Решение № 679 от 29.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. П., 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220103435 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 25.09.2023 г. от А. П. Ч., ЕГН ******, с настоящ адрес: гр. С., бул. „Б.“ №9, вх.А, ет.1, ап.1, лично и като майка и законен представител на В. К. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., бул. „Б.“ №9, вх.А, ет.1, ап.1, против К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул.

„П. В.“ №18.

В молбата се твърди, че ответникът и молителката А. Ч. са бивши съпрузи, като имат родени две деца – М. Ч., което живее с баща си и молителката В. Ч., родена на 01.04.2015 г., която живее с майка си в гр. С..

Посочва, че по гр.д. № 3600/2021 г. по описа на PC П. са определени привременни мерки, според които А. Ч. имала определен режим па лични контакти със сина й М. Ч.. За да осъществи личните си контакт с детето на 04.08.2023 г., заедно с дъщеря й В. Ч. и приятелят й Б. Б., отишли в гр. Б., в дома на ответника. Посочва, че никой не отварял вратата и дъщеря й я помолила да влезе да си поиграе с брат й. След това бащата се прибрал и не позволил на В. да си тръгне и останала в дома му. Подавала многобройни жалби, но без успех. Посочва, че след като се снабдила с изпълнителен лит по горепосоченото гражданско дело, съдебният изпълнител насрочи предаване на децата на дата 15.09.2023 г..

За конкретните актове на домашно насилие твърди, че на 15.09.2023 г., заедно с майка й, минавали покрай двора на училище „Д. Д.“ в кв. Г. и видели дъщеря й и ответника, които разговаряли с класния ръководител на втори клас. Молителката А. Ч. влязла в двора 1 на училището и отишла да прегърне дъщеря си, която не била виждала и чувала от началото на месец август. Успяла да я прегърна, но К. се нахвърлил върху А. Ч., задърпал молителката В. и започнал да крещи да я пусне. Започнал да рита А. Ч., двете с дъщеря им паднали на земята, продължил да я рита в корема и да крещи, че ще я убие.

Твърди, че с помощта на майка й и други родители успяла да отдалечи ответника, като двете молителки избягали от училището и отишли до колата на Б., съжителят на А. Ч..

Посочва, че ответникът се появил отново започнал да крещи, че ще убие А. Ч..

Започнал с юмруци да я удря по дясната ръка, за да пусне дъщеря им. Когато молителките влезли в колата, ответникът започнал да рита по колата, да блъска по прозорците, да крещи, че ще хване А. Ч. и ще се оправи с нея. В това време, дъщеря им плачела и треперила от страх, че баща й ще счупи прозорците на колата и ще влезе вътре.

Сочи, че на място пристигнал полицейски патрул, който задържал ответника.

Твърди се, че на 16.09.2023 г., молителката А. Ч. посетила МБАЛ „П.“ АД за преглед в КДБ/СО поради болки в тялото и крайниците в следствие нападението с юмруци и ритници. Поставили й диагноза: Контузия на раменния пояс и мишницата. В последствие била прегледана и от ОТО при МБАЛ „П.“ с установена диагноза: Контузия на дясното рамо. По препоръка на лекарите в МБАЛ „П.“, на 18.09.2023 г. посетила съдебен лекар при МБАЛ „П.“ АД с цел освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение.

Според изготвеното съдебномедицинско удостоверение, при прегледа са установени: кръвонасядА.я, охлузвА.я и травматични отоци по крайниците. Видно от заключението гореописА.те травматични увреждА.я били получени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар и добре отговарят да са причинили болка и страдА.я по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Посочва, че на 18.09.2023 г. в гр. С., отивайки на училище с дъщеря й В., видели колата на ответника, паркирана до училището. Сочи, че изпитала ужас, че отново ще изскочи от някъде и ще започне да я бие. В. също много се уплашила. Забелязала, че през целия ден К. обикалял покрай дома им, в опит отново да вземе дъщеря им.

Молителите искат от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника предвидените в чл.5 ЗЗДН мерки.

В проведеното съдебно заседА.е на 07.12.2023 г. ответникът лично и с адвокат Г. оспорват депозираната молба и молят съда да я отхвърли.

В проведеното съдебно заседА.е молителите не се явяват и не изпращат процесуален представител.

В хода по същество ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на стрА.те, събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата е представена декларация от А. П. Ч., ЕГН ******, с настоящ 2 адрес: гр. С., бул. „Б.“ №9, вх.А, ет.1, ап.1, лично и като майка и законен представител на В.

К. Ч., съдържаща подробно описА.е на инцидента от 15.09.2023 г..

Не е спорно между А. Ч. и К. Ч., че са бивши съпрузи, както и че от брака си имат две деца – молителката В. Ч. и М. Ч..

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 257/2023 г., издадено от д-р Б. П. на 18.09.2023 г. в 10:50 часа се установява, че при прегледа на А. П. Ч. са констатирА. следните увреждА.я - кръвонасядА.я, охлузвА.я и травматични отоци по крайниците. Вещото лице е посочило, че гореописА.те травматични увреждА.я са получени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения - на 15.09.2023 г., около 09,40 часа, в гр.

