Решение № 1079 от 07.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20231100901599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР) вр. Глава XXI – Обжалване на определенията от ГПК.

Образувано е по жалба Nо 20230825152925 на адв. Т.Д., в качество му на пълномощник на „Ф.Ф.**** ” ООД, ЕИК **** срещу отказ № 20230822114539/24.08.2023 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър по заявление, вх. № 20230822114539 г. за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно изключването на съдружниците Н.С.А. и И.С.А. на основание чл. 126, ал.3 от ГПК и вписване на нов ЕСК И.Г.В..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън правомощията, очертани в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, извършвайки проверка по същество за установяване на заявените за вписване обстоятелства, като необосновано е извършвана преценка за осъществяване на основанията за изключване, вкл. и дали е даден подходящ срок за коригиране на поведението на съдружника.

Поддържа се, че е налице надлежно връчено предупреждение за изключване, като не е необходимо да има взето решение на ОСС за отправяне на това предупреждение. Сочи се, че за вписване изключването на съдружниците не следва да се представят доказателства за съдбата на освободените дялове.

Иска от съда да отмени постановения отказ като незаконосъобразен.

Представен е писмен отговор на АВ-ТРРЮЛНЦ, в който се поддържа законосъобразност на отказа.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, вх. № 20230822114539 за вписване на промени по 1 партидата на дружеството „Ф.Ф.**** ” ООД, ЕИК ****, а именно заличаване на съдружниците И.С.А. и Н.С.А. и вписване на нов ЕСК И.Г.В..

Към заявлението са приложени два броя предупреждения за изключване на съдружници, адресирани до И.С.А. и Н.С.А. от И.В. в качеството му на управител на дружеството, връчени на 11.08.2023 г. на съдружниците, покана за свикване на ОСС за 19.08.2023 г. с дневен ред изключване на основание чл. 125, ал.1, т.2 от ТЗ на И.С.А. и Н.С.А., връчени на тримата съдружници на 11.08.2023 г., протокол от ОСС на „Ф.Ф.**** ” ООД, ЕИК ****, видно от който на ОСС са присъствали и тримата съдружници и да взети решения за изключване на двата от тях - И.С.А. и Н.С.А..

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е посочило, че за да се наложи най-тежката санкция за изключване на съдружник законът изисква налагането й да стане след писмено предупреждение до съдружника с конкретно посочени нарушения.

Отправянето на предупреждение за изключване, което е задължително по силата на закона, предполага изтичане на период от време, за да може съдружникът да съобрази поведението си с изискването на закона и на дружествения договор. Общото събрание на ООД съгласно чл. 126, ал. 3 ТЗ може да изключва съдружник на основанията, посочени в този текст на закона, само след писмено предупреждение (решение № 69 от 06.06.1995г. по ф.д. № 199/1994 Г., V г. о. на ВС). Посочено е, че в конкретния случай със заявлението не се представят доказателства на съдружниците И.С.А. и Н.С.А. да е било връчено писмено предупреждение с подходящ срок за преустановяване на виновното поведение. Изключването на съдружник се извършва при спазване на строго регламентирана процедура и решение на компетентни органи. Дружеството с ограничена отговорност действа чрез своите органи - Общо събрание и управител. Компетентен орган за вземане на решение за изключване на съдружник е общото събрание на съдружниците.

Вземане на решение за писмено предупреждение за изключване е също от компетентността на общо събрание на съдружниците, свикано при спазване на законовите изисквания за това. Към заявлението не били приложени доказателства, че предупреждението за изключване на съдружниците И.С.А. и Н.С.А. е изпратено след надлежно взето решение на общо събрание на съдружниците на "Ф.Ф.****" ООД (решение № 1219 от 04.10.1999 г. по гр. д.

№ 559/1999 г., V г. о. на ВКС; решение от 28.06.2012 г. по т. д. № 3195/2012 г. на СГС). Посочено е, че с оглед защитата на дружествения капитал (защитата на дружествените кредитори), така оформеното прекратяване на членството в дружеството с ограничена отговорност не е достатъчно, за да се впишат заявените обстоятелства, тъй като не са представени доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството, вкл. необходимостта от поемане дела на напускащия съдружник. И тъй като в представените към заявлението протокол от 19.08.2023 г. и изменен учредителен акт на Ф.Ф.**** било посочено, че капиталът на дружеството в размер на 300 лева се поема от съдружника И.Г.В., който е и заявен за вписване като едноличен собственик на капитала, то е необходимо към заявлението да се представи официален 2 банков документ със съответните реквизити (в това число и подпис на банков служител), удостоверяващ, че сумата в размер на 100 лева, представляваща стойността на освободените дялове на съдружниците с прекратено участие от капитала на "Ф.Ф.****" ООД, е внесена от И.В., поел освободените дялове, и е постъпила по сметка и в полза на "Ф.Ф.****" ООД, ЕИК ****, което не било направено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Изключване на съдружник следва да бъде осъществено по установената в чл.126 ал. 3 от ТЗ и чл.137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ , съдържащо обстоятелствата по т. 1-4, представляващи основание за изключването; свикване на общо събрание на съдружниците по реда на чл. 138 ТЗ с писмена покана по чл. 139 ТЗ, съдържаща дневния ред и получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако друго не е предвидено в дружествения договор; и решение на общото събрание, взето при предвидения в закона или устава кворум и мнозинство.

