Решение № 71 от 17.03.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Смолян, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500035 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 58 –чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №134/04.10.2024г по г.д. №206/2023г Д.ският районен съд е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,по предявения от З. Д. К. от С. , отрицателен установителен иск, че Община Д., ЕИК *******, с адрес: гр. Д., не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *******.445 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., община Д., одобрени със Заповед № РД-1854/12.12.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 1539 кв. м., при граници: поземлени имоти *******.446, *******.447, *******.274, *******.271, *******.613, *******.410 и е осъдил Община Д. да заплати в полза на З. Д. К. сумата от 2265.00 лева – разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3684/05.11.2024г от ОБЩИНА Д., чрез адв. Р. против решение № 134/04.10.2024 г. по гр.д.№ 206/2023 година по описа на районен съд –Д.,като намира ,че решението е незаконосъобразно, необосновано и недопустимо, като при произнасянето си съставът на съда неправилно е приложим материалния закон.Счита ,че в обжалвания съдебен акт съдът не е обсъдил всички изложени доводи по повод допустимостта на исковата претенция. Ищецът твърди, че имота е собственост на него и братята му Р. Д. К. и О. Д. К.. Намира ,че недопустимо е само част от сочените собственици да предявят иск по чл.124 от ГПК по отношение на целия имот.Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, хипотезата на предявен отрицателен 1 установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Намира ,че в случая правен интерес за ищеца ще е налице, ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също, че след като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота.Сочи в този смисъл решение №35/05.03.2019г. по гр.д.№1845/2018г. на ВКС.Твърди ,че районния съд не е отразил, че именно ищецът чрез процесуалния си представител с изрична молба по повод Определение №225/16.07.2024г. по гр.д.№206/2022г. на PC Д., заявява че действа лично, а не и като представител на братята си.Намира ,че същественото е, че останалите съсобственици, каквито се твърди да са двамата му братя се явяват носители на правото на собственост при равни права с него.Счита , че съсобственик не може да предвяви иск за целия имот или за части, собственост на друго лице, като по този въпрос ВКС е сформирал непротиворечива съдебна практика За пълнота счита ,че следва да се отбележи, че и събраните гласни доказателства изцяло подкрепят твърденията в исковата молба, а именно, че ищецът З. К. черпи сочените от него права като наследник на родителите си заедно с двамата си братя.Освен това счита , че районния съд напълно неправилно е определил предмета на делото, т.е. спорното право. Твърди ,че ответника Община Д. никога не е заявявала собственически претенции по отношение на процесния имот с кадастрален идентификатор *******.445 в цялост. Имотът не е бил актуван като общинска собственост, Община Д. никога и по никакъв начин не е претендирала собственически права за имота в неговата цялост и поконкретно двете УПИ-та, за които ищецът твърди да се били собственост на неговите наследодатели, а към настоящия момент негова и на братята му.

