и Столична община, като трето лице и ответник по регресното вземане. В посочения смисъл е практиката на ВКС: Решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д ело № 348/2012 г. на I Т. О., Т. К., ВКС, Решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. дело № 95/2011 г. на II Т. О., Т. К., ВКС, Решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. дело № 11/2009 г. на II Т. О., Т. К., ВКС, Решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. дело № 348/2012 г. на II Т. О., Т. К., ВКС и др.