Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 627 от 17.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 304/2021
Вид
Определение № 627
Подписан
17.02.2021
В сила
17.02.2021
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Костадинова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Варна , 17.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20213100500304 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по жалба на «СТАН 20 ПИ» ЕООД, гр. Варна /след отстранени нередовности по иска и жалбата със заявление вх. № 139 от 11.01.2021 година /в кориците на настоящото възз.ч.гр.д. № 304/2021 г. по описа на ОС Варна/ против Определение № 10778/05.10.2020 г. на ВРС по гр.д. № 10784/2020 г., с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на СРС, на осн. чл. 119 ал.3 от ГПК.

Жалбоподателят счита определението незаконосъобразно и моли за отмяната му като твърди, че искът против застрахователя е предявен поради настъпил застрахователен риск следствие ПТП, респективно произтича от непозволено увреждане и за него важи подсъдността по чл. 115 ал.2 от ГПК.

Становището на застрахователя ответник ЗАД «АРМЕЕЦ» АД гр. София е за неоснователност на частната жалба. Сочи, че разпоредбата на чл. 115 ал.2 от ГПК е неприложима към настоящия спор, произтичащ от сключена застраховка «КАСКО и ЗЛОПОЛУКА», а предвид отправеното своевременно възражение за неподсъдност на спора на ВРС, по общите правила на чл. 108 ал.1 от ГПК искът следва да се разгледа от съответния съд в гр. София.

Съдът като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване определението на ВРС, по същество я намира неоснователна.

ВРС е сезиран с осъдителна претенция от «СТАН 20 ПИ» ЕООД гр. Варна /след отстранени нередовности по иска със заявление вх. № 139 от 11.01.2021 година, находящо 1 се в кориците на настоящото възз.ч.гр.д. № 304/2021 г. по описа на ОС Варна/ против ЗАД «Армеец» АД за осъждането на ответника да заплати суми, съставляващи обезщетение за настъпил застрахователен риск по сключена между страните застраховка «КАСКО И ЗЛОПОЛУКА» по застрахователна полица № 0306Х0500575 от 19.08.2019 година.

Исковата претенция е с правно основание чл. 405 от КЗ по договор за имуществено застраховане. Застрахователната претенция по твърдения е за обезщетяване на имуществени вреди, т.е. по застраховка «Каско на МПС» и независимо дали щетите по автомобила са следствие ПТП, искът не е основан на непозволено увреждане, а цели да ангажира договорната отговорност на застрахователя, поради което и чл. 115 ал.2 от ГПК е неприложим, а ищецът няма качеството на увредено лице по смисъла на цитираната разпоредба, която регламентира подсъдността по преките искове срещу застрахователя по «Гражданска отговорност».

Ищецът очевидно не е и потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК както неправилно е приел първоинстанционният съд, защото разпоредбата недвусмислено третира като потребители за целите на съдопроизводството единствено физическите лица. Не случайно чл. 113 от ГПК борави с понятията «постоянен и настоящ адрес», докато чл. 115 от ГПК и със «седалище» на ЮЛ.

Следователно единственият начин да бъде преодоляна подсъдността избрана от ищеца е с възражение за приложение на чл. 108 от ГПК, което е сторено от ответника в срока за отговор на исковата молба и е основателно предвид седалището му в гр. София.

В контекста на изложеното, макар по различни мотиви, като краен резултат обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10778/05.10.2020 г. на ВРС по гр.д. № 10784/2020 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на СРС, на осн. чл. 119 ал.3 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3