Счита ,че в конкретния случай се касае за кадастрална грешка при изработването на кадастралната карта, като част от имота е бил заснет общински терен, т.е. част от процесния имот е общински. Горното установява недопустимост на исковата претенция за площите извън терените, върху които са разположени инженерни съоръжения.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в хода на производството всъщност се установява , че записите в разписната книга за собственост на имоти на името на наследотаделите на ищеца има записани само КЪЩИ, но не и дворни места. Твърди ,че от изготвените СТЕ по делото се установява, че на терен няма обективирани граници на претендирания имот. Единствената такава би могла да се приеме разположените по регулационната граница от източната страна на подпорни 2 стени. Те обаче съвпадат с граница от регулационния план, но не и с граници, претендирани по кадастрална карта. Счита ,че гореизложеното изцяло се потвърждава и от свидетелските показания. В тази връзка следва да се отбележи, че разпитаните по делото свидетели не установяват нито площ, нито точни граници на процесния имот, нито пък някакъв срок на установено владение върху него. Намира ,че от всички доказателства по делото се установява, че частите от имота, които са извън регулационите линии на УПИ (парцели) V1-292 и VII-294, по никакъв начин не е възможно да бъдат ползвани дори хипотетично и съответно не са ползвани. Част от имота от западната страна попада в уличната регулация, който е реализиран път, а останалата част от запад е в скала, стръмна и отвесна спрямо къщата на ищеца. От източната страна е скат, попадащ в горска територия, извън регулация, а на север е реализиран път между двете къщи, който осигурява достъпа до същите. На практика тази част от имота няма физически как да е била владяна, тъй като теренът не позволява да се използва по никакъв начин.Счита ,че дори да отрече правата на Община Д. върху описаните територии, то ищеца няма правен интерес от водене на настоящото дело, защото сам не доказва, че е в състояние да придобие някакви права върху имота в случай, че отрече правата на Община Д. още повече за цялия имот, какъвто е диспозитива на предходната инстанция. Намира ,че от районния съд са допуснати неточности в съдебния акт.Счита , че от съда не се прави ясно разграничение между кадастралната единица, която се претендира, а именно ПИ *******.445 и парцелите, който попадат в този имот. В производството безспорно се установи, че ПИ *******.445 попада в УПИ VI-292, в част от УПИ VII-294, в част от УПИ VI1I-277 и в част от улици в кв.26 по действащия плана на с.Т., одобрен със Заповед №52/16.06.1981 г. В прието по делото заключение на вещото лице от 11.01.2024г. се дава заключение, че УПИ VI292, кв.26 по действащия регулационен план на с.Т., одобрен със заповед №52/16.06.1981 г. е частично идентичен с УПИ IV 518, кв. 18 по частично изменения плана, който е бил одобрен със заповед от 30.06.1970г. УПИ VI292, кв.26 по действащия регулационен план на с.Т. е идентичен с част от ПИ *******.445 по КККР на с.Т.. Счита ,че нито в делото, нито преди неговото завеждане ответникът е твърдял да е собственик на частта от ПИ *******.445, в която попадат УПИ VI-294 и УПИ VI-292.Даденото заключение на вещото лице във връзка с идентичността на имота при различните планове на населеното място счита ,че е необходима, тъй като установява, че кадастралният имот с идентификатор *******.445 значително се различава като характеристики (размерни, площ, форма, съседи) от УПИ VI-292, както и от УПИ V1-292 ако се приеме, че е премахната имотната граница между него и УПИ VI1-294. Очевидно е, че е допусната кадастрална грешка, като в обема на ПИ *******.445 са заснети и общински терени и то такива с публичен характер.Намира ,че по въпроса за идентичността и наличието на съществени разминавания в границите, което неминуемо води и до разминавания в квадратурата, е налице по отношение на всички граници на имота. В съдебно заседание, проведено на 27.06.2024г при разпита на вещото лице С. се установява, че „има много малко съвпадения по границата“. Това становище 3 на вещото лице счита,че се илюстрира изключително пълно и ясно от приложената по делото комбинирана скица, която счита ,че нагледно показва какво се включва в обема на процесния имот с идентификатор *******.445, а именно части от публични общински имоти - улици и инфраструктура. С оглед горното счита ,че следва да се обърне изрично внимание, че даденото становище на вещото лице е идентично с отразеното в удостоверение за идентичност изх. № У676/24.07.2018г. на заместник - кмета на община Д., УПИ VI - 292 в кв. 26 по действащия план на с. Т., одобрен със заповед №52/16.06.1981 г. е идентичен с част от УПИ 1V-518 в кв. 18 по частично изменение, одобрено със Заповед № 109/30.06.1970 г. на Председател на Окръжен Народен Съвет, гр. С. и идентичен с част от поземлен имот с идентификатор *******.445 по кадастралната карта на с. Т., одобрена със Заповед № РД-18- 54/12.12.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, гр.