В конкретния случай Съдът намира, че тази процедура е надлежно спазена.

Изключването на съдружник е санкция, намираща приложение при неизпълнение от негова страна, както на задължения по чл. 121, ал. 1 от ТЗ , така и на договорните задължения. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за изключването му. Начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за изключване до съдружника, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Освен предоставянето на подходящ срок, предупреждението следва да съдържа и правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия. Следва да се има предвид, че в зависимост от естеството и тежестта на нарушението, не винаги е задължително да бъде даден срок на съдружника за преустановяване на квалифицираните като нарушения деяния.

Предупреждението за изключване следва да бъде отправено писмено, като може да бъде инкорпорирано в отделен документ, адресиран до съдружника или да се съдържа в поканата за свикване на ОС, на което като част от 3 дневния ред фигурира въпросът за отправяне на предупреждение за изключване.

Съгласно установената съдебна практика предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. (Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС). Непредставянето на решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник не съставлява предвидено от закона основание за постановяване на отказ за вписване на изключването и заличаване на съдружник, противно на изложеното от ДЛР в атакувания отказ.

Изключването на съдружника не е последица от връчването на писменото предупреждение, а е резултат от решението на ОС, в чиято компетентност е да прецени дали конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени в предупреждението, представляват основания за изключването по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ . Търговският закон не съдържа разпоредба, предвиждаща специален ред за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко пък, че това следва да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване (по аргумент от разпоредбата на чл. 137 ТЗ - компетентност на ОС). Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не е задължително да бъде отправено по решение на ОС на дружеството.

Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение на съдружник, и ако волята на законодателя бе отправянето на предупреждение да бъде предварително санкционирано от ОС, то той задължително би го включил при изчерпателното изброяване на правомощията му, визирани в чл.

137 от ТЗ. Такова предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник, както и от управителя на дружеството (решение № 56/08.09.2010 г. по тд 472/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; така и в решение № 293/10.06.1994 г. по гр. д. 246/1994 г. 5- чл. състав на ВС).

В конкретния случай, Общото събранието на съдружниците за 19.08.2023 г. е редовно свикано, съобразно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, като поканата за насрочено на 19.08.2023 г. ОСС е надлежно връчена на всички съдружници 7 дни преди датата на същото.

От своя страна, процедурата по изключване е била инициирана от третия съдружник в дружеството, който е и управител. Предупрежденията за изключване са отправени към двамата съдружници. Предупреждението за изключване е с ясно посочени факти и обстоятелства, на които то се основава; решението за изключването на съдружника е взето съобразно чл. 137, ал. 3 изр. 2 от ТЗ – изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; представеният протокол от проведеното ОС на 19.08.2023 г. е в писмена форма, съгласно чл.

137, ал.4 от, предл. последно от ТЗ вр. чл. 9, ал.2 от устава на дружеството).

Дали посочените в предупреждението за изключване обстоятелства са достатъчно основание за приемане на най-тежкото решение – за изключване на съдружника, и изобщо законосъобразността на решението, взето по чл.

4

126, ал. 3 от ТЗ не е предмет на проверка в регистърното производство, а в едно евентуално исково производство по реда и сроковете на чл. 74 от ТЗ, поради което и не се обсъждат от съда.

Неоснователен е довода на ДЛР за обвързване на вписване на прекратяване на членството в ООД с уреждане на имуществените последици.

Извън фактическия състав на потестативното право на дружеството едностранно да прекрати членството на съдружника е уреждането на имуществените последици от изключването на съдружника. Относно необходимостта от вземане на решение за поемане на дяловете и тяхното внасяне, следва да се приложи разрешението дадено в Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, че уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Това налага извода, че не е налице установената от ДЛР пречка за вписване.

Съдът намира за неоснователни доводите на длъжностното лице по регистрация, че към заявлението е нужно да бъдат представени доказателства и за внасяне по сметка на дружеството на номиналната стойност на поетите дружествени дялове на изключваните съдружници от оставащия съдружник.