Б., в двора на училище „Д. Б.“ била нападната и бита от бившия й съпруг К. Ч., с юмруци и ритници. Вещото лице е посочило, че кръвонасядА.ята, травматични отоци и охлузвА.ята са причинили - болка или страдА.е, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

От приложените по делото копия на материали съдържащите се в преписка вх. № 3712/2023 г. по описа на РП Б. и материали от ДСП гр. С., се установява, че отношенията между бившите съпрузи са влошени, като причината е спорове относно упражняването на родителските права по отношение на децата им.

По делото е приложен протокол № 1194/21.07.2023 г. и № 1238/24.08.2023 г., по гр.д.

№ 3600/2021 г. по описа на РС П., от които се установява, че съдът се е произнесъл по направени искА.я с правно основА.е чл.127, ал.3 СК, като е определил местоживеенето на молителката В. при нейната майка А. Ч. в гр. С., а на детето М. Ч. при неговия баща К. Ч. в гр. Б.. Съдът е определил и режима на лични отношения межди родителите и децата, както и дължимата се издръжка от всеки един родител.

От изисканата справка от РС П., се установява, че между стрА.те има и други висящи дела по описа на съда, вкл. и по ЗЗДН. Установява се от Решение № 864/29.07.2022 г. по гр.д. № 1909/2022 г. по описа на РС П., че е отхвърлена молбата, депозирана от настоящите молителки и детето М. Ч., касаеща извършено домашно насилие, според твърденията на молителите на 14.06.2022 г. в гр. С., като ответникът К. Ч. насилствено отвел в гр. Б. М. Ч. и задържането му там, както и причинен стрес, страх, тъга и безпокойствие на А. Ч. в резултат на отправени заплахи на 14.06.2022 г. и на насилствена раздяла с техния син и брат. От Решение № 884/05.08.2022 г. по гр.д. № 120/2022 г. по описа на РС П. се установява, че отново е отхвърлена молба по ЗЗДН, подадена от А. Ч., действаща лично и в качеството на родител и законен представител на децата си, с искане за налагане на мерки за защита от актове за домашно насилие, упражнено от К. К. Ч., на 23.12.2021 г. и 08.01.2022 г., като неоснователна и недоказана.

От приетия по делото социален доклад на ДСП гр. С. за детето В. Ч., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че детето В. към момента на изготвянето му /социалния доклад е депозиран на 21.12.2023 г./ не се отглеждало от майка си, тъй като било при баща си в гр. Б.. Посочва се, че хигиенно- 3 битовите условия в дома на майката са добри. Отразено е, че в периода, в който майката е отглеждала детето, то е контактувала с роднинския кръг по майчина линия. Установява се, че нямало родителски сътрудничество и желА.е за активна родителска връзка между родителите, които били консултирА., че в интерес на детето е пълноценното им общуване и с двамата родители. Посочено, че майката е съдействала при изготвянето на социалния доклад. Молят съда да се произнесе в най-добрия интерес на детето.

От показА.ята на свидетеля С. И. С. – майка на молителката А. Ч. и баба на молителката В. Ч. се установява, че е пътувала заедно с дъщеря си до гр. Б., за да вземат В., която е била при баща си. Споделя, че на 15.09.2023 г. отишли до училище „Д. Д.“ в гр. Б., в квартал „Г.“, където била записана В. без разрешението на майка си. Свидетелката изяснява, че когато минало официалното тържество в двора на училището и пуснали децата да влизат в класните стаи, тя застанала до входа на училището, за да види В. когато влиза, а дъщеря й останала малко по-назад с другите родители. В един момент, докато стояла чула крясъци, обърнала се и видяла, че дъщеря й се бие с бившия си мъж. Посочва, че отишла при тях и видяла, че К. я удрял по тялото с ръце, като започнал да я рита и с крака. Бил хваната от двама мъже и преустановила ударите. Уточнява, че не е видяла дали и дъщеря й му посяга.

Споделя, че успяла да дръпне внучката си В. и заедно с А. Ч. влезли вътре в училището, за да се успокоят нещата. Сочи, че извикали втория мъж на А. Ч. – Б., който дошъл с колата, за да ги вземе. Той пристигнал и в момента, когато излизали извън двора на училището, отнякъде се появи К., който започнал бой с ритници към свидетелката и към дъщеря й А..

Свидетелката успяла да вкара в колата молителките, като някой извикал полицай, които прибрали К.. Посочва, че В. била много уплашена и плачела. Изяснява, че дъщеря й се снабдила с медицинско удостоверение за телесните увреждА.я. Посочва, че вечерта на 15.09.2023 г, когато се прибрали в гр. С. К. пристигнал с полиция в дома им, по предлог, че била неговата дата за личен контакт с детето. Посочва, че имало и други случай на заплахи от К. към А..

Съдът счита, че показА.ята на свидетелката следва да се кредитират като логични, последователни и подкрепящи се от събрА.те по делото доказателства. При анализа на показА.ята на свидетелката съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед роднинската и връзка с молителките

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства по делото в т.ч. и СПЕ, изготвени по други дела, доколкото същите се явяват неотносими към предмета на делото.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително огрА.чаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат молителят и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва, 4 че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лица, с оглед разпоредбите на чл.3 ЗЗДН. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителката А. Ч. физическо и психическо насилие, а спрямо молителката В. Ч. психическо и емоционално насилие на 15.09.2023 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в хода на производството посредством събрА.те доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо А. Ч. и психическо и емоционално спрямо В. Ч.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителите декларации за осъществено спрямо тях домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основА.е приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описА.е, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.