София. Очевидно още от 2018г. ищецът е получил сведения, че освен считания от него и братята му за техен наследствен имот в обема на процесния ПИ *******.445 попадат и части от други имоти. А от приложената към исковата молба скица с нанесена регулация от 2018г.,счита ,че ясно се вижда, че претендирания имот е далеч по-голям по обем от двата имота по предходния план на населеното място, за които имат собственически претенции, още повече се засягат съседни имоти (без уреждане на регулационни сметки от ищеца или неговите праводатели), както и улица.Намира ,че районния съд не е обсъждал приложените по делото доказателства, от които се установява, че Община Д. има претенция единствено към част от имота, в която са разположени съоръжения, поради което следва да се извърши геодезическо заснемане и да се отрази и отдели тази част.Моли въззивния съд да има предвид ,че в разписната книга към плана, одобрен със заповед №4 от 12.01.1972г имот №518 е записан като скали, неизползваемо, ДГС. Счита ,че това напълно съответства на събраните гласни доказателства, като според свидетелите източната част от имота е неизползваема, тъй като е със сериозна денивилация и е скала, което прави практически мястото неизползваемо. Твърди ,че от една страна е отразена собственост на ДГС, от друга страна се събират множествено непротиворечиви доказателства, че тази част от имота не е била владяна от ищеца, неговите братя или праводатели. Комбиниранта скица отразява разположението на „имот без номер по плана от 1981г.“. Видно от скицата този имот попада обаче частично в обема на 5 поземлени имота по действаща кадастрална карта на населеното място и категорично не съответства на границите на имот *******.445 по кадастралната карта. Моли въззивния съд да обърне внимание , че при одобряването на плана от 1981 година съгласно представената от нас заповед № 52/16.06.1981 година на Окръжен народен съвет-С. и от отговора на вещото лице в съдебно заседание се установява, че всъщност през 1981 година липсва одобряване на кадастрален план, следователно няма одобряване с какъвто и да е административен акт на нанасянето на имоти, още по-малко на такива „без номер“. Счита ,че изначално част от имота е била публична общинска собственост.Намира ,че ищеца не се е справил и с разпределената в негова тежест доказателствена 4 тежест. Изцяло не споделя възприетото от предходната инстанция по отношение на разположените в имота съоръжения. Счита ,че приложената по делото комбинирана скица, приложение към приетата експертиза, нагледно показва какво се включва в обема на процесния имот с идентификатор *******.445, а именно части от публични общински имоти - улици и инфраструктура.Счита ,че поради характера на обектите на техническата инфраструктура законът не изисква съставяне на актове за общинска собственост и липсата на такива не променя собствеността, респективно не дава възможност трети лица да се ползват с права на собственици спрямо тези обекти.По отношение на самите обекти от събраните по делото доказателства, включително гласни такива, приложените скици от действащата КК, както и видно от регулационния план счита ,че се установява, че в обема на ПИ *******.445 неправилно са включени части от улица. Счита ,че неправилно районния съд приема , че има вероятност този стълб да е на ЕВН,но подобни твърдения не са правени в процеса и не са налични данни ЕВН да са собственици на този стълб Факт е наличето на каптаж и чешма, както и на разположената водопроводна шахта, тръбопровод в имота. По отношение на това дали функционира втория каптаж към момента, каква е причината да се функционира и какви ремонтни дейности е необходимо да се извършат счита ,че е въпрос изцяло извън предмета на настоящото производство, но все пак следва да се отчете, че вещото лице не притежава необходимата хидротехническа или хидро-геоложка експертиза, за да установи тези обстоятелства Предвид гореизложеното моли въззивния съд да отмени решение № 134/04.10.2024 г. по гр.д.№ 206/2023 година по описа на PC-Д. като недопустимо и неправилно постановено, като вместо него постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявената претенция .Претендира разноски за двете съдебни инстанции.